За Китай с любов. Миглена Ангелова за проекта с „Шанхай Медиа Груп“

Как се зароди идеята за този проект, какъвто мисля, че до момента в България не е имало?

Не сме напълно сигурни имало ли е подобен съвместен проект или не. Попитахме и китайския екип дали знаят да подобна реализирана инициатива, но и те казаха, че не са чували да е имало подобен до момента. Разбира се, идвали са китайски екипи и друг път, снимали са кратки видеоматериали в България, направен е и китайски риалити формат, подобен на “Сървайвър”, но това е далеч от проекта, който реализирахме. Филмът, който направихме с китайските колеги беше в истинския смисъл на думата съвместна продукция. При това идеята е не да се промотира България по традиционния начин като екзотична дестинация, а като държава, която предлага интересни опции за инвестиции. Филмът информира зрителите и една от целите му е да спести усилия по промотиране на България на тези от нас, които работят с китайски инвеститори. Надяваме се проектът да даде реални, измерими резултати и правим всичко възможно за това.

 

Как се справяте със спонсорирането на такъв мащабен проект?

Имаме няколко различни, добре подбрани, спонсора – бизнесмени от различни сфери – това е в основата на формата на този филм – от една страна популяризация на индустрии на макро ниво, в които инвестициите биха били смислени за китайската страна и двустранно привлекателни, и – от друга – представяне на конкретни лидери в тези индустрии, които са склонни да споделят опита си с потенциални партньори или клиенти. 

 

Как китайците възприеха родния манталитет?

Не зная защо се очаква “сблъсък” на светове, както ти каза. Още преди да пристигнат колегите от Китай, много хора, с които бях разговаряла предварително, ме бяха подготвили за сходствата помежду ни. Убедих се, че имаме много общи качества и възгледи, като изключим, разбира се, напълно неразбираемия език. Няма сблъсък на светове. В нашия екип имаше по-скоро професионална хармония. На всички ни направи впечатление, че още през първия снимачен ден, адв. Велинов, който помагаше за превода, спря да превежда – онова, което му говорех аз от едната страна, и китайският режисьор от другата беше едно и също. Беше много приятно. Отношението към работата и професионализма е също вид общуване, вид език, разбираем език, независимо колко далечен е за мен китайският.

 

Чували сме невероятни истории за прословутата китайска дисциплина, професионализъм и точност…

Всички сме чували какви ли не клишета и за българите, Навсякъде, в рамките на една и съща държава, има резлични хора. Част от професионализма в която и да е телевизия по света е отношението към времето. Аз съм човек, който уважава секундите, затова по време на предварителния етап на подготовката за снимките, беше свършена качествена работа, която позволи да направим график, който не нарушихме нито веднъж. Това не се случва толкова често в подобни, сравнително непредсказуеми ситуации, и затова прави впечатление. Всъщност направихме всичко, което бяхме планирали да направим – без усилия, без истерии, без притеснения и независимо от неспиращия дъжд.

 

Има ли интерес към момента от страна на български медии да излъчат този филм в България?

Колегите от Китай не поставиха никакви рекламни ограничения във филма. Нашите спонсори можеха да покажат марки, продукти, фирменото си лого, почти всичко, което поискат. У нас в телевизиите това не е позволено. В ефир нашият филм няма да бъде пуснат, но може да бъде качен в интернет. Адв. Велинов преди малко каза, че в наши дни почти всичко идва от Китай – напълно съм съгласна с това. Убедих се в голямото желание на българския бизнес да работи с Китай. И в същото време се сблъсках с липса на практически знания за това. За пореден път ме изненада липсата на конкретна информация. Държавната администрация има инициативи и дори има напредък в реализирането им, въпреки това и администрацията, и бизнесът като че ли продължават да живеят в паралелни светове. През 21 век медиите са мостът, който би могъл да ги свърже. С адвокат Велинов планираме срещи в Китай с представители на държавната власт и на бизнеса, на които да обсъдим нашия опит. Убедена съм, че ще възникнат нови идеи и начини, чрез които можем да улесним българските бизнесмени в работата им с Китай. Това е сериозна цел, и доказателствата, че е нужна и навременна бяха много. 

 

И все пак кои са представителите от българска страна, които подадоха ръка на този проект?

Както обикновено – частният бизнес, фирмите “Сиела Норма”, “Монбат”, “Розаимпекс”, адвокатско дружество “Пенков-Марков и партньори” и други. Софийска община също ни подкрепи. Оказа се, че София има връзки с Шанхай. Може би, ако не бяхме попаднали в предизборния период, г-жа Фандъкова щеше да застане много по-активно зад проекта, защото тя има отношение към развитието на българо-китайските отношения и работи в тази посока. Планираме в близко бъдеще да направим тематични филми – за земеделието, за туризма, за София и т.н. Професионално направени филми за България, които разказват за българския бизнес, като по този начин реално и умно популяризират страната ни. Това е съвсем различно от бъркането на миш-маш в “автентичен меден казан” на “Пале Роял” пред стотина български студенти и приятели на посолството ни в Париж. В нашия случай имаме реализиран филм, който ще бъде излъчен пред над сто милионна аудитория в Шанхай, Сингапур и Хонг Конг, във втория – позиционираме България някъде в началото на 19 век пред умилени сънародници в Париж за 154 хиляди лева.

 

Кога пътувате за Шанхай? И самата ти таиш ли в себе си някакви притеснения, свързани с това предстоящо дълго пътуване?

В Шанхай ще бъда три седмици, в които трябва да монтираме заснетото в България. Освен това колегите ще ни помогнат с техника, за да заснемем интервюта, които адвокат Велинов вече е уговорил. Нямам сериозни “битови” притеснения разбира се, но за сметка на това имам известно количество позитивен стрес – програмата за трите седмици е вече запълнена, а и както споменахме неведнъж, филмът е само първа стъпка от поредица проекти. Подобни планове предполагат голямо количество предварителна координация, много консултации и конкретна работа. 

 

Спомена, че родните телевизии са концентрирани основно върху риалити програмите. Може би изразяваш с други думи разочарованието си, още повече сега, когато паралела е точно с Шанхай?

О, не, аз не съм враг на “риалити” предаванията, ако и да са далеч от реалността, защото са силно манипулирани. Нашите телевизии са концентрирани също така и върху убийствата, самоубийствата, бедствията и авариите в новинарските емисии, защото МВР прецизно изготвят сводките си и не са необходими големи усилия, за да се превърнат в новини. Но не съм разочарована, защото смятам, че телевизионните процеси се развиват логично, следвайки всички останали обществени процеси. Разбира се, продължавам да считам, че това състояние е дисбалансирано, тоест нестабилно, тъй като причината и следствието в телевизионния процес живеят поотделно много отдавна. Причината да я има телевизията са зрителите, а телевизията в момента не просто не задоволява зрителския интерес, а го умножава по нула. Толкова много хора, които не гледат телевизия и се хвалят с това – аз не съм виждала, и не помня. Толкова хора да отвратиш от екрана – за това се изискват старания, които системно се полагат.

 

Как се чувстваше в коментарното студио на „ВИП Брадър”?

Много странно. Отидох най-вече, за да покажа на китайските колеги голяма телевизионна продукция в наше огромно студио. Те само дипломатично споменаха, че тяхното голямо студио е 3600 квадрата, но им беше интересно, снимаха се на фона на декорите, публикуваха веднага снимките в техните социални мрежи, беше забавно. В деня, в който бях в студиото на Нова телевизия, пътувахме и снимахме целия ден, бяхме много уморени, но доволни. Ако говорим за мен, аз не се чувствах особено добре, коментирайки явления, които заслужават задълбочен анализ, защото за съжаление това не е място, където могат да се кажат необходими за зрителите истини. Коментарното студио е място на “Брадърите” по правило, е място, на което важните теми леко се кълват. На мен много ми хареса как се изказва Евгени Минчев – с афоризми. И без това не можеш нищо особено да кажеш. Мисля, обаче, че “ВИП Брадър” формулира много интересни теми, които – неизползвани – се изпаряват в пространството.

 

Какви например?

Като започнеш от това какво наричаме гилдия, с какво се занимава въпросната гилдия, и минеш през причините за странния конформизъм в гилдията… Защо изобщо хора, от които очакваме да са талантливи и по тази причина егоцентрични, през цялото време се занимават с това как да приобщят някого към “общността” си и заедно да режат морковите и магданоза. За мен това е не само смешно, но и интересно. 

 

Какво се случи с делото срещу ТВ7, за което при миналия ни разговор спомена, че е насрочено за 20 октомври?

Развитието беше, че най-накрая ни разрешиха счетоводна експертиза. След почти десет месеца мотане, съдът най-накрая позволи това, което искахме от самото начало – да се допуснат свидетели. Така, че сега ние трябва да депозираме за пореден път това, което пишем вече 10 месеца! И търпеливо да почакаме крайния резултат, вярвайки, че българският съд ще защити тежестта и смисъла да имаме подписани договори.

 

Едно интервю на Анелия ПОПОВА