Миглена Ангелова: Египет – мечта завинаги

Може би единственото интервю на Меги, в което не става дума за журналистика, медии и телевизия, а единствено за нейните лични впечатления от пътуване в Египет. Оригинален и различен поглед…

–  Как решихте да посетите Египет?

– Посещение в Египет – това е изживяване, което само съдбата може да ти подари. От онези възможности, над които не разсъждаваш много и, ако можеш финансово да си ги позволиш, просто тръгваш.

– Имахте ли някакава първоначална представа какво ви очаква там?

– Колкото и да си слушал, чел и гледал за Египет, първоначалната представа, според мен, не може да се покрие с мащабите на тази страна. Първо три дни не са достатъчни дори да имаш претенцията, че нещо си разбрал… Така, че аз мога да говоря само за усещането си за Египет. Първоначалната си представа дължа на голямата си дъщеря, която кой знае защо от малка се интересува от Египет и беше решила да става египтоложка. Тя, почти до излитането на самолета, ми повтаряше само, че трябва да положа усилия и да не се опитвам да харесвам или отхвърлям Кайро. Просто да не го оценявам, да го приема такъв, какъвто е – вечен и контрастен.

– Как ви посрещна Кайро?

– На Кайро, слава Богу, изобщо не му беше до мен, дори не разбра, че трябва да ме посреща… Това е удивителен, огромен, страхотен, усмихнат, вечен град! Такъв го усетих, така бях настроена, такъв ми остана в сърцето. Дори мисля, че ме промени – по-спокойно се живее, когато знаеш, че някой някъде по света не е докоснат от суетата, че общува простичко и искрено, че може да ти усмихне ей така, защото си го погледнал с интерес и добронамереност. Бях спокойна там, а това много ми липсва в България. На всички нас много ни липсва. Може би, заради това много харесвам Изтока. Там все още хората пазят СВЯТОТО, мислят за душата, при нас дяволът много е пазарувал…

– Видяхте ли пирамидите, пустинята, съкровищата на Тутанхамон?

– Пустинята – не, съвсем бегло. А пирамидите не случайно са нарачени световно чудо. Каквото и да кажа, усещането е невероятно и може да се изпита само там. Имаш чувството, че докосваш вечността! Някак от само себе си се усещаш част от всички преди теб, които са били изумени от същото, което ти е пред очите. Чрез камерата можеш да видиш повече подробности, гласът зад кадър ще ти разясни подробностите – всички сме гледали документални филми за египетските пирамиди, но усещането за тях – мисля, че то е дори по-ценно – можеш  да получиш само на място, то е само твое… Музеят в Кайро също не може да бъде описан. Съкровището на Тутанхамон “на живо” е нещо съвсем различно. Едно тънко стъкълце прегражда нашето време и онова, изтекло преди хиляди години. Можеш да проследиш движението на инструментите на занаятчиите, несъвършенството на линиите, начертани на ръка. Това трябва да се види. Ако не в този живот, то в следващите. Златната погребална маска на Тутанкамон е невероятна, предмет извън времето, със своя душа…, наистина преминала във вечността. Там виждаш реализирана вечната мечта на човечеството да победи времето. Виждаш времето победено!

– Кажете ни нещо повече за духа на египтяните и за живота им днес?

– О-о! Би било много претенциозно да се изкажа за нещо, което едва съм докоснала. Мисля, че можеш да живееш някъде с години и пак да не разбереш хората, особено пък духа им. Мога да кажа, обаче, че аз се чувствах страхотно в Египет. Да, мръсно е – постоянно си миеш ръцете. Да, има нищета, която никъде в България не можеш да срещнеш в такива страшни размери. Но усещах хората спокойни и ведри, приемат те и ти ги приемаш. Не те оценяват, не те оглеждат как си облечен, колко си напълнял, или каква прекрасна фигура имаш, държат се достойно и ти се държиш достойно. Дори, когато те лъжат, не са лукави – просто използват невежеството ти. Когато ги поставиш натясно, ти стискат ръката, усмихват се: “Хвана ме, браво на теб!”.  В Египет масовата американска култура липсва – дори  “Мак Доналдс” не променя ситуацията. Младите хора изглеждат различно, събират се пред кината, смеят се, бутилките с бира не са се сраснали с  ръцете им, дъното на панталоните им си е на мястото, не са унифицирани, не са еднакви, не са се превърнали в потребителски единици с промито от тъпи реклами съзнание. Приятно ми беше да науча, че училището е уважавано… Наблюдавах семейства. Не останах с впечатлението, че жената е безгласна буква. Напротив, като че ли всеки си е на мястото.

– Може би няма човек, който да не мечтае да посети Египет. Искате ли да отидете отново?  

– Дори бих поживяла известно време там с удоволствие, но едва ли ще имам този късмет. Независимо дали си бил в Египет или не, тази страна си остава мечта. В моето съзнание тя завинаги е свързана с приказките на Шехерезада за богатствата на Кайро, за търговците, за изящните съдове, приказните килими и скъпоценните камъни… Египет е една от малкото самовъзстановяващи се системи в природно отношение. Казват, че там болестите от само себе си минават, човек се подмладява. Египтянките са много красиви, с перфектна кожа, приличат на жени, които са обичани. Там жената се чувства жена – как да не ти иска да отидеш отново! От сърце го желая на всички! 

2002 г.