Миглена Ангелова: „Много обичам и уважавам учителите си“

– Народопсихологът Марко Семов казваше, че народът ни е достоен, но греши в изборите си. Смятате ли и вие така?

– Хората у нас нямат координатна система, не могат да различават добрия от лошия. Затова от няколко години искам да направя клуб „Искрено и лично” в различни градове, където да се осъществява обмяна на мисли, хората да бъдат практически обучавани на диалог, да умеят да систематизират това, което искат да съобщят на останалите, да умеят да ги изслушват търпеливо. Нерядко ние много говорим, без да имаме цел защо го правим. Имаме много да учим.

– Със създаването на този клуб ли са свързани вашите бъдещи планове?

– Може би един от бъдещите ми планове. Свикнала съм да работя само в днешния ден.

– Днес е изключително актуално, за съжаление, да се говори за агресията в училище. Като майка на четири деца, според вас на какво се дължи тя?

– Агресия вече има и в детската градина, а там не можем да говорим за съзнателно гледане на филми с насилие и т.н., обичайна теза, която обаче не е единствено истинна. В цял свят се говори вече за храни, които събуждат агресивността, в цял свят и в ЕС има забранени хранителни добавки, които в България не са забранени. Ние уж си хармонизирахме законодателството, а във всички лавки в училище продават храни, които нямат място там. Всички сме били малки и би трябвало да си спомняме, че на 15, 12 или на 6 години, човек иска да е харесван, да е успешен, да рецитира най-добре стихотворение, да е можещ и да търси своето място, като пробва в различни сфери. А какво пробват нашите деца – кой по-добре пуши, кой по-добре познава сериалите? Учителят има ли възможност да отделя време за себе си, да прочете необходимите книги, които струват средно по 15 лв., да се чувства на ниво, за да може от все сърце да създава творчески процес в клас, например?

– Вашето послание в книгата „Направи си шоу”?

– Това е другата възможност да изживееш живота си – да си направиш шоу.

– Това може ли да бъде основа на житейска философия?

– Според мен, един от най-големите абсурди в България е, че през целия си живот ние се занимаваме предимно с другите, защото се страхуваме да опознаем себе си, не дай, Боже, да открием недостатъците си. В момента, в който човек приеме, че затова е жив – да има недостатъци, по-толерантно започва да се отнася към другите хора. Нормално е да имаш недостатъци, да си слаб. Въпросът е какво правиш с тях, как ги преборваш и дали оставаш верен на принципите си. Да знаеш каква е целта в живота ти и какво може да ти се случи след десет години. Защото те много бързо минават. В книгата има много лични неща, за които съм разказала много искрено, за да не оставям възможност на жълтата преса да ги доизмисля. Смятам, че е важно да не допускаме обществото да „пожълтява”, да се управлява от хора, които по принцип не казват истината. Не може коректният човек в нашата държава да се чувства прецакан и да се реализира само по улиците, където на смърт не дава някой да го прецака. На хората трябва да им се каже какво могат да направят, да разберат, че не са сами, трябва някой да ги запознае с проблема и да ги насочи. Медиите трябва да правят това – да информират и възпитават – това е тяхна основна функция навсякъде по света. За съжаление, в Закона за радиото и телевизията у нас има един член, според който всяка една национална телевизия е задължена да излъчва европейска продукция, която не е с по-голяма от петгодишна давност, което означава, че всичко, различно от смислените предавания, ще се излъчва у нас. Част от аудиторията вероятно ще се отдръпне, а когато нещо тръгне с отрицателен знак, да се върне на нулата е много по-трудно и непосилно, отколкото да се тръгне от нулата нагоре.

– Какво е съдбата на стойностните хора у нас?

– Те биват почитани. Обикновено след смъртта си. Защото докато някой стойностен човек е жив, той пречи с това, че понася действителността по-активно, прави нещо, с което ти доказва, че трябва да се размърдаш, което не е приоритет на всеки човек. Затова мислещите хора трябва да бъдат изядени навреме. Съвсем по аборигенски. Ако му изядеш сърцето, ставаш по-смел, очите – виждаш по-надалеч, ушите – можеш да чуваш по-добре. И ние с верен усет разпознаваме тези, които трябва да бъдат изядени навреме. И смятам, че обществото успява с изяждането навреме. Във всеки случай убива у тях всякакво желание да направят нещо за него. И докато по цял свят можещите хора са толерирани, защото всички мързеливци знаят, че живеят на техен гръб – отпуснал се мързеливецът в каруцата, която тегли можещият човек и казва: „Давай, давай, ти можеш, тегли ме още” – у нас хем го дърпат назад, а на всичкото отгоре изяждат, каквото могат от него.

– Успели ли сте с вашето предаване да промените нечия съдба?

– Най-голямата награда е, когато в предаването някой каже, че вече е по-уверен в себе си. Особено, ако е жена, която след като е била при нас, е събрала сили да се раздели с биещ и неуважаващ я съпруг. Променяли сме коренно много неща от действителността – успяхме да върнем в съда дело за изнасилване с 10-годишна давност и виновните за забавянето му да бъдат наказани. Опитах се да водя статистика колко хора сме събрали, които не са подозирали, че имат братя и сестри, на колко сме дали сила… Никога не съм се страхувала да преекспонирам случая. Вярвам, че ролята на медиите е да информират и да показват пътя, а не да доубиват падналия. Смятам, че е изключително грозно да бием падналия човек, като правим от  това сензационни разкрития. Хайде, занимавайте се с министъра, с фармацевтична компания, с тези, които в момента са силни… Имам много врагове, които не познавам. И съм им благодарна, защото ме направиха изключително добре запозната със законите.

– В навечерието сме на 8 март – Денят на майката, Международният ден на борбата на жените за равнопоставеност с мъжете. Българската жена има ли равни права с мъжете, какво трябва да направи още тя?

– Смятам, че в нашето общество продължават да бъдат мразени жените. При един и същ случай, с различен централен герой – мъж или жена, винаги ще бъде толериран мъжът. Никой няма да застане на страната на една жена, която спори с един мъж, а ако има такива хора, те ще са единици. У нас продължава да бъде важно това, че не се подкрепят жените, че в политиката, в държавната власт, те не са толерирани. Дразня се, когато някой каже: „Много емоционално реагирате”. Емоциите са спасили човечеството, по тях хората се различават от животните. Политиците също трябва да бъдат емоционални, да ги боли и да имат сърца. Иначе, българката е поставена в крайно трудна ситуация. От една страна, трябва да прави така, че да компенсира онова, което образованието не прави, бизнесът не прави, държавата не върши, лошото здравеопазване – също, да бъде като шесторъкия Шива и да има знания, с които децата й да оцелеят, и да бъдат нормални граждани. И на всичкото отгоре, когато е свършила всичко това, трябва да е развила умения, за да може да се раздели с децата си, които нерядко заминават в чужбина. Защото, ако тя ги е възпитала правилно, и те имат знания, цели и мечти, които искат да реализират, това често в реалния, в краткия живот на един човек, може да стане в друга държава. Покажете ми тази майка, която може да направи това спокойно! Българинът държал на децата си?! Та той позволи да се разрушат в известна степен образованието и здравеопазването, да се унищожат пенсионерите… Аз не мисля, че той милее за родното си гнездо. На българските жени пожелавам много здраве, за да имат сили – в името на семействата си.

Интервю на Светла СТРУМИНА

Страници: 1 2