ПОМНИ КОРЕНИТЕ СИ

Родена съм в Русе. Град, исторически побрал в аурата си толкова националности, че просто няма как да си част от него и да мразиш „другите”.

Първите ми детски спомени са от къщата на баба ми, която имаше съседка – Селма. Селма беше циганка и по нищо във външния си вид не се отличаваше от другите русенлии. Правеше страхотни бухти и се грижеше сама за много възрастната си майка.

Помагаха си с баба ми по съседски, когато имаше нужда. Любовта на Селма към котките създаваше известно напрежение от време на време, но те някак успяваха да го преодоляват. В семейството на баба ми и дядо ми, в семейството на моите родители и в моето семейство никога не сме се отнасяли предубедено към когото и да било.

Дядо ми по бащина линия е царски офицер,

жертвал живота си по време на пожара в Кибритената фабрика в Русе. Спасявал работниците и загинал много преди да се родя. Дядо ми по майчина линия остана един от най-деликатните хора, които познавам. Имаше приятели сред българи, арменци, турци, цигани… Вкъщи обичаха да си спомнят едно арменско семейство, приютено в къщата на баба ми и дядо ми, след поредните световни трусове във вид на принудително преселване. Запомнила съм топлотата, с която баба ми говореше за тях, за това как готвели заедно и гледали децата – също заедно. И винаги добавяше: „Дано са добре и да са щастливи в Америката”. И досега пазим снимките им в семейния ни албум. Аз помня корените си. Моя приятелка твърди, че именно затова съм психически здрава и някак стабилна – добре закотвена във всяка буря. Досега, обаче, не се бях замисляла колко е важно това. Неотдавна покрай работата ми с „Рома Верситас – България” се запознах с Дико Йорданов (на снимката заедно с Албена и Дико).

Той е причината да събудя детските си спомени.

Той притежава една такава специална открита непосредственост, която няма как да забравиш, може би защото е притежание предимно на много силните характери. Освен това, с него е много интересно да се говори, защото той чува събеседника си, обмисля казаното, и има свое виждане по всички въпроси. Бяха ми интересни мислите му за неговите корени. 

Мисля си, че колкото и т.н. ни политици да подклаждат подозренията и страховете към „другите и непознатите”, все повече хора са наясно, че

ако отлюспиш от „речите” им насъскването и омразата, нищо няма да остане.

Все повече хора са наясно, че ако на държавата, или поне на част от нея, не й е изгодна престъпността, и ромската в това число, престъпност просто няма да има.

Това пък, с което мен ме спечелиха в „Рома Верситас – България“ е стремежът да образоват. Да образоват повече млади хора в неравностойно положение. Всъщност, „диво“ винаги е само невежеството. Просветеният човек не може да мрази.