Интервю за в-к “Само за мъже”

Интервю от „зеления“ период, както Миглена често характеризира себе си в началото на работата си в „Искрено и лично“. Въпреки „зеления“ оттенък на мислите – искрено и лино за работата, децата, феминизма, мъжете, браковете, професионалните стремежи и трудната, постоянна цел: да не предадеш доверието на хората!

Някои ви обвиняват във феминизъм, други в мъжемразство. Каква е истината за отношението ви към силния пол?

Както неотдавна каза голямата ми дъщеря в изданието, посветено на втория рожден ден на „Искрено и лично“, аз не деля човечеството на мъже и на жени. Деля го на хора, които заслужват доверието ми и на такива, които не го заслужават. За съжаление, повечето от тези, които не са го заслужавали, са били от мъжки пол. Също наскоро, обаче, в ефир известният режисьор и продуцент Магърдич Халваджиян ме посъветва да не се отнасям с предубеждение към мъжкия свят, защото „не всички тенджери са толкова горещи“. Странното е, че го послушах..

Вие самата за какво обвинявате мъжете?

За нищо. Упреквам хората, обаче, че рядко са великодушни един към друг, че не познават самите себе си, не познават желанията и възможностите си.. А мъжете.. никак не им е лесно в това наше време. Представяте ли си как би се справял с несправедливата наша действителност Балканджи Йово? Сигурно по същия начин, особено, ако хубавата Яна, си струваше мъките.

Имате два неуспешни брака зад гърба си – защо не сполучихте на мъже?

По-скоро не познавам добре себе си. Мислех, че мога да се примиря с неща, с които всъщност не мога да се примирявам. Харесвам знаещите, силните, можещите хора.. Сивотата е в състояние да ме убие. Не мога да живея и в лъжа. Не обичам, когато някой събужда дяволите у мен. Всеки човек има своята тъмна и светла страна. Стремя се към хората, които ме карат да бъда по-бяла и добра.

И все пак какви мъже харесвате?

Трудно ми е да говоря за подобни неща в множествено число. А иначе.. Би ме спечелил балансираният мъж.. Този, който знае как да ме “отвлече” от работата. Да поговори с мен така, че да се усетя необходима и в същото време да съм убедена, че може да се справи и без мен.. Да не се страхува от живота, защото в живота може да се случи всичко – и лошо, и добро..

В този смисъл “Искрено и лично” ли е най-успешния ви брак и как го градите?

Не дай, Боже! Опитвам се да живея отделно от “Искрено и лично”. Но “Искрено и лично” – това съм аз. Мога да си позволя да кажа неща, които трудно бих казала насаме пред друг човек. В студиото това се получава някак лесно, от само себе си – не те е страх, че някой ще злоупотреби с искреността ти и ще те нарани.. Радвам се, че близките ми хора свикнаха  с моите откровения и не ми се сърдят. А аз се опитвам да продължавам да бъда искрена, без да мисля ще се засегне ли някой или не.. След като го искам от хората, трябва да го правя и аз – иначе не би било честно..

Какво ви провокира да направите предаването и защо точно така го кръстихте?

Провокираха ме приятелите и конкурсът, обявен от една нова, обещаваща телевизия. Въпросите от типа: “Не мислиш ли, че трябва да опиташ.” И думите на добрата приятелка Боряна Нейкова: “Сигурна съм, че ще се справиш..” Кръстих го “Искрено и лично”, защото ми се искаше да бъде искрено и лично. Искаше ми се да има някой, който от екрана да ми даде сили да се справя с делника, някак да изтикам деня и да зная, че това, което ми се случва, не се случва само на мен..

Замисляла ли сте се какво е работата за вас и ако не бяхте журналистка с какво щяхте да се занимавате?

Кой беше казал, че ако работиш това, което обичаш, няма да имаш нито един работен ден. Това е работата за мен. В общи линии удоволствие.. Заедно със всичките инфарктни моменти.

На какво искате да научите хората, които ви гледат?

Че ако не си помагат сами, Господ трудно ще им помогне. Че вярата в собствените им сили е най-важният двигател. Че трябва да бъдат толерантни, но и твърди. Не е възможно да искаш другите да те уважават, а да не умееш да отстояваш себе си. Сълзите са хубаво нещо, когато разтоварват натрупаното напрежение, но е абсурдно да мислиш, че ще направиш живота си по-добър само, ако търсиш от другите съжаление. Ще прозвучи помпозно, ако кажа, че искам да уча зрителите на гражданска култура. По-скоро искам да ги убедя в необходимостта да я притежават. А иначе – всички се учим в движение. Човек трябва да е чистоплътен в мислите и постъпките си. Ако се опитваме да бъдем поне от време на време такива, представяте ли си каква приказка щеше да е обществото ни!

А вие самата какво разбрахте чрез предаването за живота, семейството и отношенията между двата пола?

Дадох си сметка, че въпреки заричанията ми от типа: “вече нищо не е в състояние да ме изненада”, не е така. Винаги има нови неща, с които се сблъсквам, те не могат да не предизвикат емоции. Слава Богу, защото безразличните хора са хора с мъртви души, според мен. Разбрах също, че не трябва да се опитваш да живееш живота по предварително написан сценарий. Първо, така правят само страхливците и второ – така много повече те боли, ако нещата не се случат, според предварителните ти представи. Понякога в студиото се сблъсквам с хора, които искат “лично” да дирижират оркестъра на съдбата и не желаят да се съобразяват с никой друг, освен със собственото си его. Резултатите, до които води такова самонадеяно поведение ме карат да осъзнавам, че е много пагубно, когато човек живее със заблудата, че светът се върти около него. Просто трябва да намираш своето място и същевременно да имаш доблестта да отстояваш позициите си.

Страници: 1 2 3