Миглена Ангелова: “Единственото, от което се ръководим в „Искрено и лично”, е зрителският интерес.”

– И все пак трябва да има основателна или неоснователна, но някаква причина едно предаване да бъде свалено изведнъж?!

– Въпрос, който трябва да бъде зададен на програмния директор на ТВ7 и евентуално на изпълнителния директор. Аз нямам отговори, ама наистина нямам. Колкото и да ме въртят на шиш и да ме пекат, аз няма как да имам отговор. Мога само да кажа, че „Искрено и лично” се завърна в ефира, не просто защото не се сещам какво друго да правя, а защото предаването също като преди 14 години, има своята журналистическа мисия, и своята телевизионна мисия. Преди 14 години моето желание беше да научим хората да споделят личните си проблеми, защото обществените проблеми рефлектират в личния живот на всеки един от нас. Сега, моята журналистическа работа ме доведе до извода, че психологически ние трябва по друг начин да си подредим хаоса в душата. За да можем, както е казал Махатма Ганди, да станем промяната, която искаме. Ти можеш да промениш само себе си, не можеш да промениш съседите си, роднините си и политиците… Можеш да промениш само себе си! Именно това ме накара да разработя съвършено нова концепция на „Искрено и лично”. Тя беше резултат от мои занимания и четири годишни изследвания с водещи психолози извън България, с много мои участия на международни форуми, с много срещи. „Искрено и лично” в сегашния си вариант, в контекста на българската, сегашна действителност, е комплимент за всяка една телевизия. Не е предаване, което копи-пейства разговори за силиконите и половия живот на нашите така наречени „звезди”, които са “звезди” само, защото за тях не е опасно да се говори. В българския ефир имаме толкова много измислени герои, просто защото с тях не е опасно – да ги показваш, да ги иронизираш, да се гъбаркаш.

– Но подобна психология, на фона на подобни лековати концепции, с които ни залива телевизията, би трябвало много трудно да си проправя пътека, ако изобщо намери такава?

– Да, това е много трудно и аз имах големи притеснения в началото. Един умен човек е казал, че човечеството се владее по два начина: чрез Колт – това е полуавтоматичен пистолет, кръстен на името на конструктора си – и  чрез знания по психология. Убедена съм, че истинските знания по психология – не сурогатите – са от изключително значение за всеки от нас. Но не съм атакувала телевизиите с концепцията за „Искрено и лично”. Моите големи притеснения бяха, че българите нямаме абсолютно никакъв навик да се вглеждаме в себе си, при нас е точно обратното – ние сме готови за всичко да обвиним всички останали, но не и себе си. Притеснявах се доколко зрителите ще възприемат тази гледна точка. Времето показа, че сме израснали повече, отколкото си мислим. Хубаво е човек да си задава някои въпроси и да има отговорите на тях. Твърдя, че „Искрено и лично” дава отговор на тези въпроси! Това ме кара да се чувствам окрилена, убедена и неудържима!

     – Имаше ли разговор с Иван и Андрей, с които знаем, че ти работи през миналия телевизионен сезон – в „Открий себе си”?

     – „Открий себе си” беше моето контра предложение на тяхното предложение – да водя „Съдът влиза”, което за тях беше от значение в онзи период от реализацията на съдебното им ток-шоу. Аз им обясних, че просто като водеща, която да получава някъде заплата, не съм съвсем съгласна да се върна, защото не ми е интересно. А ми беше интересно да пробвам интереса на българския зрител към моя психологически проект. А разговори сега, след като спряха предаването, не съм имала. Те са доста заети хора…

     – Предвид абсурдността на ситуацията за теб в момента, смяташ ли да си потърсиш правата по съдебен път?

     – Ох… тук пак стигаме до оценка на реалността. Какво ми пише в договора? Дали ще намеря адвокат… Дали съдебните дела няма да ми отнемат пет години от живота, размотавайки се по инстанции… Не знам. Аз нямам договор с ТВ7. В момента аз имам реално действащ договор с No Frame България. Този договор не е писмено прекратен. Входирала съм писмо до No Frame България с молба да уточнят намеренията си относно нашия договор. Досега не са ми отговорили. А договорът ни е в сила до края на юли 2015 година.

     – При това положение следва да се платят неустойки…

     – Амиии… никак не съм сигурна (усмихва се), предвид ситуацията в България. В договора ми пише, че той се прекратява автоматично, а тоя автоматизъм какво означава, е отделен въпрос. Не съм и съгласна някой да разглежда който и да било телевизионен продуцент като случайно събрани сезонни работници, на които можеш да не дадеш лопатите и да ги напъдиш. У нас договорите не се уважават, но когато законовият нихилизъм завладее и телевизиите, би следвало да не се търпи.

– Имаше ли реакции към теб от гостите на „Искрено и лично”?

     – Много благодаря на всички хора, които идваха при нас буквално като войници, говореха и си тръгваха по същия начин, защото снимахме много стегнато поне 5 издания с 15 минутна почивка между тях. Никога не сме закъснявали. За мен лична заслуга е, че “Искрено и лично” от 2000 г. до наши дни, не загуби не само доверието на зрителите си, но и уважението на гостите си. Лични войни с никого не съм водила, нищо че журналистиката днес е като вид тояга. Аз не мога така. Затова за мен беше изключително приятно, че хората, които бяхме поканили по 17-те издания, които не заснехме, казаха, че когато ни пуснат в ефир, те са готови веднага да дойдат!

     – Как реагираха твоите най-близки хора, твоите деца на поредната такава ситуация в твоя живот?

     – Най-голямата ми дъщеря ми писа – колко още да те викам в Дания и да ти повтарям, че в Бг-то не те заслужават! По-малките ми котета – близначките ми се притесняват да не се поболея – далеч са и се страхуват да не се увлека в страданията. Ние всички се грижим един за друг и вероятно такава реакция е нещо нормално. Мисля, че вече направих едно „просто оттегляне”. След първото спиране на предаването аз просто си казах – абе, що не му таковам майката на всичко и не взема да си гледам живота. Но видях, че вакуум няма. И причината в България да са толкова много безобразията, е, че умните хора великодушно и високомерно се оттеглят. Обаче, те като се изтеглят, не настъпва празнота. Поне пет глупака веднага заемат тяхното място. Мисля, че трябва да се използва всяка една възможност – за ефир, за участие в партия, за участие в обединение, в предаване – където и да е било, навсякъде, където един умен, честен човек да каже, да покаже, да участва, независимо какво ще кажат кретените за него. Защото това е начин да докажеш, че може и иначе. Мен много пъти са ме питали – защо пък точно в ТВ7, или защо ходиш в едно или друго предаване на участие. Аз твърдя, че няма място, където да не си струва да отидеш и да си изразиш позицията. Разумните българи трябва да спрат да казват – аз там и там не ходя, защото е под достойнството ми. За мен това не е достойнство, а глупост! Или его, което трябва да се преструктурира – с което „Искрено и лично” се занимава, и се надявам да продължи да се занимава.

     – Тоест, противно на очакваната логика, не си разочарована и в срив, не си паднала, а дори напротив – в пъти по-мотивирана?

     – Не, аз се разочаровам принципно само от себе си. Ако аз съм нагазила в едни води, за които не съм си дала сметка, това би ме разочаровало. И аз често се ядосвам на себе си. А когато се ядосвам на себе си, това наистина ме срива. Но иначе, така, защото там на някого нещо не му е харесало, и решението му дори няма нищо общо с интересите на компанията, в която работи, това се среща на всяка крачка. Много хора, които са на заплати на различни места – на ръководни постове, много често действат във вреда на собствениците на съответните организации. Това се наблюдава често и не само у нас. Тези хора обикновено дълго стоят на своя пост, защото знаят как да са удобни, да не пречат на егото на собствениците. Така че във всички случаи – аз не просто ще се боря за „Искрено и лично”, а ще се боря много упорито за „Искрено и лично”. Защото и в сегашния си вариант, то е също полезно предаване, полезно за днешната действителност. Ако погледнеш, която и да било тема от предаването сега, там се обяснява защо толкова много хора се занимават с политика, защо толкова хора не стават за политика, защо тези хора гледат предимно какво ще получат и какво ще им се плати – просто защо тяхната психология е такава. А защо е така – ние го казваме в почти всяко предаване.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

Страници: 1 2 3