Любимата Звезда на България

– Меги, честита голяма победа! В предишния ни разговор – преди да влезеш в Къщата на „Биг Брадър” ти казах, че в твое лице най-вероятно вътре ще си намерят майстора! А ти отвърна – да внимават какво си пожелават! Така ли се случи?

– Е, аз не съм чак такъв майстор. Всъщност, през цялото време усещах себе си и продуцентите като партньори, които се уважават. Когато излязох от къщата, казах на един представител на продуцента, който всъщност е самият Биг Брадър, че неведнъж изпитах лека и съвсем бяла завист към неговите изключително светкавични и интересни реакции. Той има това, което на мен много ми липсва – той не жали хората, които искат да разкрият себе си и ги оставя, дори им създава добри условия да се разгърнат. Това страшно много ми харесва! Целият екип на „Олд скуул” не пропуснаха ситуация, която да направят интересна на зрителите. Смятам, че този сезон илюстрира много важни за България процеси. Затова и беше различен.

– Още преди да разбереш, че си крайният победител – чувстваше ли се по време на престоя си в Къщата, като човек, спечелил играта?

– Аз се чувствах като победител всяка седмица, защото всяка седмица оставах. Разбира се, съквартирантите имаха своето обяснение за това – че ние всъщност до момента реално гласуване не сме имали; че било само от фейсбук, пък там гласували един тип хора и тем подобни. А за мен факта, че всяка седмица бях номинирана и, че зрителите ме оставяха всяка седмица вътре в Къщата означаваше, че аз съм победител през цялото това време. И нямаше значение какво ще се случи накрая. Не съм човек, който мисли за победа – където и да отида. Нито за рейтинги или за това на кого искам да направя впечатление. Преди много години бях дала едно интервю, чието заглавие беше цитат от моя любима песен – „Птиците летят толкова високо, защото не мислят за успеха”. И наистина – това просто трябва да ти е начин на живот, иначе е шизофрения.

– Имаш редица емблематични реплики от участието си, но една направи на хората наистина силно впечатление: „Аз не съм свикнала на доброта”. Ти се разплака, след като разбра колко много хора те подкрепят – безпрецедентните 40 %, а първата реакция в социалната мрежа след това бе: „Ето това бяха първите истински сълзи във формата!” Но добротата май те обезоръжава…

– О, да, досега много се срамувам от този момент. Мислех, че ще съм един от малкото съквартиранти, който не само, че не е мрънкал за нищо, ами не е и ревал – защото там всички за нещо реваха. Разплаках се, може би защото пред Емануела нямам бодли, нито бариери. Малко преди този момент ходех по пътеката във фитнеса – бях в гръб и тя ме попита ме „как си?”, а аз просто махнах с ръка. Но тя ме усети и добави „какво ти има?”. Емануела е много чувствителен, много сензитивен човек. И не можех да премълча пред нея. Аз тогава действително цяла нощ не можах да спя. Чувствах се много особено. Искаше ми се, ако може, веднага да върна добротата, която съм получила. Имах подобна ситуация преди много години – една медицинска сестра в лаборатория в Русе ми направи услуга в един много сложен за мен период. Отиде и взе резултатите на едната ми близначка, която тогава бе на 4 години и с тромбоцитопения. Тя отиде, за да ме улесни, защото бях с три деца. После я потърсих, за да й благодаря – с една кутия бонбони, а тя ми каза: „Знаете ли, винаги съм се чудила защо хората бързат да се отърват от чувството си за благодарност?” И за мен чувството за благодарност винаги е било едно от най-тежките и ангажиращи чувства. Винаги много ми се е искало да върна, защото с даването аз съм ок. Хората, които ме познават знаят, че мога да направя услуга и, че веднага ще забравя за нея. Мога да изляза посред нощ и няма значение колко километра ще измина – това не ми тежи. Не съм от хората, които си казват „направи добро, пък после..” или „няма ненаказано добро” – напротив. Не правя добро, за да ми благодарят – правя го заради себе си, защото ми е приятно и ми доставя удоволствие. И държа този, за когото съм го направила, да знае, че го правя защото ми е приятно на мен. Но да, наистина не съм свикнала да получавам добро. Аз и не предразполагам хората да се чувстват натоварени с някаква благодарност към мен. Но като чух вот от 40 % и се разтреперих! Само като си представя, че това са хора, обикновени хора, за които парите също са проблем, които със сигурност са отделили от хляба си, от кафето си, това много ме натовари. Действително не издържам на добро. Аз мога да водя битки и съм издържлива. Сигурно мога да се справя с всеки кретен. Изключително събрана и концентрирана съм в трудни моменти. Но ти само ела при мен с добро – и правя локвичка, разтапям се, всичко мога да дам.

– Оказа се обаче, че хората – всичките 10 сезона назад, са имали нужна да видят и чуят точно това поведение! Особено чутото по време на номинации.

– Ако имаше нещо, от което се притеснявах, влизайки в Къщата, това бяха именно номинациите. Когато първите номинации наближиха реших, че единственото правилно становище е моето становище на номинациите ми в живота. А аз не номинирам от лични съображения. И не се отнасям по един или друг начин към хората в живота поради лични причини. Когато работя с някого, работя с него, игнорирайки личностните си предубеждения, в случай че ги имам. Когато някой дойде в студиото, винаги ще направя предаването както трябва, независимо какво е личното ми отношение към конкретния човек или гост, или специалист. Така подходих и към номинациите. Когато ми се струваше, че някой от съквартирантите ставаше вреден за всички, то аз го номинирах и обяснявах защо. Това ми спести проблемите със съвестта, ревът след номинации, както и чувството, че съм направила някаква подлост – каквото мислеха и правеха някои от съквартирантите ми след номинации. Имаха поредица от разговори, в които се опитваха да почистят собствената си съвест. И я чистеха заради това, че номинираха поради лични съображения. Това създаваше и тези дефицити, които душата чувства – тя се мъчи, страда, причинява безсъние, кара те да пиеш алкохол и т.н. Това при мен го няма. А факта, че хората харесаха моето поведение, се дължи най-вече на това, че през последните 20 години ние живеем в един подобен „Биг Брадър” – в който всеки на някого е някой – от хората, които ни управляват и които решават съдбите на държавата – всички са оплетени като свински черва, разплитане няма, и това ни е омръзнало до смърт.

– Какво всъщност показа така нареченото разделение „интелектуалци”/„попфолк”? И дали в крайна сметка не се срути из основи онова псевдоповедение, при което мнозина жонглират с думичката „морал” с лекотата, с която биха показали и среден пръст?!

– Аз бях причислена към така наречената „група на попфолка” и никога не съм била в интелектуалците – защото за мен това са хора, преплетени като свински черва един с друг. Същите, които изпиха кръвта на тази държава заради собствените си интереси! За мен това разделение за пореден път бе много показателно! Тези хора, които не се преплитат, имат още съвест и гледат резултатите, фактите, работят честно на работа, опитват се да не назначават братя, сестри, братовчеди, за да крадат дружно – не са научили и не искат да научат онази лексика, която оправдава всичко, което се прави. А ние вече знаем, че тази лексика е маскировка. И изведнъж в Къщата забелязах същото, то провокира мен – която съм дъвкала точно това много пъти в мои предавания, устоявала на какво ли не, отстоявала позициите си години наред, живяла така, както съм говорила и в студиото. Никога не съм ходила да се оплаквам, а години наред съм водила битки с кого ли не – без хората да знаят за това. Ходила съм в съдебни зали. Мен са ме заплашвали. Опитвали са се да ме подкупят, след което са ме разкарвали десетки години по съдилища. Предаването беше свършило, а аз още ходех в съдебни зали. И никога не съм си позволила, и не бих го направила – да ходя и да се правя на велика, че видите ли – мен някой ме заплашва, значи аз съм фактор. Приемах това съвсем спокойно. Щом ме бият, значи съм живо куче – и имам силни врагове! За мен това винаги е било комплимент. Хората видяха един завършен характер, който преди това не са виждали, просто защото аз не кудкудякам, когато направя нещо, сякаш съм снесла златно яйце.

– Излиза, че в шоуто стратегията ти всъщност бе – че нямаш стратегия! Игра самата себе си!

– Аз и в живота нямам стратегия, да. Точно така. Хората си мислят, че щом влизат в този формат, трябва да имат някаква стратегия. А ако е имало такава, то тя буквално спихва в един момент като балон. Не можеш да имаш стратегия в живота – ти си това, което си, в този момент, с тези мисли и нагласи. В играта е същото. Но и това е игра донякъде. Това всъщност е животът, само че по едни много конкретни правила. Някои от моите съквартиранти вътре обаче, не правеха разлика къде свършва живота и откъде започва играта. И в началото много се дразнеха, когато на реплика „но нали това е само игра” отвръщах с „не, това е живота – тук сме такива, каквито сме си”. Много се страхуваха да не разкрият слабите си черти. А аз отдавна знам, че слабите черти са силни черти в други ситуации, и обратно.

– Повечето съквартиранти всъщност се опитваха да те уязвят почти през цялото време, мислейки си, че те изолират от така наречения колектив. Изолацията обаче, май бе по-скоро следствие на твоя личен избор?

– За мен беше крайно глупаво да се изисква от когото и да е да бъде част от нещо, което не е нищо подобно. Те казваха „ние сме отбор, колектив, екип” – какъв екип?! Отбор и колектив е когато хората се събират, за да свършат работа и си имат доверие. Но не защото някой ги е събрал механично, както бяхме ние, а защото са на еднаква добра подготовка – заради вътрешни или пък чисто професионални качества – и всеки изпълнява своята част от работата така, че да не подведе останалите. За какъв колектив, отбор и екип може да се говори тук?! Ние не сме! Опитах да им го обясня много пъти. Когато Ирина прекрачи прага на Къщата каза с типичния си патос: „Сега вие сте моето семейство!” – от което на мен ми накърти веднага. Защото аз никога не съм искала да бъда семейство на Ирина. И това е смешно. Не знам дали е показано, но обясних на така наречения колектив – че ако продължат да повтарят, че ние сме семейство, това означава или че си лицемер, или че си глупак, или че никога не си имал истинско семейство – или и трите! Защо трябва да преиначаваш или да се чувстваш по-добър заради това, че използваш красиви думи, като тормозиш останалите – и ги подвеждаш?!

– Говориш за едно изкривено добро, на което ние всички станахме свидетели – дори и поднесено на избирателен, монтиран принцип, нали така? Всъщност ти уцели поведенчески, а навярно и личностни дефицити у Ирина, които опитни психолози определиха бързо като съзнателен емоционален рекет, и с който тя вероятно си служи и в живота. На какво отдаваш тези й нагласи?

– Поведението на Ирина до голяма степен се дължи на начина, по който се живее в България през последните не 20, а 60-70 години. Говоря за преиначаването – за наше добро бяха създадени ваучери, с които си купувахме предприятия, за наше добро беше разпарчетосано селското стопанство, за наше добро ни върнаха земята, кравите, които не знаехме какво да правим, и пак за наше добро цялата държава беше опоскана от едни такива хора, които използват „за наше добро”, имайки предвид само своето собствено добро. Именно това е, което хората ненавиждат в персонажите на някои от моите съквартиранти. Те работят точно по същия начин. В задкулисието си ние имаме съвместни фирми, братовчеди, приятели, роднини – които на сцената се правят на хора, които нямат нищо общо помежду си, но просто, виждаш ли, заради вътрешните си морални качества се подкрепят, защото много се харесват. Цялото това подменяне на думи и понятия е подобно на секта! И ние живеем като в секта вече колко години. Ето това правеше и Ирина в Къщата, и не само тя. Затова и с Еми въведохме определението “ОФ организация” (Отечествен фронт), а след това и ЦК (Централен комитет), а после и основната линия на партията, конгресите – които те имаха на кръглата маса. Всички атрибути от нашето минало, за които много хора – и то тези, които го използват – казват, че понеже е минало, отдавна вече не се живее. Не! Това е в техните глави и е начин на поведение. Ние живеем в развития социализъм и когато забравим как беше, такива хора могат съвсем да се възползват. Така, както например Лили, която е класически пример за активистка отечественофронтовка, казва „Ама аз никога не съм членувала”, а аз й отвръщам: „Не е и нужно, достатъчно е и само да ти е в главата!” Именно това дразни особено много хората в България – защото продължава прекалено дълго. Аз никак не се заблуждавам, че моята победа се дължи на мен – тя е факт заради тези стегнати хора, които мислят и могат да проследят истината за нашето общество! Те направиха така, че аз да победя! Затова съм им много благодарна и тази победа е много ценна за мен – моята победа е победа на онези хора в България, които не искат да живеят, както са живели досега! Искат нещо ново и различно – да ги управляват мъдри хора, които да не ги крадат за тяхно общо благо!

– Имаш ли любим момент от Къщата? А също и някаква форма на разочарование спрямо себе си?

– При мен най-страшно е, когато се разочаровам от себе си – това може да ме вкара в дупка. Но нямах такъв момент в Къщата. Аз владея емоциите си и много се радвам, защото не винаги съм го можела. Ако забеляза – вътре някой все за нещо се оправдаваше – един, че го правели на палачинка – визирам Глория, друг за не знам си какво го мачкали цял жимот  – ето това е инфантилизъм! След като знаеш, че е в миналото ти, защо трябва да биеш друг човек, който няма нищо общо с това?! А най-веселият ми момент бе един разговор с Деси, която ми беше скрила панерчето с гирляндите, а те са ми ценни, защото са своеобразен еквивалент на многото минути, в които съм можела да слушам глупости или да спя, а съм си ги спестила. Първоначално тя ми каза, че не знае къде са, после дойде и ми каза: „Искам да ти кажа истината. Аз скрих гирляндите, защото ти си вещица!”. И после добави „ама наистина ли си вещица?”, а аз вече се заливах от смях. Не можех да спра да се смея, а тя повтаряше въпроса си отново и отново. И накрая казва: „аз не съм против, но научи ме и мен”. „Деси, Слава Богу, че сме 21 век и навън няма клади, защото сега щяхте да ги палите в двора, и щяхте да сте много щастливи.”, й отговорих пак през смях аз. А любимият ми момент в Къщата, разбира се е оня своеобразен дуел в “Аз обичам България” между мен и Ирина. Тогава бях много щастлива. Можех да я нося на ръце и да тичам по двора.

(Меги, ето тук може да вмъкнеш момента с победата ти над Ирина в мисия „Аз обичам България” )

Най-голямото ми разочарование пък бе „Диария гейт”, защото очаквах да видя адекватно отношение – мислех, че само като видят видеоматериалите, със съквартирантите ще плеснем дружно с ръце, ще се прегърнем, и ще ми се извинят за всичките си глупости. Не смятам, че някой вместо мен трябва да ми забърква разни работи в храната – изключително грозно е, а е и престъпление. Нито е весело, нито сме деца, а и аз не съм в детската градина. Да не говорим за това, че думата „фекалии” я въведе Ирина – която потопи Къщата в това, не аз. Аз казах, че мен само ме болеше корем, заради което и не спах цяла нощ. Нищо друго. Останах изненадана също и че „добавката” към храната ми се оказа дело на Глория, а мислех, че е Роро. Така нареченото “обвинение” също не беше направено от мен, а от Роро. Когато Биг Брадър каза, че аз съм тази, която трябва да пита съквартирантите дали и какво е станало, аз изобщо се отказах да се занимавам със случая – такава беше предисторията на самото “дело”, но моите съквартиранти и досега не са забелязали и приели фактите.

– Отрази ли ти се изобщо канонадата от обиди от страна на Роро?

– Сам по себе си Роро нямаше да бъде това, което беше. Той е ръцете и краката на главата ЦК. Той все едно нямаше собствено мислене. Съвършено безкритичен е към това, което му казват хората, на които симпатизира. Много лесно манипулативен е. За мен той не беше проблем. И в Къщата можех много, ама много лесно да го взема на своя страна, ако исках да манипулирам някого. Освен това имам намерение да го съдя за средните пръсти – така не се прави и той трябва да го разбере. Това е моят начин да му преподам урок – както урока, който той искаше да ми преподаде, избирайки ме за свое куче. Отвън не се е видяло, но имаше изключително голямото желание за мъст не само у него, но и в други – които се имат за умни, за авангарда на нацията. Те толкова често се наричаха випове, че чак не можех да повярвам на ушите си. А всъщност се държаха като инфантили, каквито ги нарекох!

– Как преоткри Емануела в тази игра, която иначе знам, че познаваш бегло покрай нейно гостуване в „Искрено и лично”? Двете бяхте взривоопасен тандем!

– За мен няма значение какво работи един човек – дали е фолкпевица, политик или научен работник – важно е какъв му е характера. Когато е открит и не се притеснява от слабите си черти, и ти позволява да бъдеш слаб и ти – и не те бие всеки път, когато не си направил нещо, което той е очаквал от теб – за такива хора винаги бих се хвърлила, във всяка битка. Винаги ще ги защитя, ще застана зад тях, пред тях, до тях. Емануела е силна жена! Тя е ВИП. Звезда в шоубизнеса! Кой беше на нейното професионално ниво в Къщата?! И те знаеха това, но не искаха да си го признаят. Тръгнаха даже да се сравняват с нея в много области, за които се изисква дори технологично жизнено време, за да бъдеш на ниво. Тя от сутрин до вечер е по участия, по концерти. Емануела има такива клипове, каквито един Жоро никога не би могъл да направи, една Ирина никога няма да стигне висотите на Емануела в нейната работа – а и кое точно е попрището на Ирина?! Една Лара може само да й диша праха и да си казва – ауу, тя не е чела това, тя е фолкпевица. И един Ути, който я напада каква майка е – без да е гледал деца, без да знае как се възпитават деца, без да познава нейните деца?! А аз видях децата й – малкият е много сладък, на годинка и нещо, а големият е вече завършен характер и съм във възторг от него. Премерен, с чувство за хумор, с вътрешен баланс, толкова красиво отнасящ се към майка си, към приятелите й. Виждала съм и децата на някои хора от псевдоинтелигенцията – има какво да се желае.

– Ути Бъчваров, който освен, че не скри огромното си разочарование от второто място, се оказа и много обиден от определението „инфантилен”, което ти му даде още в Къщата.

– Всичко, което съм казала в Къщата, е добре премислено. Не съм изпадала нито в състояние на афект, нито съм била обидена или пък гневна. И сега, когато виждам видеата по-пълноценно, се радвам, че съм била толкова точна в преценките си. На него специално не съм казвала „ти си инфантил”, репликата беше „вие сте инфантилни”. И да, те се държаха точно така. А той се засегна лично, просто защото знае, че е инфантилен! Ути не се държи като голям мъж. Прави го, само когато има много трудна ситуация – като тази, която имахме в лудницата. Тогава той ми даде суитчера си, защото ми беше много студено. Проблемът е, че трудните ситуации в ежедневието не са толкова чести – а там той се държи като дете.

– „Първо те игнорират, после ти се присмиват, после те наказват, и накрая ти побеждаваш”, е казал Махатма Ганди, а на практика ти остойности с участието си в юбилейния сезон на „ВИП Брадър” точно този смисъл!

– (усмихва се) ами бил е много прав, наистина. И чудото на „Биг Брадър” е, че всичко това се случи за два месеца. Тази добра манипулация във вид на ускоряване на наситени събития, които в живота пак се случват, но не толкова бързо и не пред камери – това беше интересното! Ти знаеш колко съм ругала „Биг Брадър”, те упорито и настойчиво ме канеха 7 години и накрая се съгласих, но когато бях готова за това невероятно, неповторимо предизвикателство.

 

Едно интервю на Анелия ПОПОВА