Миглена Ангелова: “Животът е преодоляване“

– Свързана ли е с възрастта работата на телевизионния водещ?

– С възрастта се научаваш как да излезеш от ситуация, натрупваш реакции, които знаеш как изглеждат на екрана. Но искреността не е свързана с възрастта. С възрастта идвала мъдростта, но понякога мъдростта не идвала. Смятам, че всичко е временно и човек не трябва да забравя, че животът не е в телевизията, животът е извън телевизията.

– Какво идва с по-младите в професията на телевизионния водещ?

– Не обичам да обсъждам младите, защото не съм одъртяла чак толкова. Но повечето неща имат нужда от натрупване.

– Възхищавате ли се на някого?

– Никога не се замислям за възхищението, защото всеки плюс има своя равен по сила знак минус. Когато виждаш на сцената някого, пълен с енергия, много жив, който пее по най-прекрасен начин, същият този зад кулисите е един умълчан, мрачен, изморен човек, който не иска да говори с теб. Но за да го има минуса зад кулисите, трябва да го има плюса на сцената. Аз съм много наясно с това и в този смисъл не мога да кажа, че изпитвам чисто възхищение. Знам кое какво коства. Човекът е цялостен, има плюс, има и минус, черно, бяло, зависи балансът как го държи и на колко хора пречи.

– Как все пак проверявате дали някой ви харесва на вас?

– Ако харесвам един човек в живота, никога няма да му задам много от въпросите, които ще му задам в студиото. Почти не разпитвам хората, които срещам в живота. Човек или ти разказва, или не ти разказва. На мен много са ми разказвали. Разбрах, че едно предаване, което на мен ми се струва много успешно преминало, всъщност от него няма какво да се извади като текст. Сигурно сте имали такива интервюта. Гледате в очите на човека и минавате буквално през него, но после се оказва, че няма какво да извадите от това интервю. Всичко се е случило в сферата на онези тънки светове, където душите по някакъв начин се сливат, енергиите се вихрят и всъщност вие само се усещате и ви се иска с такива хора да помълчите. Просто да помълчите. А с хора, които не приемам, са се получавали много интересни предавания. Когато на мен ми допадне някой, ако например е колега журналист, аз му правя някакъв подарък. Споделям му нещо, което не съм казвала на никого. Срещам се, отделям му време. За колега мога и стотици километри да измина, за да се появя по кабелна телевизия, която се гледа от десет души. Това означава, че водещият или репортерът са ми направили някакво впечатление и знам, че този човек трябва да бъде подкрепен навреме. И няма да попитам ще ми платите ли бензина дотам, както ме питат мен разни пудри.

– Кой ви е подкрепял вас?

– Много и добри хора. По моя път, в нужните моменти особено, са се появявали много добри хора. Даже по едно време си мислех: появи ли се добър човек, следва препятствие. Човек среща това, което е.

– Какво искате за децата си?

– Искам да бъдат самостоятелни и им го позволявам, поемайки рисковете от това. Искам да могат да си защитават правата, въпреки че това няма да им донесе кой знае колко лесен живот. Опитвам се да им внуша, че трябва да са готови да поемат удари и да нанасят удари. Когат го чух това за пръв път във Факултета по журналистика преди години, много се възмутих. Но разбрах, че това е част от живота. Ако искаш да бъдеш нещо, ще трябва да се научиш да нанасяш удари, иначе не можеш да издържаш, просто не можеш. Така че и това трябва да знаят и могат, не точно сега може би, но ако си на 30–40 години и не можеш да се биеш, по-добре стой в къщи и бъркай манджи.

– Успял човек ли сте?

– Спокойна съм с някои свои качества. Знам, че в трудна ситуация няма да загубя дух и мога да успея да се преборя. Ако успехът е да извървиш едни път честно и достойно, то да. Аз съм човек, който не е изневерил на принципите си, не е продал душата си.

– Притеснявам се, че ви отнемам много време…

– А, не се притеснявайте, аз мога сама да се грижа за себе си…

– Знаете ли, аз не съм се омъжвала…

– Не ви и трябва.

– Кажете вие как го правите, защо ви се случва?

– Ами, защото не искам. Но понеже съм човек на предизвикателството, затова приемам риска от време на време. Просто следвам живота. Омъжих се за първи път на 20 години, но по времето на социализма беше друго. Все за някого се омъжваш, без да познаваш себе си. Сега нагласите на обществото са различни. Трудно е да намериш коректния мъж.

– Какво губят жените, които са сами?

– Абсолютно нищо не губят. Има много начини, по които човек може да остане себе си и да остане спокоен. Една жена, която е наясно с психологията и с тъмните ъгълчета, в които може да се свие, докато е сама, тя ще може да вземе мерки и да остане нормална, както и да остави нормални децата си. Има много жени, които са с някого и създават такива патологии у децата си, че по-добре да бъдат затворени в тъмна стая във висока кула много надалеч.

– Имате ли мъже в екипа си?

– Не. Как мъжете ще обяснят, че работят в едно такова феминистко предаване, за каквото е набедено “Искрено и лично”?

– Но Жоро Игнатов дълго време беше при вас…

– С Жоро работихме шест години заедно. Той също може да защити себе си и „феминистките” подмятания не му минаваха. Казвала съм му, че с него съм изкарала най-дългия си брак всъщност. Сега той е един изключително активен юрист, защото има добре развито чувство за справедливост, каквото рядко се среща. Не мога да му кажа: “Стой тук да правим “Искрено и лично”. Никога няма да застана на пътя на развитието на някого. Никога няма да му предложа тези условия, на които той да не може да откаже само и само, за да го задържа.

– Бихте ли водили реалити шоу?

– Ами, аз го правя в общи линии вече осем години. Ние снимаме едно към едно. Ако се случи голяма глупост, тя си остава на екран. Никога не съм искала от колегите да ми режат глупостите. Не съм спирала предаването, макар че сме на запис, защото смятам, че от това би се изгубило усещането за контакта в студиото. Пък и може да са четирима души, но те ще знаят, че в “Искрено и лично” има нещо фалшиво, и не съм го позволявала. Ако говорим за реалити от типа на “Биг брадър” и такова водене, аз много му се радвам на Милен, защото много малко хора могат да си представят колко сложно е това.

– За телевизията е много важно да можеш да усещаш времето. Вие лесно ли се научихте на това?

– Е, трябва да имаш чувство за ритъм. Аз усещам времето с две изключения – когато съм в един спа център и когато съм на кино.

– Колко време говорим вече?

– Може би около 40 минути.

– Точно толкова.

– Още десет минути, и ще направим едно “Искрено и лично”.

– Вие ли измислихте името на предаването?

– Да. Като жена пред екрана си дадох сметка, че имам нужда някой да ме накара да се почувствам можеща и силна, да ми покаже, че някой някъде се справя, че животът не е само ужасът, който на мен ми се случва. А всичко това може да се случи само искрено и лично, така дойде името. Не съм го изчислявала по срички и нумерология.

– А изречението “Изживейте своя…”?

Взето е от агни йога (което означава огнената връзка между хората) и там изречението е “Преминете през живота динамично, прекрасно и стремително, като по струна над бездна”.

– На вас кой ви дава увереност?

– Книгите и колеги, с които работих в Телевизионен център – Русе. Една от тях е Елена Джелепова, тонрежисьор. Когато си заминавах оттам, тя ми каза: “Само трябва да се успокоиш и да оставиш светлината да излиза от теб.” Като ти кажат така, как да не оставиш светлината да излиза от теб, ако я имаш?! Другата такава жена е Любинка Няголова, която навремето водеше “По света и у нас”. Тя казваше, че когато се отпуснеш на стола, не трябва да забравяш, че това ти е любимата работа. Най-опасният труд е този, който не ти е любим.

– Много ви благодаря! Винаги съм знаела, че един ден ще мога да ви стисна ръката…

– Аз много ви благодаря, че не ме попитахте как се справям с четири деца и ежедневно токшоу, как се чувствам като българската Опра Уинфри и всякакви такива глупави въпроси, на които, ей богу, нямам отговор. Нямам искрен отговор.

Разговора води Мирослава ИВАНОВА

 

Страници: 1 2