Миглена Ангелова: „Няма неудобни въпроси, има нечестни отговори“

Ти си обществено ангажиран човек. Какво мислиш за това, че все не успяваме да изберем „верните” хора в политиката, глупави ли сме, българите?

Ето това е по другата тема! Беснея, когато някой стоварва вината за страданията върху страдащите! Ако аз управлявам някого, чия е вината за лошия живот на този, когото управлявам? Моя, само моя! Колкото и да преиначавам и да извъртам, всички знаем, че е моя, затова управниците бързо обезформят телата си – те не се харесват в ролята на несправящи се, но нямат силата да спрат театъра, малцина успяват да прекратят поне своето участие в него. Ненавиждам порочното устройство на света, в който живеем! Затова световната криза на системата ме радва – в нея има възможност за промяна.Ние всъщност не избираме! Нека не се заблуждаваме, колкото и да ни се иска! Ние участваме в театър, наречен „избори”, ние сме масовката, която изпълнителите на главните роли обикновено презират. И не само не сме глупави българите, ние дори сме много умни, защото участниците в театрото са малко. Погледнете колко хора у нас гласуват, а колко НЕ гласуват. Това, че някакъв процес е наречен „избори” не означава, че в същността си е наистина избор! Искате ли доказателство за моите твърдения? Опитайте да създадете партия и да се явите с нея на избори. Представете си на колко хора ще трябва да платите, честно при това: някой трябва да изгради структурите, да пътува – това са разходи, други трябва да създават документите – платформи, устави, офиси, комуникации и т.н. – това са разходи, идват „журналистите”, които трябва да нахраните при това така, че да ви харесат… Пожалете ме и да спрем до тук. Ние не избираме. Ние живеем в псевдодемокрация. Алчните, безочливи хора имат всички улеснения да стигнат до властта, нашата религия не само не им пречи, ами ги стимулира, и колкото повече безпросветност, толкова по-добре – и нямам предвид само България. Проучете целия съвременен християнски свят.

Многодетна майка си, това геройство ли е в България?

Напоследък често чувам това за геройството… И не зная защо се дразня. Прилича  ми на клеймо, въпреки че знам, че обикновено се казва с добро чувство. Броят деца не определя нито качеството ти като родител, нито като човек. Можеш да имаш 10 деца и да си пълен боклук. Можеш да нямаш нито едно дете и да си успял да промениш живота към по-добро на много хора. И пак не бих го нарекла геройство, а просто следване на своята природа. Хората имат различна природа. Колкото и да й се опъваш, не можеш да я победиш. Ако в теб гори огън, няма как да бъдеш мек като вода. Трябва да откриеш кой си и да следваш природата си, иначе можеш да угасиш вместо да запалиш или обратното – когато някакво действие не е на място, то винаги е вредно. Въпреки, че ние постоянно се опитваме да се натикаме в чуждата кожа и да мъдруваме от там…

Кажи няколко думи за децата си…

Обичам ги! Благодарна съм им, че изживяхме качествено годините, в които бяхме заедно. Момичетата вече следват своя път. Винаги съм си мислила, че съм готова за момента, в който ще трябва да ги пусна да летят сами и, че ще успея да намеря сили да не изплета емоционалните окови, с които да ги дърпам обратно. Мисля, че криво-ляво успявам да се справя с второто, но с първото… Липсват ми зверски – те са изключителни личности, като кристалчета – различни и по звука, който издават, и по красотата, която създават, но времето, в което бяхме ежедневно заедно в бита, просто свърши. Сега съм по-често в мъжки компании, покрай сина ми и често мрънкам, че  искам при момичета! Но пък съм на път да разбера мъжкия свят…

Как успяваш, какво те държи винаги на ниво, какво ти дава сили?

Кой казва, че успявам? Нито съм винаги на ниво, нито винаги имам сила да стана сутрин. Аз просто живея. Опитвам се да гоня далеч измамното чувство за правота, опитвам се да не се държа назидателно, опитвам се да не забравям, че съм прашинка, която временно лети по белия свят, опитвам се да мисля за същността, а не да забелязвам единствено фасадата, опитвам се да не се страхувам от падане, от болка, от разочарование… и други подобни опити правя. Дали съм успяла, ще разберем накрая, някога. А може и да не разбера, в случай, че не е било толкова важно. 

Страници: 1 2 3