Писмо до теб… За ВИП-овете и НЕ-ВИП-овете

Колко са за теб, приятелю мой, 50 000 лева? Петдесет хиляди лева? Много, нали?

А седемдесет хиляди лева?

Представи си за няколко минути, че днес сериозен човек в сериозен офис, дружелюбно и в прав текст, ти предложи 100 000 лева – сто хиляди лева! – срещу неудобството да те откъсне от обичайната ти среда за някакви си два месеца живот в къщата на “Big Brother”.

Само си представи!

Помисли колко проблеми изведнъж ще се решат!

Проблемите, които не ти дават мира… Същите, заради които се събуждаш нощем. Същите, заради които си изнервен и се караш с най-близките си хора – с онези, за които би дал живота си, но с които трудно прекарваш ден без скандал, защото чувстваш вината, че не можеш да им осигуриш това, което заслужават!

Само си представи – сто хиляди лева! За два месеца! При това – в най-лошия случай. Може и да са по-малко месеците, ако хората решат… Пък и какво са два месеца… Ще минат, а парите ще останат.

Само помисли колко по-спокойно ще се чувстваш!

Как ще платиш кредитите, тока, парното и всичко останало, което всички плащаме както можем…

Само помисли колко много начини ще имаш, за да зарадваш близките си! Десетки! Минимум… Ще можете да отидете някъде далеч… и “чудото” след три дни ще се забрави.

Абстрахирай се от невъзможността да попаднеш в подобна ситуация и не бързай да отговаряш – просто помисли колко причини ще успееш да намериш, за да самооправдаеш решението си да участваш в един гледаем формат срещу сума, която няма как да спечелиш по друг начин дори за цяла година работа, че и за пет, ако съвсем нямаш късмет, тоест връзки с правилните хора.

Ако си искрен, ще признаеш поне пред себе си, че сериозно ще се замислиш. Знам, че си искрен. Знам, че ще се замислиш. Всъщност, повечето хора ще се съгласят. Ти знаеш, че в не-ВИП “Big Brother” непопулярните наши братя и сестри не просто са съгласни, те ходят на конкурси, пардон – кастинги, разказват най-неловките си житейски истории, само и само да “получат работата”. Противна история.

А ВИП-овете? Всъщност, това е условното, телевизионно-удобното название за “популярни личности, останали без доходи в момента”. Ако в предишните “Big Brother” имаше популярни личности, които участваха, за да опознаят реакциите си в затворено пространство и, заедно с това, да добавят нещо към бюджета си, то в този юбилеен – да ни е честито на всички! – “Big Brother” се влиза предимно по “финансови съображения” или от глупост – в единични случаи. Не зная дали си попадал на тези издания, в които ВИП-овете избухваха след поредното публично унижение. Винаги споменават “парите”… “Онези трябва да знаят, че няма да търпя всичко, заради едните пари…” И остават. Дали превъзмогват унижението – не зная. Ти превъзмогваш ли го? Аз – все по-трудно. А, че не е толкова публично… боли ли по-малко?

Гадно е.

Всъщност, по-гадното е, че повечето от хората в къщата на “Big Brother” в този сезон са творци със съдържание, които в едни други, дори не кой знае колко идеални икономически и политически условия, биха могли достойно да печелят. Но не и у нас, където всеки, който “не става” се занимава с това, което “не му е работа”, защото се познава с “когото трябва”. Дори по време на социализма не беше така, но това е друга тема, както казвахме в “Искрено и лично” някога.

Сигурно очакваш да спомена с лошо “Big Brother”. Правила съм го. В едно друго време, когато телевизионната ситуация беше друга. Но сега ще трябва да призная, че екипът на “Big Brother” прекрасно се справя с целта на всяко ТВ предаване – рекордните рейтинги! Не, бе! Не го и помисляй. Не ни е тъп народът! Не иска чалга и зрелища! Повярвай ми! Аз познавам зрителите. Просто през последните 6-7 години българските телевизии буквално прогониха от екраните мислещите, любопитни към истинската информация, реагиращите, съпричастните зрители. Ако те сега изобщо поглеждат изданията на “Big Brother”, то е за да видят в една друга обстановка личностите, които са харесвали през годините. После, омерзени, си обещават да не гледат, защото се чувстват съучастници в едно духовно престъпление! Всъщност, на “Big Brother” не му е лесно – той трябва да сготви от хора със съдържание (повечето в къщата!) – бълвоч, който да поднесе на почти подивелите от битова безизходица свои сънародници. На онези, които са готови да пият всичко, което да ги накара да се самозабравят, да крещят, пригласяйки на всякаква чалга, за да не чуят собствения си ужас пред живота, който живеят, да гледат всичко, което поне малко се доближава до родната им кал и ги отвлича от неприятното усещане, че “това, мамка му, не е живот”!

 

Знаеш ли, аз пак отказах да вляза в къщата. Някои приятели ми казаха, че съм постъпила глупаво. Честно казано, знам, че са прави – и това е май, най-страшното. В това се корени причината за разрухата у нас и за все по-мизерното ни съществуване. У нас не се цени достойното човешко поведение! Смелостта да отстояваш позициите си, обикновено се умножава по нула и… а бе, “който не скача, е червен!” За малкото прояви на достойнство и смелост, независимо колко е коствало на този, който е устоял, повечето хора намират невероятно тъпи обяснения. Ние дори не разпознаваме достойните вече – нито в бизнеса, нито в политиката, нито в администрацията, нито в полицията.. А навсякъде има хора, които работят ВЪПРЕКИ мелницата…

Това беше отклонение. Знам, че постъпих глупаво, като отказах на “Big Brother”, защото близките ми хора – те ме познават и биха ми простили всичко, а непознатите… в зависимост от самочувствието им и моментното им настроение, винаги или ще ме харесват, или ще ме упрекват за нещо и то само, когато им се навра в очите. През останалото време, ако седиш кротко, нито ти благодари някой, че не си го прЕдал, нито те упреква, ако си го прОдал. Такива сме си хората в България – обичаме да имаме мнение – днес, случайно, емоционално, задължително с повод и за кратко.

Знаеш ли защо отново отказах ВИП 🙂 участието?

Познавам себе си. (Е, днес – малко повече от вчера, както ти би уточнил…) Познавам телевизионната ситуация у нас. (По-добре от себе си, ще уточня аз!) Прекрасно знам как се манипулира подобно “риалити”, което няма нищо общо с реалността… Така, че мислих на фона на притискащите ме сметки, обмислях и реших, че никак не съм сигурна дали ще понасям самата себе си след добре платените два месеца…

Дали аз ще мога да гледам близките си хора.

От колко време ще има нужда душата ми, за да стане отново цяла и красива, ако изобщо успее…

Дали изобщо ще ставам за нещо, след това…

А още имам мечти….

Още имам планове…

Още ги имам!

П.П. А знаеш ли, мисля, че всички и в Живота по-своему решаваме да приемем или да откажем участие в “Big Brother” като не-ВИП – срещу минутките слава, като ВИП – срещу добро или не до там добро заплащане… А зрителите… дори не подозираме колко много зависи от нас, за да го има, или да го няма шоуто!