Прозорецът на Овертон или Как се унищожават идеалите

 

Вече знаем и дори свикнахме с въведеното в съзнанието на обществото понятие: “трети пол”… Преди това се запознахме с политически коректните: “първи родител” и “втори родител”, вместо познатите от векове: мама и татко. Преживяхме го и отминахме като покрай поредната нищо не значеща административна приумица.

Вече свикнахме с очовечаването на животните и с техните чувства. Знаем, че има “щастливи кокошки” и нещастни такива… На едните яйцата са по-скъпи, а на вторите – дори не се пускаха в магазинната мрежа: кой свободен човек ще поиска да изяде яйце, снесено от някаква си несвободна кокошка?!

Неведнъж съм се питала дали масово не полудяваме? И, ако не полудяваме, то кой така налудничаво се забавлява с нашето търпение. Ясно е, че всяка администрация трябва да оправдава заплатите си и изобщо да поддържа обществената заблуда за нуждата от тази огромна, тромава, вече – и световна – Администрация… Ясно е, че повечето необходими закони са създадени и затова трябва да се измислят нови, стигащи почти до безумие, регулации…

Питала съм се и как се прави така, че нормални хора да се държат като слабоумни или зомбирани. Как се принуждават интелигентните, знаещи хора да отминават мълчаливо, без опит за намеса край откровените безумия. Как се прави така, че във века на информационните технологии, все повече да тънем в откровено невежество…

И ето на какво попаднах (публикувам пълния текст):

2607892

“Убеждават ни, че цялото прогресивно човечество напълно естествено прие гейовете, тяхната субкултура, правото им да сключват бракове, да осиновяват деца и да пропагандират своята сексуална ориентация в училища и детски градини. Казват ни, че такъв е естественият ход на нещата… Лъжат ни!

Лъжата за “естествения ход” на нещата бе опровергана от американския социолог Джоузеф Овертон, който описа технологията, чрез която променят отношението на обществото към, някога принципни за същото това общество, въпроси.

Прочетете това описание и ясно ще разберете как беше легализиран хомосексуализма и еднополовите бракове. Ще осъзнаете, че легализацията на педофилията и инцеста, в следващите няколко години ще бъде факт в Европа. Същото ще се случи и с детската евтаназия.

Технологията, описана от Овертон, работи безотказно!

 ***

Джоузеф П. Овертон (1960-2003) е старши вицепрезидент в Центъра за обществена политика Mackinac Center (http://en.wikipedia.org/wiki/Mackinac_Center_for_Public_Policy; http://www.mackinac.org). Овертон загива в самолетна катастрофа. Формулира етапите на модела, чрез който се променят представите на обществото по даден проблем. Моделът е  наречен Прозорец на Овертон след смъртта на автора му (http://www.mackinac.org/overtonwindow).

В този модел Джоузеф Овертон описва начините, по които напълно чужди за обществото идеи, могат да бъдат извадени от помийната яма на общественото презрение, да бъдат изпрани и, след това, законодателно закрепени в същото това общество.

Според Прозореца на възможности на Овертон, всяка идея или проблем съществуват в общественото съзнание в така наречения прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец всяка идея:

– може или не може да бъде обсъждана от обществото;

– може да бъде открито поддържана от него;

– да бъде пропагандирана;

– или обществото да прави опити да я закрепи законодателно.

Прозорецът се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от първоначалния етап: “немислимо”, тоест напълно чуждо, неприемливо за обществения морал, до последния етап: «актуална политика», тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.

Прозорецът на възможности на Овертон не е механизъм за промиване на мозъци, а значително по-фина технология. Изключително ефективна, защото е последователна, системно прилагана и напълно незабележима за обществото, което всъщност е жертва на въпросната технология.

По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото първо започва да обсъжда нещо, напълно неприемливо за него до този момент, след това постепенно започва да приема обсъжданата тема за уместна, и в края на краищата се смирява с новия закон, потвърждаващ и защитаващ някога немислимото.

Като пример ще използвам абсолютно невъобразимото: канибализмът, тоест идеята за легализация на правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример, нали?

За всички е ясно, че в момента, днес (2014 година) не може веднага да бъде разгърната масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. С други думи, проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулевия етап от Прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича “Немислимо”. Сега ще проследим как това “немислимо” ще се превърне в “реализирано”, след като премине всички етапи в Прозореца на възможностите.

 

ТЕХНОЛОГИЯТА

Отново повтарям, че Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯТА, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея. Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не  формулира мислите си по въпроса – Овертон описва работещата днес технология! Тоест, той формулира последователните действия, извършването на които, неизбежно водят до желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешките общества, тази технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.

 

КАКВА СМЕЛОСТ!

И така, темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива за обществото. В обществото не е прието човекоядството да бъде обсъждано нито в пресата, нито пък още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Следователно, трябва да бъде направено първото технологично движение по ветрилото в Прозореца на Овертон: темата за канибализма трябва да бъде преместена от областта на немислимото в областта на радикалното!

Та нали живеем в свободна държава и имаме свобода на словото!

Защо тогава да не поговорим за канибализма?!

2-2Indians-practicing-canni

Принципно, на учените им е позволено да говорят за всичко подред: за учените няма забранени теми, тяхна работа е да изучават всичко. Щом е така, то защо да не организираме етно-симпозиум на тема: “Екзотичните обичаи на племената в Полинезия”? На симпозиума ще бъде обсъдена историята на предмета, темата ще бъде легално въведена в научните среди и ще получим нужния факт: авторитетно изказване за канибализма!

Разбирате, нали? Оказва се, че човекоядството може да бъде превърнато в тема на разговор, в тема за обсъждане, при това без да се излиза от рамките на научната авторитетност!

Канибализмът вече е преместен в Прозореца на Овертон: вече е налице преразглеждане на позицията на обществото. По този начин се осигурява преходът от “непримиримо отрицателно” отношение на хората към по-позитивно отношение.

Едновременно с “научната” дискусия задължително трябва да се появи някакво “Сдружение на радикалните канибали”. Въпросното сдружение трябва да е представено само в интернет – по този начин “радикалните канибали” задължително ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани от всички необходими за целта медии.

Първо, информацията за наличието на това сдружение ще е още един факт на изказване по темата. И – второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими, за да бъде създаден образът на радикалното плашило. Това ще са “лошите канибали”, които ще бъдат противопоставени на другото плашило: “фашистите, които изгарят на клади всичко и всички, които не са като тях и не мислят като тях”. Но за плашилата – малко по-късно. На този етап е необходимо и достатъчно да бъдат публикувани и разпространени разказите и мненията на “британските учени” и радикалните отрепки  по темата за човекоядството.

Резултатът от първото преместване на канибализма в Прозореца на Овертон е налице: неприемливата тема е въведена в обращение, табуто е десакрализирано, започнало е разрушаването на еднозначното отношение към проблема, с други думи: създадена е “градацията на сивото”.

 

ЗАЩО ЛИ ПЪК НЕ?

Следващо движение по ветрилото на Прозореца на Овертон са всички действия, които прехвърлят темата за канибализма от “радикалната област” в “областта на възможното”.

По време на този етап продължаваме да цитираме “учените”. Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма! Всеки, който откаже да обсъжда темата, трябва да бъде публично заклеймен като двуличник и лицемер.

Успоредно с осъждането на двуличието, задължително трябва да бъде измислено ново, по-елегантно название на канибализма, за да не се осмеляват всякакви там “фашисти” да лепят върху инакомислещите обидни епитети, започващи с буквата “К”.

Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За дъ бъде легализирана която и да било немислима идея, първо е необходимо да се подмени нейното истинско наименование. (Евфемизъм – дума или израз, които се употребяват вместо други, неудобни в дадената ситуация, или груби, неприлични.)

Няма повече канибализъм!

Човекоядството започва да се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж от друг, след като и това определение бъде признато като обидно.

Целта на измислянето на нови названия за едни и същи понятия, е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализмът се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия, подобно на престъпник, който сменя имената си по паспорт.

Успоредно с играта на имена се създава опорен прецедент: исторически, митически, актуален или просто измислен – няма значение, важното е да е легитимен. Той ще бъде намерен или измислен като “доказателство” за това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.

 

“Помните ли легендата за самоотвержената майка, която напоила децата си, умиращи от жажда, със собствената си кръв?”

“А историите за античните богове, изяждащи всичко подред? За римляните това е било съвсем нормално!”

“Или пък, по-близките до нас християни – те изобщо нямат никакви проблеми с антропофилията! И до сега те ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя Бог. Вие, нали, не обвинявате в нещо християнската църква?! Кой сте вие, по дяволите, че да си позволявате да обвинявате Църквата?!

 

Главна задача на вакханалията по време на този етап е поне отчасти да изведе човекоядството от зоната на криминално наказателно преследване. Поне веднъж! Поне в определен исторически момент!

 

ТАКА И ТРЯБВА ДА Е!

След като бъде представен пред обществото легитимиращият прецедент, се появява възможността темата за канибализма, тоест за правото да се изяждаме един друг, да бъде преместена в Прозореца на Овертон от територията на “възможното” в областта на “рационалното”.

Това е третият етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.

 

“Желанието за изяждане на хора е генетично заложено в нас! То е в природата на човека!”

“Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства за това!”

“Има хора, които желаят да бъдат изядени и това е тяхно право!”

“Антропофилите са били провокирани!”

“Забраненият плод винаги е по-сладък! Забраните са вредни!”

“Свободният човек има право сам да решава какво да яде!”

“Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб!”

“Всъщност, вредна ли е антропофилията? Няма никакви доказателства за това!”.

 

На този етап в общественото съзнание изкуствено се създава “бойното поле” за обсъждане на “проблема”. На крайните флангове са разположени плашилата: появилите се по специален начин, радикални привърженици срещу радикалните противници на човекоядството.

Реалните противници – тоест обикновените, нормалните хора, които не искат и не могат да остават безразлични към проблема на широко обсъжданото, широко рекламираното човекоядство се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги впишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образа на побъркани психопати, на агресивни фашистки борци срещу антропофилията, на онези, които призовават да бъдат изгаряни живи човекоядците, евреите, комунистите и негрите. Присъствието в медиите на всички изброени по-горе е осигурено, игнорирани са само истинските противници на легализацията на човекоядството.

При това разположение на силите, самите антропофили остават по средата, тоест между плашилата, с други думи – те са на «територията на разума», откъдето с целия патос на “здравомислието и човечността” осъждат “всички фашисти” по фланговете.

На този етап “учени” и “журналисти” доказват, че човечеството в продължение на цялата си история, от време на време, се е изяждало помежду си, и това е напълно нормално.

Ето сега вече темата за антропофилията (канибализма!) може да се премести от областта на “рационалното”, в категорията на “популярното”. Темата се придвижва по-нагоре в Прозореца на Овертон.

 

В ДОБРИЯ СМИСЪЛ

Популяризацията на темата за канибализма има нужда от подкрепа. За тази цел е необходимо поп-съдържание, което да я съчетае поне с исторически и митични личности, а още по-добре би било, ако това са съвременни медиа-персони.

На този етап “антропофилията” масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани във филми, в текстове на песни, във видеоклипове…

Един от начините за популяризация се нарича: “Огледайте се!”

 

“Не знаехте ли, че един известен композитор – онзи!.. е антропофил?”

“А един известен полски сценарист цял живот е бил антропофил. Дори е бил преследван за това!”

“А колко от тях бяха затворени в разни лудници! Колко милиони бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото, какво мислите за новия клип на Лейди Гага: “Eat me, baby”?

 

По време на този етап, разработваната тема се издига в ТОР и започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен номер е активното обсъждане на същността на проблема на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици, социолози и др.), като по време на въпросните обсъждания задължително трябва да бъде пресечена всякаква възможност темата да бъде дискутирана от специалисти.

Впоследствие, в определен момент, когато на всички им стане скучно и обсъждането на проблема влезе в задънена улица, на обществената сцена се появява специално подбран професионалист и казва: “Дами и господа, всъщност всичко е съвсем друго! И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това…” и задава конкретна посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на “Прозореца”.

За оправдание на привържениците на легализацията на канибализма се използва очовечаване на престъпниците чрез изграждане на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението:

 

“Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?”

“Тези хора искрено обичат своите жертви. Изяждам – означава обичам!”

“Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и във всичко останало се придържат към строгите морални ценности на нашето общество!”

“Антропофилите, всъщност, са жертви! Те са родени такива, принудени са от природата!”

“Те са така възпитани!” и т.н., и т.н.

 

Този вид извъртания са солта на повечето популярни токшоута.

 

“Ще ви разкажем трагичната история на една любов! Той искаше да я изяде! Тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние, за да ги съдим? Та това е любовта! Кои сме ние, за да заставаме на пътя на любовта?!”

 

НИЕ СМЕ ВЛАСТТА

Към петия етап от движението по ветрилото на Прозореца на Овертон се пристъпва, когато темата е достатъчно подгрята, за да може да бъде прехвърлена от категорията на “популярното” в сферата на “актуалната политика”.

По време на този етап започва подготовката на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент привърженици на легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателна инициатива по темата. В общественото съзнание въвеждат нова догма: “забранено е да се забранява яденето на хора”.

На този, последен етап, по време на придвижването от “популярно” към “актуална политика”, обществото вече е пречупено! Най-живата част от него, все още, някак си, ще се съпротивлява срещу законодателното закрепване на явления, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото вече е пречупено. То е приело своето поражение.

Приети са закони. Променени, тоест разрушени, са нормите на човешкото битие. Въпрос на време е темата да стигне до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега, Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.

 

КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ

Описаният от Овертон Прозорец на възможностите, най-лесно се задвижва в толерантните общества. В общество, в което няма идеали и като следствие, няма ясно разбиране за добро и зло.

Искате да поговорите за това, че майка ви е курва? Искате да публикувате статия в някое списание по този повод? Да изпеете песен? Да докажете в края на краищата, че да си курва, това е нормално и дори необходимо в съвременното общество?

Ползвайте описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.

Не на табуто.

Няма нищо свято.

Няма сакрални понятия, чиито обсъждане е забранено, а заиграването с тях – се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?

Има я т.н. свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред очите ни една след друга се разрушават стените, предпазващи общество ни от бездната на самоунищожението. Сега пътят натам е отворен.

Мислиш си, че сам нищо не можеш да направиш?

За съжаление, ти си съвършено прав! Сам човек абсолютно нищо не може да направи.

Но лично ти си длъжен да останеш човек! А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И, ако с нещо не може да се справи сам, то ще го направи с група хора, обединени от обща идея.

Огледай се наоколо!”

 

Това е краят на текста. Не открих името на автора му…

Иска ми се да го прочетат повече хора, защото ние четящите, имаме склонността да се самозаблуждаваме, че растящите пред очите ни гадости “ще се разминат”…, че “ще се оправят от само себе си”… Мисля, че това е мисленето, довело до появата на Хитлер и на Сталин, преди тях – на Първата световна война, преди нея – на Инквизицията и т.н., и т.н.

Не зная какво трябва да се прави. Убедена съм само, че не трябва да се мълчи! Трябва да се търсят правилните думи – тези, които ще стигнат до съзнанието на повече хора! Да се говори, да се преодолява егото, отново да се говори…. и може би най-важното: да не забравяме истинското значение на всяка конкретна дума. Помните ли? – най-характерното за сектите: дава се ново съдържание на познатите думи, те се лишават от общоприетия смисъл и се запълват с различно съдържание. В резултат настава абсолютно и продължително объркване.

И още – по възможност… интелигентните, знаещи хора да не се продават!