fbpx

За медиите и предназначението им.

Меги, как преценяваш моментната медийна ситуация – и всъщност доколко различна ти се струва? Случват се и поредните телевизионни рокади посред лято…
– Ако говорим за моментната ситуация в телевизиите, изобщо в българските медии, то тя според мен става все по-предсказуемо стабилна. Става все по-ясно какво се очаква от редакциите, от предаванията, и все по-малко са отклоненията от правилата, наложени от собственици – във връзка с техните по-скоро лични, отколкото професионални интереси. Защото в професионално отношение те просто съсипват организациите си! И предполагам, че го правят от невежество – защото смятат, че купувайки или придобивайки някаква медия временно, тя ще продължи да бъде същата влиятелна бухалка, и те влагат нещо в тази сделка. Те така добре и бързо го съсипват, което е страничния ефект на тяхната основна цел – а аз много се радвам, че всичко се движи по такава логика – защото в един момент тяхната инвестиция губи смисъла си.
Кое те кара да мислиш по този начин – при все, че промяната не непременно означава нещо лошо, рядко има и конструктивен характер?!
– Защото медия без реноме, без имидж, без репутация – не се гледа, не се чете, не се слуша! И този отлив на аудитория, който ние имаме през последните години – по абсолютно всички канали и направления, говори сам за себе си. Това, което мен ме дразни в тази ситуация, е – че има хора отвън – а това вече пряко удря по всички, които търсят някакви инвестиции в България в медиите – което налага становище, че медиите в нас са непечеливша инвестиция! Това не е вярно! Те са непечеливша инвестиция, само когато собствениците им крадат и отклоняват средства. А това, доколкото знам, се преследва и от закона – ти не можеш целенасочено да си съсипваш фирмата. Или пък, когато тези собственици съсипват основния капитал на медията, която управляват и притежават – – което е пак същото, но по друг начин. Те така съсипват нейното реноме, отвращават хората от медиите! Това в дългосрочен план е изключително пагубно, но аз не обичам да съдя за бъдещето по моментната ситуация, тъй като бъдещето е подложено на същите влияния и промени, които се създават в настоящето. Ако се върнем назад – всичките придобити медии – придобити за доста милиони – всъщност се съсипаха! Има хора, които се докосват до нещо, което е наистина печелившо – има гледаемост или четаемост – и го превръщат в прах за отрицателно време!
Конкретни медии ли визираш с тези думи?
– Добре, нека вземем примерно вестник „Преса” или пък „24 часа” – имаме един постоянен мениджмънт, един създаден вестник от хора, които са имена в журналистиката в България. А по какъв начин са създали името си, дори няма значение… няма да коментирам. Но са имена. И какво се случва – в единия случай имаме зверски и постоянен отлив на аудитория, а в другия – тя игра две лета, след което изчезна от държавата. А аз категорично твърдя, че в България има глад за информация – но глад за конкретна, коректна информация, за добри анализи, за друг тип журналистика, журналистика на 21 век – която съществува вече и в теорията, и в практиката. И аз не смятам, че медиите са яма за средства, които се излизват с кошове парите, и няма нищо насреща. Това също не е вярно! А ако трябва да говорим за телевизиите, които на мен са ми болна тема, ще кажа, че всичко ясно и точно се съдържа в Закона за радио и телевизия – там има едно такова понятие „независим продуцент”. Това е един много специален човек, специален юридически субект, в чиято работа телевизията няма право да се намесва. Телевизиите обаче, имат навика да се намесват в работата на независимите продуценти по няколко начина – които се развиха във времето.
Самата ти си независим продуцент! А какви са начините, за които говориш?
– Точно така и като независим продуцент съм работила в bTV, в Нова телевизия и в ТВ7. В bTV, ако говорим конкретно, ми се е налагало да отговарям на въпроси – поканила ли съм всички страни, участващи в един спор. Това не е намеса в работата на независим продуцент, защото телевизията е длъжна да си охранява правата и не ходи по съдилища – само заради това, че някой от продуцентите не си е свършил работата. Това го разбирам. Сам по себе си обаче, този невинен факт на начин да си охраниш интересите, може да се превърне също в тояга по независимия продуцент – ако той е викан през час да дава обяснение поканил ли е всички страни, и защо тази, а не другата страна, като те могат да бъдат още пет други страни, това също е вид потискане. На мен това не ми се е случвало. Другият начин, по който може да бъде потискан един независим продуцент е – като бъде съветван каква тема да направи и каква да не прави. Ако това се прави устно, то много трудно може да се докаже… Макар че Магърдич Халваджиян доказа, че дори устното казване може да прерасне в скандал! Което той направи – и което се случи между него и bTV. А на мен ми се е случвало подобно нещо да става писмено – в Нова телевизия, при предишното й управление… Но предишно е донякъде, защото Борда на директорите е същия. А това е вече причина да се пише в СЕМ.
А дали регулаторът СЕМ обръща изобщо внимание на тези неща?!
– Е, той все пак е създаден да гарантира правата на всички участници в медийния процес… Дали го прави обаче, е спорен въпрос. И там играят други връзки, по-скоро лични отношения. Навсякъде става дума за лични отношения. А в името на личните отношения се жертват професионалните – както много често се жертва и капитала на професията, на медията. Това, което сега виждам, че се случва, е гаранция, че нито един независим продуцент няма да има причини да се обиди, нито да вдигне скандал, било то и обществен… Когато ти си на заплата в една телевизия – ти няма нужда да ходиш често на килимчето, за да те съветват какво да правиш; ти сам се сещаш! У нас, на екрана, се вижда автоцензурата до какво води – ние се занимаваме с ромите и то само, когато не нарушаваме конкретни лични интереси. Тоест ние се занимаваме само със следствията, по никакъв начин не изследвайки причините за тяхната поява. А това, за цялото ни общество, е вид убийство от едната страна, и вид самоубийство – от другата!
Ние май от доста време в медийно отношение сме в състояние на самоубийствени ходове… Но как се противодейства на такова статукво? Противодейства ли се изобщо?!
– Кое е авангарда на една нация – това са бизнеса, силните личности, управляващите, държавата… хайде нея да не я споменаваме, защото е едно размито понятие, но примерно умните управляващи, държавници и бизнесмени трябва много спешно да се съберат, да си дадат сметка какво става, да разберат, че техния бизнес ще бъде окончателно ликвидиран, след няколко години на функциониране на медиите по този начин,и да вземат мерки. Да ме поканят – аз ще им кажа как!
И друг път си ми споделяла, че в крайна сметка от един момент нататък ти винаги ставаш неудобна за съответната телевизия – по начина, по който може би неудобен стана и Маги Халваджиян за интересите на bTV…
– А на мен даже ми е трудно да кажа в какъв смисъл съм неудобна за телевизията, защото всъщност съм много удобна за нея – обикновено предаването, което аз представлявам навсякъде, винаги е било с бюджет, заради който ръководството просто трябва на ръце да ме носи! Ние не закъсняваме, ние сме организираме, не нарушаваме графици, правим това, което сме казали – при нас е изчислено всичко предварително до минутата – и не гърмят бомби в организацията. Но аз съм и продължавам да бъда, и сигурно винаги ще бъда, неудобна на хората, които биха искали да ми звъннат, и да ме заплашат с нещо – имайки предвид моята подкупност, или пък нещо в моето минало, с което да могат да ми дърпат конците! Но аз нямам в биографията си нищо, което да ме притеснява от тази гледна точка. Мен можеш да ме умножиш по нула – както си представя някой – ако заговориш за бракове, деца и разни такива неща. Ясно е, че това във времето някак отпадна, защото беше доказано, че това не означава някаква професионална несериозност, и второ – вече взе малко да става смешно. Нищо друго. За мен никой не може да се яви и да каже – знаете ли, аз й платих, за да ми направи предаване; знаете ли, тя ми поиска еди си колко пари, за да ме вкара в студиото. При нас това никога не го е имало! Ама никога! И това ме прави много независима, неуправляема, а като сложиш ниския бюджет на „Искрено и лично”, аз във всеки един момент мога просто да кажа „абе, що не си таковате… таковата” и да си тръгна! Както ми се случва. Това прави хора като мен невъзможни за употреба в съвременната българска телевизия!
Забелязвам, че във фейсбук профила ти хората не спират и системно ти пишат колко липсваш на екран, колко им липсва предаването, самата ти като водещ…
– Една от причините в България да има такава голяма апатия – и такова затваряне и опашкулване, е факта, че няма никакво значение от какво имат нужда хората. Даже няма никакво значение те какво мислят. У нас всичко се имитира – имитира се обществено мнение, протести, съгласие, работа… всичко се имитира. И хората вече толкова им е омръзнало, и така им е загрубяла душата в това отношение, защото те отдавна живеят без котва, без посока, без камертона, който да им даде възможността да измерят кое е фалш, и кое не. Те вече го чувстват подсъзнателно, с кожата си. Но вече съзнанието отказва да приеме абсурда, който ние живеем. Затова в подобни моменти имаш нужда да слушаш здрави хора със здраво съзнание, със здраво отношение към думите, и талант да ги подбират правилно. И аз имам нужда от време на време от такива хора. Например понякога чета профила на Андрей Едрев, заради този камертон. Имам нужда – в този хаос от глупости, от измислени и имитирани мисли, да си съотнеса съжденията. Иначе е масово оглупяване и побъркване, и това се вижда!
Би ли върнала все пак в такава медийна среда „Искрено и лично”, ако получиш адекватно предложение?
– Смятам, че няма как да получа адекватно предложение… А ако получа, аз веднага бих върнала предаването! Защото причината да върна предаването в ТВ7 преди време, беше именно тази. В ТВ7 много хора не искаха да идват – заради имиджа на телевизията, но те идваха в „Искрено и лично”. Аз им обяснявах, молех и колегите си от редакцията да им обяснят – че независимо къде си, трябва да използваш всяка една възможност да кажеш и да противодействаш на това, което се случва в обществото, и в ефира. Трябва да се използва всичко. Така че аз не бих се лишила да говоря на повече хора и да правя това, което смятам за правилно – заедно с мисълта, че след един два месеца ще се случи скандал… а аз отново ще съм избрала доверието на зрителите (усмихва се).
Говориш много за процесите на имитиране във всеки един аспект, а как гледаш на хората, които постоянно правят опит да имитират теб, предаването, звученето му, ако щеш, през годините? Последният такъв случай, който по мнението на редица телевизионни анализатори, е плачевен, е Венета Райкова и нейния „дневник”…
– Всъщност аз не искам да говоря изобщо за Венета, нито за конкретни колеги… но ще ти кажа следното – спецификата на токшоутата е такава, че личността на водещия е равна на гостите, при това на всичките гости. Водещият е еквивалент на всички тях – той е другият баланс. В токшоуто се работи предимно с емоции, с много пластове под това, което се вижда – това е интелект, речник, жизнен опит, знания, включително и по комуникация. Затова токшоута много, но някои от тях създават Опра Уинфри, Джей Лено, Дейвид Летърман, създават колеги от Русия, които аз също мога да изброя. Страшно много си личи, когато водещият е правилният водещ! Никъде на друго място, освен в токшоуто – и то посветено на разнообразна тематика, не само на живота на измислени звезди – не си личи толкова много ти какъв си! И много си личи, когато нямаш съдържание! Затова и подобни формати изглеждат отстрани лесни – събрали се едни хора и си приказват нещо. Но това не е така. Колкото по-лесно изглежда, толкова по-трудно се прави! Колкото повече ти се напрягаш и се чудиш защо така се мъчи водещият, и тогава си мислиш, че май е трудно, всъщност съвсем не става. Токшоуто е най-коварния жанр в телевизията – особено ежедневното. Просто там най-много си личи какъв човек го прави – защото зад теб може да има 100 човека екип, но ти си на екран, и ако ще в слушалката да ти диктуват въпросите, реакциите са твоите, начина, по който реагираш – също. Колкото и да си подготвен, всъщност не може да си подготвен за… липсата на съдържанието си! И за липсата на любов към хората.
Какво става с делото, което заведе срещу ТВ7, защото до момента няма някаква индикация за неговото развитие, поне не публична?
– Аз считам, че с това дело трябва да се занимава обществеността, но не защото аз го водя. Аз не бих го водила, ако то не беше важно, дори бих казала за България – защото тук става дума за неглижиране на договорни отношения! Когато в бизнес средата и в обществения живот на една държава започнат да се неглижират твърдите уговорки, а още повече – писмените договори, това е не просто разруха, на която всеки трябва да противодейства, на всяко място, на което се намира – заради него самия, не заради другия. Аз от години повтарям, че ние всички в това общество сме свързани – и ако днес се случва нещо с друг човек, аз винаги съм се стремяла да помагам с начините, с които съм разполагала – през екрана. И мисля, че съм свършила много работа – както аз, така и моя екип. А ако човек не помага, обществото се разгражда, то се разпада! Много е лесно, тъй като във всеки един човек живеят и дяволи, и ангели – дяволите винаги са по-силни, и по-лесно вземат връх, защото доброто има нужда от усилия. И когато се създаде ситуация, в която дяволите да работят по-лесно, и обществото да не им обръща внимание, тогава лесно се стига до фашизъм, до концлагери. Стига се буквално за година. Тогава лесно се разпада и държавността. А това убива бизнеса, след бизнеса – и социалната дейност в едно общество; след това започват да умират слабите; рефлектира в децата, във възрастните, а после и в младите хора, които просто си заминават от страната. Това не трябва да се допуска, а старото ръководство на ТВ7 си позволи нещо, което беше издържано в духа на законовия нихилизъм – да не зачита законите, защото смята, че е над тях! Позволи си да спре предаване на четвъртия месец – при подписан двегодишен договор и при липса на клауза, по която беше спряно то?! Аз считам, че това е невъзможно, непозволено и забранено от закона да се случва в държава, дори от третия свят. Защото падането след третия свят е не знам накъде… Затова и правя всичко възможно да популяризирам делото. Надявам се на позитивен резултат от него. Софийски градски съд – в лицето на съдийката, която се занимава с това дело, го мота, мота, мота – една година, за да ни отговорят след тази година, че допускат това, което поискахме преди една година – да се случи. Допускат го вече… Съдебната система… правя пауза, защото не знам как да го кажа… е абсурдно да бъде под въздействието на кръг хора! И за тези хора даже това е пагубно.
С какво по-конкретно е пагубно за точно тези хора, които може би през цялото време лудо вярват, че дирижират парада, нищо че вероятността накрая да звучат повече като кукли на конци, отколкото като диригенти, не е никак малка?!
– Да, пагубно е, защото ако някой няма отдушник в това общество, просто те поръчва… извинявай. Или пък отчаяно отива, и може да се взриви до теб! Законите на физиката продължават да влияят, няма недосегаеми. Вече има много наемни убийци, които са го казвали, след като ги хванат. Всеки може да бъде поръчан, всеки може да бъде убит, с всекиго се случва края – не се докарвайте дотам! Кому е нужно?! Не го правете, ама наистина! Лошото е обаче, че всяко нещо, когато се задейства, следва своя ход и процеси. И много трудно човек спира – защото е ясно, че повечето хора не обичат да мислят, не обичат да вземат решения, не искат да си спомнят, не четат, не се оглеждат на кой етап са, накъде се развива живота им. Считат, че така, както живеят сега, ще живеят винаги! И това е обикновено техния финал!
За кога е насрочено делото срещу ТВ7? И какъв негов изход очакваш?
– За 20-ти октомври – тогава би трябвало да се случи и счетоводната експертиза, която ние поискахме на документите, а не да ме питат в делото с каква боя са ми боядисани стените, когато става дума за неправомерно прекратен договор, а не за офиса ми! Това беше откровено смешно. Аз очаквам успешен изход от делото за нас, защото просто не мога да допусна, че нещо, което боде очи, което се решава без свидетели, само по документи, би могло да се мотае, да не му се даде ход. Когато това е вече тръгнало, няма как… макар че сигурно у нас има как, поне няма как лесно да се мине – хем да излезеш чист от такова накисване, хем да не излезеш. Всичко е черно на бяло, тук няма какво да се извърти. Да, примерно може да не ми се даде тази сума, която аз искам – защото тя също е фиксирана в договора – или пък да не ми се признаят вредите, но няма как да се каже, че е правилно прекратен договора. Защото не е! И защото аз няма да спра дотам! И мисля, че ето това е начин – както реагирате и вие, давайки трибуна на този факт – защото това е начин да се алармира обществото даже, че това е показател за пропадане на нашата бизнес среда. Тогава няма нужда да се подписват договори, няма никакво значение какво сте си казали с някои бизнесмени… и тук не говорим за политика, а за нас самите. Това не го правят политиците или политическата среда. Така инвеститори в тази държава няма да дойдат – не заради нейното положение или управление, а за заради незачитането на важните за бизнеса фактори.
В публичното пространство се завъртя информацията, че китайското „Искрено и лично” ще представя красотата на България в съвместно продуциран документален филм за страната ни – като общата аудитория на предаването е над сто милиона души…
– Филмът за България – в голям, китайски, икономически канал, е нашия начин да направим нещо за страната си. И понеже някой в България като чуе – че някой нещо прави за страната, той вече спокойно може да заспи отново, и да си седне с въздишка, и да си бърка в носа, искам да кажа, че ние не владеем светкавиците – и сме наясно с това. Ако до нас не застане държавата и не застане бизнеса, това, че ние имаме добри отношения с колеги от Китай, няма никакво значение – ако държавата и бизнеса не го използват. Ние няма да се финансираме сами – за какво?! Да платя сама на себе си ли?! Или да платя излъчване някъде – за какво ми е това, ако на никого в България не му трябва?! И ще бъде едно от нещата, които ще отмрат от само себе си – както се случва с много други проекти. Друг е въпроса, че когато аз се заемам с нещо, ще се разкъсам, но то ще се случи! Но пак ще кажа – спрете да се мотаете, защото това, че някой не истерясва и не се тръшка, не означава, че времето не върви! Бизнесът трябва да започне и държавата трябва да използва хората, които имат знанията и нивото, и таланта, да създават качествени професионални отношения с чужбина. Не да плаща на тези, които трябва да забъркат таратор в центъра на Париж – аз смятам, че това е фрапиращ факт за пилеене на парите на данъкоплатците! Пуснала съм дори писмо до Министерство на туризма! Искам да знам колко струва този евент на нашата държава – защото той е анти! Казвам го съвсем сериозно, защото знам за какво говоря! И ако Министерство на туризма ги е дало, трябва да носи отговорност за това пилеене на средства! Очаквам те да ми отговорят! Таратор и миш-маш са анти! А филм в икономически канал през 21 век за България, когато продуцента от българска страна може да определи за какво става дума, е голям плюс! И доколкото ми е известно – нашия бюджет е по-малък от таратора..! Не искам да говоря ей така, искам да говоря с факти. А когато получа отговорите, ще стане скандал! Трябва да има напъдени министри за това! Това не може, така не се прави!!!
Липсва ли ти телевизията в този момент? В периодите, когато не е била център в ежедневните ти ситуации и живот…
– Студиото и екранът на мен никога не са ми липсвали! Липсва ми трибуната, възможността да дам място, където хората в България да се почувстват адекватно обгрижени. Където да бъдат поставени техните реални проблеми – да се изследват и причините за тях, а не да се фокусираме върху следствието на силикона в гърдите на поредната силиконова жена. Това ми липсва! Но аз не съм се откъсвала от телевизията, не съм спирала да работя в проекти, свързани с телевизията, не съм спирала да работя с колеги от други места извън България. Даже смятам, че слизането от екран е полезно – и е хубаво да се прави, защото когато ти имаш качество, натрупването в студиото трябва качествено да скочи в минутите на тишина между студията! А една отпуска не стига за това… Виж, телевизията няма как да се отърве от мен, така че аз смятам, че небесата си знаят работата (усмихва се).

Едно интервю на Анелия ПОПОВА