Миглена Ангелова: “Животът е преодоляване“

miglena-angelova-se-prigotvq-za-snimki.jpg

Миглена Ангелова преди ефир

Тя не е лесна жена, но ако си искрен, никак не е трудно да стигнеш до нея лично. Пътят до студиото на “Искрено и лично” в Нова телевизия не е постлан с пребити хора, огледалата в гримьорната не са опръскани с кръвта на ранени. Каквото и да настоява жълтата преса, Миглена не коли, не бие, дори не хапе. Имах точно обратните на мрачни предчувствия за това интервю и интуицията ми не ме подведе. Сама се убедих, че тя цялата е характер и светлина.

– Когато тръгвах насам, една моя колежка ме изпрати с думите: “Кажи й на Миглена, че много я харесвам.”

– Много благодаря!

– А вчера една позната ме попита: “Ама, ти сама ли ще ходиш при нея? Да не те набие!” Защо по толкова противоположни начини ви възприемат хората?

– Защото хората, които ме познават и са ме виждали, ще ми пратят много поздрави и ще кажат: “Аз много я харесвам.” Другите четат неща, които обикновено нямат нищо общо с мен. Тези хора, които ме описват като една такава зла, гонеща, тормозеща, душаща хората, убиваща ги буквално, те никога не са ме виждали, но това е тяхната представа за мен. Всеки от нас, описвайки когото и да било, всъщност разказва себе си. Проектира своите преживявания, винаги разпознава своите достойнства и своите недостатъци у хората. Но читателите не могат да си направят тази сметка. Аз вече съм много спокойна, не се интересувам кой какво е казал, не страдам и не обяснявам. Много се радвам, че се излекувах, защото преди имах такова възпитание и на всичките си лели, познати на майка ми и на кого ли не обяснявах какви са били мотивите ми за някои мои постъпки.

– Връщате ли се често към момента, когато сте дошли в София? Спомням си, че преди години правеха по-нормални интервюта с вас…

– Тогава имаше по-интересни журналисти.

– Та тогава бях прочела в едно интервю с вас, че е много трудно човек да умре от глад и че това сте запомнили от пристигането си в София…

– Аз и досега смятам, че е хубаво човек да има препятствия и да има предизвикателства. Сега по-скоро приемам максимата: “Господи, защо не ми пращаш предизвикателства? Не ми ли вярваш достатъчно, че ще се справя?”

– Четете ли вестници?

– Много малко напоследък, защото знам как излизат мои интервюта, при това въобще не говоря за жълти вестници. Тях въобще не ги коментирам, те не са регистрирани, не съществуват реално в юридическото пространство, държавата им е създала такива условия и те се хранят от глупостта на хората. Но когато става въпрос за истинската журналистика, която има претенцията да печата честни статии, аз твърдя, че много малко са колегите, които идват да се срещнат лично. Когато пък се срещнат лично, не е лошо да престанат да предават своите мисли в кавички, сякаш съм ги казала аз. И когато разлистя другите страници, как мога да бъда сигурна, че Станишев е казал именно това, след като знам, че аз “моите” думи не съм ги казала. Даже съм отрекла нещо, а те са ми го лепнали, все едно че съм го казала. В списанията е друго, но във вестниците нещата са много зле вече.

– Какво ви липсва на страниците на женските списания?

– Липсват ми повече разкази за успели хора. Такива, които са преодолели нещо, защото животът е преодоляване. Иска ми се да чета истории за хора, които се справят, а не кой какво си е намазал на лицето, в кой бутик е пазарувал или откъде са му извадими поредния слой мазнина.

– Много ваши колеги редуват изявите си, имат колонки във вестниците или списанията…

– Аз много съчувствам на хартията. Рубриките във вестниците не мога да ги понасям. Там има суета във всеки ред, във всяка думичка. Те казват: “Вижте ме аз какъв съм, а вие не сте.”

– Но телевизията не е ли също суета? Всяко показване е суета…

– Не всяко показване е суета. Суета е, ако излеш на екран и мислиш колко гънки на корема ти са се очератали, къде ти излиза двойната брадичка, кой профил ти е по-красив. Ние сме се въртели по половин час, без да можем да започнем предаване, защото на известния ни гост единият му профил бил по-красив от другия, а пък според мен те изобщо не се различават. Но ние го местим и му правим терапия, въпреки че аз не съм го поканила в хола си и отвсякъде го дават камери и няма как да му даваме само единия профил. Това е суета, която убива. На мен изобщо не ми пука къде са ми бръчките и къде ми е нагънат коремът. Възприемам професията си не като това аз да се покажа като много красива, начетена, велика и безгрешна. Възприемам я като моя начин да дам увереност на хората, че в грешките няма нищо лошо, че натрупването на грешки е всъщност пътят към успеха и че просто трябва да си направиш равносметка навреме и да коригираш себе си, защото никой не ти е виновен.

– Гледате ли телевизия?

– Старая се да не гледам. Имам много музикално ухо и когато слушам развален говор, когато слушам клиширани мисли, възможно е в трудна ситуация точно тях да повторя.

– Остава ли ви време за четене?

– Купувам книгите, когато ги харесам и защото се страхувам, че ще им се изчерпи тиражът, а то май няма такава опасност. Трупам ги през цялата година и през лятото, когато съм в отпуск един месец, ги изчитам. Чета много бързо, по книга на ден, независимо каква е и колко е дебела.

– Това ли е професията, която смятате, че ви изразява най-добре? Не ви ли се е искало да се занимавате с нещо друго?

– Не, защото винаги когато съм опитвала да кривна от телевизията, съдбата, животът или небесата са ме удряли много здраво и са ме вкарвали пак в този път. В един момент спрях да упорствам и обърнах внимание на поличбите. Каквото са казали небесата. Имам всички причини да вярвам на небесата. В телевизията винаги съм се чувствала по-спокойна – това е моята вода, това е смисълът. А ако човек си харесва работата, тя трябва да го промени в правилната посока.

– Лесно ли се оцелява в този вече бързо развиващ се медиен пазар?

– Навремето в едно практическо занятие по телевизионна журналистика в университета попитах Лили Райчева: “Аз имам ли талант? Ставам ли за тази професия?” Тя каза: “Никой не може да ви отговори. Това зависи от характера ви най-вече. Ако имате характер, може би ще станете и времето ще го покаже.” Никога не съм мислила, че съм секс, топ, звезда, журналистка или символ. Хората много обичат да се къпят в подобна слава. Това, че ме показват по-често на екрана, не ме прави по-различна от хората, които доят овце или работят в консервна фабрика или ръководят голям бизнес. Вярвам в това, че когато човек си е на мястото, той винаги ще бъде интересен. Когато човек не се озвезди и не реши, че управлява светкавиците, той винаги ще бъде искрен. Искреността коства доста и не се среща често, тя продължава да бъде истинска перла. Особено пък в телевизията, която увеличава, фалшът много си личи, когато имитираш някого, много си личи и затова аз смятам, че е лесно да бъдеш себе си. Аз не лъжа, защото не помня, и затова съм много искрена.

Страници: 1 2