Кой са любимите рецепти на Миглена Ангелова

Миглена Ангелова

Миглена Ангелова

Представихте своята книга „ Направи си шоу” в много от градовете на България. Кои са най-милите отзиви, които сте чули за книгата си? Имаше ли недоволни хора от това, че издавете книга?

Най-много се радвам, когато ми кажат: „Прочетох книгата ви на един дъх и толкова се забавлявах…” – всъщност това е и най-често чувания отзив. Още по-приятно е да чуеш, че в книгата ти някой е открил своята мотивация да не се предава и да върви напред. Аз обожавам хората-„перпетум-мобиле” и да съм част от горивото им е просто… чест! Няколко души споделиха, че са плакали цяла нощ, докато са чели. Това ме изненада! Може би откровеността в книгата, както и откровеността в живота, провокира хората към своите си истински реакции, които освобождават емоции, за които и не подозираме… Не очаквах, че мъжете ще я харесат, но и това се случи! Просто поредното доказателство, че искреността е искрящ диамант, който няма как да бъде отминат с равнодушие… А дали е имало недоволни… честно казано не ме интересува, направила съм всичко възможно, за да не бъдат разпознати хората, които не биха харесали начина, по който са се отразили в очите ми.

Мислите ли, че е добре човек да бъде откровен и да се разкрива пред другите? Лично вас, това не ви ли прави по-уязвима?

Вижте, това да си бял, носи своите предимства в определени места по света, но може да се превърне и в проблем. Да си черен – също: има своите плюсове и своите минуси. С откровеността е същото – тя не е следствие от трезва преценка на моментната ситуация, тя е притежание: със своите плюсове и със своите минуси. Важно е как се приемаш. Кого или кои свои качества виниш за неуспехите си. Дали изобщо делиш живота си на неуспехи и успехи. Аз не го правя. А благодарение на „Искрено и лично” съм се приела такава, каквато съм, аз не се страхувам да бъда себе си, не робувам на „позитивния имидж” – ако се замисли човек, едва ли има по-смешно от това сериозно да бъде употребявано това понятие – аз не се страхувам от негативите. И какво означава по-уязвима? Ако си обидчив и раним като децата, ами стой си в детската градина, защо се правиш на голям човек. Ако все още хвърляш пясък в очите на другарчето и разказваш небивалици, ами там ти е мястото – на малките катерушки… Откровеността, искреността не те прави уязвим, тя те прави свободен, а това е лукс, който малко хора могат да си позволят в наши дни.

Хората са свикнали да ви виждат на екран. Как ви се отразява раздялата с телевизията?
Телевизията за мен – вече 15 години – никога не е била средство, с което да компенсирам душевните си дефицити, да се чувствам велика само заради това, че тази камера в момента е насочена към мен. Телевизията е моята лопата, тя е моето средство да бъда полезна на обществото, в което живея, по начина, който аз считам за правилен в този днешен момент. Считам, че винаги е важна целта, а не лопатата. И дали ще е лопата, мотика или трактор, аз ще намеря как да бъда полезна, ако имам знанията и съм си научила уроците. А, че телевизията губи позиции с глупостите, които причинява на зрителите, това е сериозен обществен проблем, но това е друга тема…

Търсите ли варианти да върнете предаването си „Искрено и лично” на екран или имате идеи за нови проекти?
Освен „Искрено и лично”, което ако аз изобщо някога реша да правя, ще бъде само в седмичен вариант, в „Зенит ТВ продукции” има още три сравнително евтини като реализация и полезни като тематика седмични проекта с водещи-мъже. Не съм ги предложила никъде още. И, доколкото познавам себе си, може би ще изчакам, защото в този момент не мога да припозная като „своя” по философия и цели нито една програмна схема или телевизионна политика.

През тези няколко месеца успяхте ли да разберете кои са истинските ви приятели? Имате ли такива или осъзнахте че лицемерите около вас са били много повече?
Едва сега се замислих, че обичайно в трудни моменти приятелите  намаляват. При мен не е така. Моят характер с неговата директност и непримиримост не търпи лицемерието. И около мен трудно могат да се задържат лицемерни „приятели”. „Бизнесделата” си също съм ги водила и ги водя без специални „правилни”, но отчайващо натоварващи лицемерни приятелства. Аз всъщност съм щастлив човек! Истината е, че сега, замисляйки се, заради въпроса Ви, си давам сметка, че моите приятели всъщност се увеличиха! Преди дори нямах това време…

Страници: 1 2