Телевизионната манипулация и има ли тя почва у нас

В какво се изразява, според Вас, процеса на манипулация?

Едно от най-добрите определения го е дал руският учен Сергей Кара-Мурза в книгата си “Манипулация на съзнанието”: “Телевизията има свойството да отстранява истината от събитията. Именно обективът, който предава събитието с максимална правдоподобност, го превръща в “псевдосъбитие”, в спектакъл”. В тази връзка аз разграничавам два вида манипулация:

осъзната и неосъзната. Осъзнатата като че ли е най-ясна: някой някъде нещо скрива за сметка на друго, което преекспонира и т.н. Неосъзнатата манипулация се корени в нашето подсъзнание, в личните ни заблуди, за които ние често се държим като удавници за сламка. Мисля, че този вид манипулация е най-опасна, защото човекът с микрофон, който е изманипулирал вече себе си и счита, че освен светкавиците, владее и вселенската истина, със зъби и нокти се държи за убежденията си, които много често са напълно или отчасти погрешни и в никакъв случай не иска да се разделя с тях. Този вид манипулация се отразява във въпросите, в коментарите, в невербалното поведение и т.н. 

Мислите ли, че когато става дума за манипулация, това е непременно нещо негативно? И в случай, че тя има и градивен ефект, то какъв е той?

Допускам, че има хора, при които може да се допусне, че манипулацията има градивен ефект. За нещо подобно от години се говори всеки път, когато стане дума за религия. Религията е най-чист пример именно за колективна манипулация на съзнанието. Система от манипулативни техники. Защитниците на тези техники постоянно дават за пример позитивите. Но какво добро има в доброто, наложено с тояга. 

Телевизионният подход за поднасяне и анализиране на информация винаги ли предполага форми на манипулация? И ако да/не – защо?

Който и да било подход винаги е свързан с информация, произведена от хора. Хора, които имат своите пристрастия, своите празноти в знанието, своите лични заблуди. В този ред на мисли, манипулацията винаги ще е факт, колкото и да се старае журналистът да я минимализира. Може би трябва да се работи за просветеното “потребление на информация”. В бизнеса нито един умен човек не се доверява само на един източник на информация. И винаги оценява получената информация през призмата на своите знания и опит. Повечето единици от аудиторията нямат компетентността да оценят информацията, с която са заливани, достатъчно критично, именно поради липсата на знания и опит. Когато това е всеизвестен факт, манипулативните техники се множат.

Какви манипулативни техники се използват най-често в телевизията?

Злоупотреба с причинно-следствените връзки – рядко се изследват причините, фокусът е върху следствията. Вербални злоупотреби – използва се лексика, която увеличава експресията, емоционалното преобладава. Фактологична манипулация – избирателно се споменават едни факти, а се премълчават други, за да се впише образа или събитието в рамки, удобни за журналистическия материал. 

Когато провеждате интервю какъв ефект най-често целите от разговора?

Моята цел, обикновено, е да разбера гледната точка на човека срещу мен. Стремя се да не влизам в разговор с предварителни нагласи. Те често са погрешни, защото са направени от моята моментна гледна точка върху материали, филтрирани от други хора. Уважавам събеседниците си, правата им и имам желание да разбера мотивите, които ги движат.

Гледате ли на себе си на моменти като на манипулатор, обръщайки се към зрителите? /дори и когато целите са градивни и добронамерени/

Не. Опитвам се винаги да подчертая, че всичко, което казвам е само мое мнение и е валидно най-вече за моя начин на живот. Случвало се е да направя грешки, популяризирайки една идея или дейност. Стремя се да ги поправя публично. Това изисква голяма доза смелост и чувство за професионална осъзнатост и отговорност.

Целенасочено търсени и очаквани ли са определен тип медийни ефекти в нагласите и поведението на аудиторията?

Да, разбира се. Аудиторията е предсказуема. Това е стара истина.

По какъв начин и до каква степен телевизионната манипулация влияе върху общественото мнение?

Най-кратко казано – в голяма. Простичко казано, това, което е по телевизията, това е и в главите на хората. Ние, ТВ журналистите, увеличаваме неврозите, причиняваме вълни от самоубийства, обществен подем, престъпност, загриженост, предизвикваме очаквания, моделираме ги и т.н. – всичко можем. Правим един тип поведение обществено допустимо или недопустимо. Важно е количественото натрупване. :)))

Според Вас новинарските емисии манипулират ли нагласите на съзнанието?

Разбира се. И причиняват много щети.

Селективността и подбора на теми и новини форма на манипулация ли е?

Да, безспорно.

Мислите ли, че насищането с конкретни акценти и формулировки влияе на степента на манипулация у зрителя?

“Степен на манипулация у зрителя” е странен термин, не го разбирам и не го възприемам. 

Мислите ли, че е възможно да се избегне манипулативният ефект в телевизията и ако да – по какъв начин?

Не, не е възможно. Медиите задължително по своята природа, структура и начин на организация винаги ще имат манипулативен ефект. Това е нещо като страничен, но обективно последователен резултат от дейността им. Единствено може да се говори за намаляване на осъзнатата манипулация и за честно професионално отношение към зрителите. Първото може да се регулира със закони, второто е личен професионален избор.