Нещо като пътепис: ден първи – „Имението“

В “Имението” (снимки) трудно можеш да попаднеш, ако някой не ти го препоръча. Вероятността да минеш недалеч почти клони към нула. Долу-горе същите са шансовете случайно да попаднеш на страницата на “Имението” във ФБ. Сайт няма – да не се бърка с този на едно друго “Имение”. Като организатор на посещението на Мис Китай Вселена 2018 – Роузи Джу Син – трябваше да реша важна задача:

да открия място за първа нощувка, което да отговаря на няколко изисквания: да е удобно разположено до “Исторически парк”, да е сравнително автентично българско, да е уютно и чисто, да има свободни стаи и, по възможност, симпатични домакини. Всичките тези параметри трябваше да бъдат оценени не на място, а дистанционно – по телефона, защото нямахме време да отидем и до там. Да не пропусна да уточня, че ни трябваха общо 6 свободни стаи най-малко: за китайската делегация, в която освен Мис Китай, бяха включени още и главният дългогодишен дизайнер на конкурса “Мис Китай Вселена” – Лили Джанг, заместник секретаря на китайската Камара производство и търговия със СПА продукти и козметика – Сю Инг и консултантът по правни, инвестиционни и други международни въпроси на Асоциацията на Китайските Туристически Журналисти – адв. Асен Велинов и – освен тях – някъде трябваше да настаним и нашия пет членен екип, изпилен до тази цифра.

Независимо от телефонните разговори с Габи (човекът, който организира всичко в “Имението”), независимо от информацията и снимките във ФБ, сто котки ми дращеха в душата, докато пътувахме. Габи много ми хареса по телефона – делова, директна, бързо реагираща, но едно е човекът, друго е базата. Стоте безмилостни котки се умножиха по десет, когато влязохме в с. Петров дол, Варненско, където се намира “Имението”. Буквално за пет-шест минути преминахме селото и стигнахме табелата, доказваща, че не сме забелязали “Имението” сред останалите къщи. В такива моменти оценяваш 21 век и мобилните връзки, които ни върнаха отново в центъра на селото и завоя точно срещу читалището. Буквално за няколкото минути, които са необходими, за да слезеш от колата и да влезеш в двора, от драскащите горката ми душичка, котки не остана и следа. 

“Имението” е проектирано гениално. От страната на улицата са разположени 8-9 гаражни врати, в които паркираш. От гаража по вита стълба попадаш в коридорче, което отделя терасата, със страхотната гледка към двора, и апартамента, който изненадва с голямото пространство, съвременното обзавеждане и чистотата си, за която много хотели могат да мечтаят. Бързо стана ясно, че колегите пушат на двора и вече са се запознали със собственика – Веселин Владимиров. След няколко минути всички бяхме на двора – и българи, и китайци. Колкото и да разказвам за вкуса на прясното истинско сирене, кашкавала, киселото мляко, лютеницата, домашния суджук, приготвения от Весо хамон и т.н., и т.н. всичко това трябва да се опита на място. Ако искате просто да разтоварите душата на място, на което се чувствате сигурно като в крепост, или да заведете децата си, за да им покажете колко вкусна може да бъде храната – спомнете си за “Имението”. Подозирам, че е страхотно и през зимата и имам намерение да проверя как е през всички сезони. След няколко седмици съм там. Очаквайте снимки!