Миглена Ангелова: „Няма неудобни въпроси, има нечестни отговори“

miglena-angelova-predi-iskreno-i-lichno.jpgЕдно от любимите интервюта на Миглена за електронното списание „Фортисимо“. Много искрен и задълбочен разговор с Нели Русева. Направено няколко месеца след спирането на предаването през 2009. В интервюто става дума за вредата от позитивното мислене, за творческите планове, за смисъла на журналистичесата професия, състоянието на медиите, необходимостта от добро политическо управление, за младите хора, родителството и децата…

Здравей, Миглена 🙂 При нашата уговорка за това интервю, ти ми каза, че няма неудобни въпроси. Твоята практика на журналист и водещ не те ли убеди в обратното?

Не, Нели! Продължавам да мисля, че няма неудобни въпроси. Важно е обаче КАК се задават и С КАКВА ЦЕЛ, а още по-важно е как се „пресъздават” отговорите. Живеем във време с твърде много регламенти. Виждаме, че откровените лъжци, безочливите крадци, наглите убийци не просто минават метър по т.н. действащо законодателство, а управляват света. С течение на времето многото закони и закончета, пробутани с всякакви конкретни лични цели от хора, които в този момент са можели да си позволят да ги пробутат, размиха понятията за истина и лъжа. Изкривиха ги. За Лъжата вече не е никакъв проблем да се гримира като Истина. Но в нормалния свят вината продължава да е вина, доброто остава добро, а убийството – дори някъде далеч в Сирия, продължава да бъде убийство… Няма неудобни въпроси, има нечестни отговори.

Трудно ли се започва всичко отначало?

Да, трудно! Ние така сме възпитани, в съзнанието ни е имплантирано, че „всичко е за добро”. Неотдавна с мой приятел – много умен мъж, те са на изчезване, уви! – си говорихме, че всъщност никой не ни е обещавал, че ще става по-добре, така че е малоумно това да се очаква по презумпция. Докато седиш със скръстени ръце, около теб могат да избуят от само себе си единствено бурените. Колкото и да сме подготвени, за да започнем каквото и да било отначало, ние първо трябва да се откъснем от притежаваното преди, тоест да се разделим, да загубим… Колко са мъдрите хора, които виждат в подобна негативна ситуация перспективите? Аз не съм толкова мъдра, имам още много за учене.

Списание „Сезони” в миналото ли е, с какво се занимаваш в момента?

Списание „Сезони” за мен със сигурност е в миналото. Боя се, че то и самото е минало. За мен то бе причина да се убедя, че теми като политика и икономика не са нито по-сложни, нито по-неинтересни за мен от „моите” теми като социалната психология, например. Просто в тях се лъже повече. По-лесно е да оставиш хората да си мислят, че нищо не разбират и, че тази материя не е за тях. Това не е вярно. Ако нещо изглежда сложно, значи този, който го представя по сложен начин, просто лъже или крие нещо. Убеждавала съм се в това неведнъж.А с какво се занимавам… Вече четвърта година се опитвам да променя обстоятелствата в моята област. Или по-правилно е да кажа, че вече четвърта година се опитвам при тези обстоятелства у нас в България да създам медия, която да бъде в полза на потребителите си, а не имитация на журналистика. Това, разбира се, е много трудно поради ред причини. Хубавото е, че тенденциите, които забелязвах преди 6-7 години вече не само са на повърхността, а вършеят наред, така че не трябва много да се обяснява какво означава да няма къде и да няма кой да ти интерпретира проблема така, че да стане ясен на повече хора. Всъщност това е основната функция на журналистиката – да бъде преводач.

Ще те гледаме ли скоро на телевизионния екран? Имаше покана от нова тв, какво се случи?

На екрана на националните ТВ със сигурност не. От мен се очаква да им причиня твърде много главоболия. Мисля, че имат право и не се сърдя. Има криза. Тоест няма свободни пари. Свободни в смисъл – пари за разходване по предназначение. Както неотдавна ми каза един мой известен колега, предаванията ми са евтини, в смисъл малко струват. Това означава, че не създавам принадена стойност по веригата. От мен никой не може да се облагодетелства, правилната дума е: „да намаже” нещо „под масата”. Смешно е, но така е във всички сфери. Поне на този етап.

Липсва ли ти „Искрено и лично”, ама искрено и лично…?

Липсва ми възможността да бъда полезна на повече хора. Да бъда полезна със знанията си. В крайна сметка натрупаното в мен е резултат от усилията на много хора. Когато съзнаваш това, не можеш да седиш и високомерно да си мълчиш. Донякъде намирам компенсация в профила си във фейсбук. Моята стена е източник на информация за много колеги. J

Смяташ ли, че този тип ток шоута са нужни днес на зрителя?

На нас ни е нужно всичко, което е направено честно и задълбочено. Всичко. А дали е токшоу, дали е новинарска емисия или документален филм – няма значение. Нека не заклеймяваме токшоутата само, защото са изпразнени от съдържание, заради посредственото предъвкване на едно и също от хора, които нямат подготовката и желанието да се задълбочат в смисъла и причините на ставащото. Когато чуя някой „екранен” човек да замества почти всички съществителни с празната дума: „нещо” се радвам, че постоянно полагам усилия да развивам речника си и да не използвам „нещо” и „такова”. Думите са вълшебство – те означават понятия. Когато отсъстват понятията, изчезва и думата. И започваш да имаш „нещо” в себе си, а не душа! Токшоутата са начин да се напомня за понятията, а това е твърде сериозна ежедневна работа, при която първо трябва да развиваш себе си. В България не разполагаме с милионната аудитория на САЩ, където всеки буламач има своите консуматори. У нас хората напоследък просто не гледат, вече е обичайно да нямаш телевизор. По-голяма обида за миниджмънта на телевизиите аз поне не си представям.

Честно, какво ти е мнението за телевизията като цяло? Учи ли, зомбира ли …

Нито зомбира, нито учи. И за двете функции се изисква подготовка, разум и целенасочено поведение. В телевизиите се въртят много пари. Многото пари привличат алчността. По време на световна криза тези пари не са достатъчни, за да отделиш за „грим” и да нагласиш някаква лицеприятна фасада. В нашата бедна малка България световните процеси са като на длан и се виждат с невъоръжено око. Всичко е толкова обективно. Затова ненавиждам нашето тъпо себеотричане, какви сме били ние българите… Но нова е друга тема. Телевизиите не са оазис, те са проекция на затлачената система, която произвежда порок. В момента тя просто изяжда сама себе си.

Страници: 1 2 3