Миглена Ангелова: „Няма неудобни въпроси, има нечестни отговори“

Кажи няколко думи за младите хора, за чалганизираното ни общество на всички нива?

Аз не просто обичам младите хора, душата си давам за тях! Всеки упрек към тях буквално реже сърцето ми, защото е съвършеното признание за нашата глупост, за нашата пустота, за нашето лицемерие. Нашето – на така наречените възрастни. Ние, много умните съдници, не им дадохме знанието, че имат съвест, че тя е в състояние да ги убие; не ги научихме, че реалността се различава от анимационното филмче и, ако на улицата гръмнеш приятелчето си, то после няма да стане, за да си продължите играта заедно; ние продължаваме да не им помагаме да открият себе си, своите таланти; да ги научим защо е важна хигиената, какво означава любов, какво означава да си родител… Вместо това ги храним със сурогати и стоварваме върху тях собствената си вина! Невежият не може да даде знание, но и няма как да се почувства виновен – той дори няма критерии, които да го определят като такъв. За всеки погубен без смисъл млад живот и отговорността е наша, и цената ще е за наша сметка. Природата е умна, тя не доказва правотата си в съдебната зала, тя просто бие здраво. 

Какво не знаем за жената Миглена – силна, слаба, уязвима, сериозна или шеговита, властна или смирена… издай нещо за себе си?

Аз съм всичко това, което изброи. Държа много на достойнството и на честта, не обичам слугинското поведение във всичките му измерения. Ненавиждам слугинското мачкане на чаршафи, придружено с лъжи и лицемерие. Много мъже, от които се очаква да са силни и издържливи, да имат понятие за чест, кураж и последователност, могат да завиждат на твърдостта на моята дума. Това дразни всички продажници, които дълбоко в себе си искат да притежават тези качества, но нямат силата да поемат негативите им.

Какво мислиш за еманципацията? Не е ли бреме, освен възможност и свобода?

Еманципацията доведе до засилване на хаоса в душите. Или по-скоро увличането по еманципацията, което донесе не малко пари на много организации. Нас ни докараха до там, че ние упорито правим от жената мъж и обратно. Резултатите са: истерични жени и страхливи мъже. Това е лудост. Но я го кажи на глас в европарламента, примерно. Жената е емоционална по природа и често греши, ако до нея не стои умен мъж, който да „канализира” тази емоционалност, в смисъл да поставя границите й. Мъжете пък по природа могат да бъдат доста груби в желанието си да скрият своята лесна ранимост, склонност към лидерство и т.н. – те стават съвършено други, когато до тях има умна жена. Подчертавам умна, а не властница с претенциите да е умна. До какво ни докара разюзданата, добре платена, еманципация? Нерешителни, неумни богати мъже с власт, които са лишени от най-важното качество на мъжа: отговорността пред потомството. Вижте поведението им, вижте начините им на себедоказване, начините на отплащане за имитацията на любов, която получават от незнаещи, амбициозни малки момичета; понятията, с които си служат, начините, по които плащат, женските качества, което стимулират – мърша.

Какъв трябва да е един мъж, за да те впечатли? Има ли мъж до теб сега?

Трябва да знае повече от мен. Да има характера да ме накара да разбера, че знае повече от мен! Да разбира, че жената е честта на мъжа и да държи да има чест изобщо. Да е наясно, че в наши дни достойното поведение се среща по-рядко от златото и, поради това създава твърде много неудобства за притежателите си. Да държи на свободата си. А бе, трудна работа… Най-трудното е, ако е решил да имитира тези качества. Свят ще му се извие. Ще го пречупя из основи, при това без да искам… На всичкото отгоре много страдам, когато виждам какво причинявам в подобни случаи… За съжаление, не мога да си променя природата. Винаги предупреждавам, но когато човек надценява себе си, е естествено да не ме чува. После пък не става по-честен, особено когато е наранен и обиден. Когато го попитат какво се е случило между нас, няма да опише действителността. Свикнах с това.

Вярваш ли, че Любовта е жива? И че може всичко да излекува?

Мисля, че ние имаме доста погрешно схващане за Любовта. Тя далеч не посещава населението поголовно като в сериалите, които преживяме. Тя е не просто талант на сърцето. Свързана е с толкова много необходими качества на личността, че повечето от нас няма как да я изпитат и само я имитират. Говоря от собствен опит. Докато не опознаеш „АЗ” – при това честно и без страх – няма да е вярно продължението: „ТЕ ОБИЧАМ”. Интересно е, че всички дълбоко в себе си сме наясно какво щастие е да си едно цяло с друг човек – нещо като родова памет – затова желаем Любовта повече от здравето и никога не я прощаваме на другите, освен ако самите не я познаваме истински. А дали е лек и срещу какво не зная. На този етап от живота си мисля, че е единствената смислена цел – да се научиш да обичаш, тоест да опознаеш себе си с всичките си тъмни кътчета, които толкова се страхуваш да не бъдат забелязани от другите.

 Какво не можеш да простиш?

Глупостта. Невежеството. Лицемерието. Мързеливата душа.

За какво плачеш и позволяваш ли си?

Разбира се, че си позволявам, отдавна съм вдигнала ръце от себе си. Веднага мога да ревна от проява на доброта към мен – с това не мога да свикна.

 Каква книга има на нощното ти шкафче?

Електронна. Тя е любимият ми предмет вкъщи.

За какво все не ти стига времето?

Времето ми стига за всичко, което считам за важно.

Отлагаш ли нещо, за утре, за някога?

Да. Често го правя. Отлагам чистенето, миенето на чинии, посещението в някой административен офис… Ако мога да отложа, ще го отложа задължително.

Как си представяш една романтична вечер, какво си пожелаваш?

Никак. Романтичността не е в атрибутите във вид на морска гледка, вечеря на свещи и други подобни клишета. Романтично е до теб да има човек, който също разбира, че всичко ти е дадено за много малко време и, че ако не изпълниш със съдържание този конкретен миг, повече никога няма да имаш тази възможност.

Какво ти предстои в най-близко бъдеще? Ти какво искаш?

Ааа, това не зная. Какво искам ли? Искам да реализирам потенциала си, за да го опозная. Мисля, че това е най-правилната дефиниция на щастието и мога да се похваля, че е формулирана лично от мен.

Четох някъде, че се каниш да заминеш за чужбина и да останеш?

Бих останала навсякъде, където мисля, че мога да реализирам потенциала си, тоест да бъда щастлива. Аз не се страхувам от трудностите. Това е причината да съм още в България – все още мисля, че мога да продължа да бъда щастлива тук.

Как си представяш Миглена след 20 годиниJ?

Без лифтинг, без силикон, с огнени очи, подстрекателка към истински живот на всички млади хора около нея.

Вярваш ли, че човек помъдрява с годините, или просто се смирява, или се примирява?

Човек остава себе си, и в ключовите си позиции не се променя. Ако се е родил мъдър, само ще става по-мъдър, ако е бил примирен, с годините ще става още по-скучен, с тази разлика, че ще има повече оправдания от типа на: „такъв е животът”, което е смешно, защото покажете ми оня смъртен, който действително знае къкъв е живота във всичките му измерения… Когато чуя: „Такъв е животът”, обикновено питам: „Какъв?” Задължително следва нещо негативно: гаден, противен, тъп.. Тогава питам: „Защо още не си се самоубил? Нормалните хора, които харесват живота, имат нужда от простор – направи им място.” Е, не искат! Позьори!

Какво от това, което ти си научила от твоите родители, непременно искаш да знаят и децата ти?

Едва ли мога да изброя всичко. То е същността ми, която няма как да не предам по някакъв начин нататък. 

Ти си от Русе, има ли нещо, което те връща там?

Аз живея в настоящето. А миналото е в мен. Не ми е необходимо да попадна някъде, за да си спомня нещо конкретно. Ако този въпрос е свързан с детството, то моето детство е преминало не толкова в Русе, колкото в Усогорск, Коми, където родителите ми работеха. Неотдавна попаднах на един сайт със снимки от там. Ето това наистина беше събитие – видях блоковете, които са в паметта ми, училището ми, дърветата… и се почувствах балансирана, някак успокоена, защото част от мен продължава да живее там.

Вярваща ли си?

Ако имаш предвид религия, то аз съм убеден и заклет враг на християнството, въпреки че съм кръстена. Естествено това се е случило, както обикновено – в невръстните години, когато нито разбираш, нито можеш да избягаш. Доколкото познавам религиите, считам, че християнството е най-вредно по отношение на човечеството. Да разпъваш авангарда си на кръст, да гориш всичко прогресивно и да учиш стадото, пардон паството на лицемерие, алчност и смирение, да изискваш вяра, а не знание, си е престъпление срещу човечеството, откъдето и да го погледнеш. Но християнството все още е на власт, за разлика от фашизма, с който бих го сравнила, и няма изгледи скоро да бъде „заклеймено”.

Пожелай нещо на читателите ни, моля те…

Пожелавам им това, което пожелавам на себе си: да спрем да се страхуваме! Да зарежем оковите на страха да сгрешим, да бъдем упрекнати, на страха от риска да живеем по-различно, на страха да се вгледаме в същността на явленията – пак се сещам за глупостта, че знанието носи страдания, въпреки нагледните примери за това как незнанието причинява страдания и то с такава разрушителна сила, че с векове не можем да преодолеем последствията… Животът е риск и шанс. Смъртта е сигурна и само тя не предлага други възможности. Който и да ви казва как ТРЯБВА, не забравяйте, че той е само лутащ се смъртен като всички нас и как живеем е само наша отговорност, защото цената я плащаме лично.

 Интервю на Нели Русева, Шумен, 2011 г.

Страници: 1 2 3