Катя Мандинска: „Господи, благодаря ти, че не съм Миглена!“

Гледах изданието на „Голямата уста“, както съм гледала и много други предавания с участието на Миглена Ангелова.

Аз имам възможността да я познавам и на живо, не само от ТВ, и както във всяко истинско чувство, и тук радостта ми е примесена с голяма болка, защото се потвърждава максимата, че в България – за кой ли път – хората са мразени, поради техните качества. Или както е казал Казандзакис: „Не се заблуждавайте, красотата не е създадена, за да ни радва, тя изобличава нашите недостатъци“.

Не мога да бъда адвокат на Миглена, но мога като човек да застана зад човека и жената в нея, дори и зад професионалиста, защото винаги , когато съм била в нейната среда – телевизионна или лична – съм се почувствала обогатена, обгрижена и разбрана, никога – ограбена, омърсена или излъгана, независимо дали съм била анонимен зрител или свидетел на житейска ситуация, не касаеща мен.

Когато за първи път я срещнах на живо, в онова съботно, провинциално кафене, в което говорихме с часове, на душата ми бе топло и уютно, спокойно и защитено, както човек се чувства, когато е в дома си или с приятел, а се виждахме за първи път. Бях силно респектирана от ума на тази жена, което няма нищо общо с двете й висши образования, дори на моменти ми бе трудно да се чувствам равностоен участник в разговора, въпреки че съм много четящ човек и не съм глупава (на всички комплексари да им е ясно, че си зная мястото и цената!).

Забелязала съм, че винаги, когато хората се почувстват безсилни в стремежа си да я засегнат и унизят, като няма за какво друго да се хванат, започват да претоплят отдавна изстиналата супа за броя на браковете и децата й – това само по себе си е факт на озлобление, изчерпало възможностите си, независимо дали го прави мъж или жена.

Жените, колко от вас имахте смелостта да се разделите с мъжете, чиито слугини сте? С мъжете, на които изневерявате през целият си живот! Или сте по-морални само, защото го правите скришом, не смеейки да напуснете зоната на ограниченият от съпруга ви свят, само защото така по-лесно оцелявате физически?

Колко от вас – жени, се поздравихте със смелостта да станете повече от един или два пъти майки? Не питам за броя на скритите ви аборти. Те са в графата на личната ви съвест, ако имахте такава, защото съвестта е компонента на определена морална категория, която отсъства в ценностната система на всички, жадни да плюят по личност, която е публична.

Но по-голям срам от женската злоба, е тази на мъжете! На жените някак си по-можем да им простим, но когато злобата идва от мъж, то е не само грозно, ами безнадеждно! Защото, Мъже, ние – жените – имаме нужда и очаквания да сте силния пол! Да сте благородни и да сте характери! Да карате нещата от живота да се случват! А вие сте се принизили, като сами сте избрали тази роля… И се вижда с какво удоволствие я изпълнявате, до ниво на махленски клюкарки, на изпразнени от съдържание бабки, които с дива ярост мразят някого само защото има смелостта, силата и знае как да държи живота за юздите. Същият този живот, който вие прогонихте от телата, мозъците и душите си, като го омерзихте и го сведохте до време, в което да обслужвате ниски и неотработени страсти.

Защо тогава се чудите, че собственият ви живот стана скучен, нещастен и ви изостави, поради което с такова настървение се ровите в чуждия? Всички вие – мъжете, които плюете, пребройте си сами числото на коментарите, и отговорът на въпроса колко бракове трябва да има една жена, се налага сам по себе си, защото коя жена, родена да живее и да създава живот, би заробила дните си в името на един мъртвец!

Човекът – бил той мъж или жена, когато има качества и стойност, притежава смелостта и знанията как да направи живота си щастлив и няма никаква нужда да се занимава с живота на другия!

Всички, които дъвчете чуждия живот, след толкова клюки и повърната бълвоч, почувствахте ли се по-щастливи?

Мислите ли, че можете да накърните щастливия, реализирания човек?

Излезте от заблудата си!

Дори не можете да го стигнете, защото той/тя живее в друго измерение и между вас зее пропаст, през която не можете дори да прекрачите! Колко от вас са заставали с името, енергията и живота си зад някоя кауза? Колко от вас са влизали в ТВ студио? Говорили са пред камери и микрофон? Колко? За да знаете какво е, колко енергия, воля и психика изисква едно интервю само!

Докато гледах предаването, тема на този постинг, си мислех: „Господи, благодаря ти, че не съм Миглена!“, защото има хора, които са толкова големи, че в живота могат да постъпват само по един начин и в личен, и в професионален план – ДОСТОЙНО. Техният път е труден, като на постоянно блъскащата се в скала вода.

Никога не съм гледала предаването Сигнално жълто, защото мога да си позволя да допускам в живота си само естетически неща, но аз не упреквам Вулева, осъждам я с безразличието си, тя просто е избрала лесния път на грозния живот, а всеки има право на избор. А и злото – като естетическа категория – е абсолютно необходимо. Без него човек не би познал истинските си възможности и не би достигнал личните си граници…

Така че, Меги, стягай се! Всичките тези повърнати бълвочи и бездънни ялови клюкини, тебе чакат – гледай що работа има да се върши, колко души се давят в собствената си бездна…