Миглена Ангелова: “Оцеляването” е дамгосано на челата ни. Поголовно.

Каква ученичка бяхте? С какво си спомняте ученическите години?

Отличничка. Много правилна. Сериозна. Обичах да организирам рецитали, сама подбирах стиховете, музиката към тях, която ги оформяше, сама преценявах на кого кои от тях да дам. Много го обичах това. Някои мои съученици и до днес си спомнят какви зали събираха моите рецитали и колко беше вълнуващо. В трети клас пък организирах класен вестник. Тогава нямаше нищо от днешните улеснения в текстообработката и размножаването на различни носители. Тиражът беше 9 броя, правехме го с една печатна машина на машинописни листи, без индиго, за да не подценяваме някои от читателите, оформяхме картинките на ръка – едно и също 9 пъти! Издържа четири издания. Ученическите години… Честно казано, радвам се, че свършиха.

Завършили сте в Русия / СССР – тогава/ – какво от онази образователна система Ви е оставило траен спомен?

Много си обичам учителите. С някои от тях и досега поддържам връзка. За мен е много важно и те да продължават да се гордеят с мен. Преди няколко години признах на моята класна в Русия, може би единственото си прегрешение. Писахме си за един наш съученик, който постоянно крадеше класния дневник и на нея й се налагаше да ни възстановява оценките. Та си признах, че в един от пътите, дневникът напусна училище в моята ученическа чанта. Тя не можа да повярва, че съм съдействала по такъв начин, а на мен, въпреки изминалите години, ми стана доста неловко – Нина Алексеевна ми имаше безгранично доверие, знаех го, но солидарността със съучениците също беше възпитавана именно от нея. Аз мисля, че онази образователна система е минало, също като строя, който тя обслужваше. Харесвам някои от учителите си от тогава, тези, които ни учеха да мислим. Учеха ни да учим. Разказваха увлекателно това, което преподаваха. Но като цяло те го правеха въпреки системата. Хубавото беше в това, че учителите бяха стимулирани да опитват различни похвати на обучение в една доста тясна рамка, затова ги уважаваха и развиваха. Но като цяло имам много претенции към училището и образователната система и от преди 20-30 години и към това, което става сега.

В какво се състои силата и слабостта на Миглена Ангелова?

Силата е слабост и обратно. Всичко зависи от ситуацията, в която се проявява едно или друго качество. Няма черти, които само да помагат или само да пречат – всичко зависи от ситуацията. Но това, което човек е длъжен да прави постоянно е да опознава себе си, за да умее да се владее и да ограничава негативните прояви на чертите си в ситуациите, когато именно тези черти са провокирани. А може да опознава себе си само, ако много чете и то качествена литература.

Как бихте „нарисували с думи“ днешните млади хора?

Мисля, че са нашия по-добър вариант. Аз поне виждам в тях много повече доброта и състрадание, отколкото имаше в нас. Не бих казала и, че ние четяхме повече. Аз харесвам младите хора, защото съм от тях. От тях и на тяхна страна, винаги и независимо дали са вчерашните млади, днешните или утрешните. В младите хора винаги има надежда, възможности и доброта, която далеч не винаги я има у възрастните. 

А хайлайфът в България? 

В България няма хайлайф. Дори не съм много сигурна, че има лайф, камо ли хайлайф. У нас… предимно се оцелява и не е от голямо значение дали си в горната част на социалната стълбица или в по-долната. “Оцеляването” е дамгосано на челата ни. Поголовно.

Вие имате четири деца и като майка сте им дали много, научили сте ги на много неща. А те Вас на какво Ви научиха?

На много повече отколкото аз – тях. Но най-важно е, че ме примиряват с живота. Колкото и да се тръшкам, че нещо се случва или, че нищо не се случва, винаги се стига до това, че единственото, на което държа, е да са живи и здрави, и те, и техните деца.

В момента сте в Китай. Какъв е поводът и какви са Ви впечатленията от там?

От няколко години работя с една от големите медийни групи в Китай – “Шанхай медиа груп”. Целта е да популяризираме България като бизнес дестинация и като място, което е достойно за инвестиции. Считам, че това е моят начин да бъда полезна на родината си, поне на този етап. Харесвам Китай, чувствам се у дома си тук. Колкото и да изглеждаме различно, мисля, че народите ни много си приличат. Китай далеч не е място с евтина работна ръка и некачествена продукция. Дори напротив. Иска ми се да разказвам на хората в Европа и за това, че Китай е доста авангардно, технологично място, с което умните хора по света няма как да не се съобразяват. 

Да Ви попитаме за „ Вип брадър“. Как решихте да влезете във реалити формата?

Малко са решенията в живота ми, които съм вземала с толкова силна вътрешна убеденост. Екипът на предаването ме кани от седем години, но аз бях някак вътрешно неподготвена и си давах сметка за това. Може би не толкова ясно формулирано и не по този начин, но не се съгласявах. Тази година усетих, че вече мога и, че е време да проверя твърдостта на жизнените си позиции, силата на собствените си убеждения. Считам, че е много важно човек да си дава ясна сметка на кой етап в живота си се намира, а и не само в живота – ясната сметка и точната самооценка са много важни. Това ми се искаше да проверя и го проверих. 

От днешна гледна точка какво е за Вас като социален и психологически експеримент „ Вип брадър“?

Биг Брадър е много по-сериозно предаване, отколкото изглежда, че е. Вярно е, че то е предназначено за много широка аудитория и, може би именно в това е неговата изключителност, защото то е едновременно много неща: и възможност да провериш себе си, и възможност да анализираш доста точно обществените нагласи и място, където да проследиш моделите на психологическите реакции, рефлексите за колективна отговорност или безотговорност, моделите на поведение в живота на обществото ни. Разбира се, далеч не винаги всички тези предпоставки личат ясно, много зависи от подбора на участниците. Има участници-катализатори, аз съм една от тях. Катализаторите ускоряват реакциите, правят ги по-силни и по-ярки, с всички екстри :)))

В „ Къщата“  Вие успешно и всекидневно успявахте да се задържате над бита, над битовизмите. Как го правите? Има ли духовни учения, по които се увличате и които Ви помагат да „балансирате“?

Мисля, че никой не е над бита, защото той е част от живота. При това голяма част от живота. Но битът, също като емоциите и настроенията, не може да бъде поставян над логиката и да бъде оставян да ръководи стихийно отношенията между хората. Битът и емоциите не би трябвало да бъдат щита, който да покрива вътрешните дефицити. Аз много говорех за вътрешните дефицити в Къщата. Всички ги имаме и това е нормално. Не е нормално да не ги познаваме и да не ги владеем. Не е проблем кой е измил чиниите, и кой е изял сиренето. Проблем е кой и защо се е обидил, кой и защо се е засегнал от това. Инфантилността се дължи именно на непознаването на самия себе си. Да реагираш като дете, когато си възрастен, е наистина смешно. Но аз считам за грях да се оставиш на 40, 50 години детето в теб да определя поведението ти. Това е проблема. Духовни учения – не, аз съм почитател на приложната психология. Осъзнах преди години, че нищо не е толкова субективно, колкото ни се иска да мислим. За съжаление, човек е изключително лесно сугестируемо същество и е на върха на биологичната пирамида единствено, защото сам е правил класификацията.

Има ли съквартирант, който най-силно да Ви е изненадал от гледна точка на това – да сте имали една представа за него и тя тотално да се е променила в „ Къщата“?

Аз работех интензивно почти до самото си влизане в къщата. Не знаех, а и не ме интересуваше особено кой ще бъде с мен в проекта, защото всичко от което имаме нужда и, което ни пречи, е в нас самите. В светлината на въпроса ви, бих казала, че съквартирантът, който ме изненада, беше Роро. Не зная защо аз имах респект към него. Може би, заради ММ. Не зная защо. В къщата имах тотална промяна само към него. С останалите или бях наясно, или нямах никакви очаквания.  

Емануела бе Ваша близка приятелка в „ Къщата“. Всички говореха с насмешка за интелекта й. Тя Вас с какво Ви впечатли?

Аз съм много внимателна към понятието “приятелка” и, ако помисля дали Еми отговаря на критериите ми за приятелство, то бих казала – да, с уговорката, че ми трябва още време. Но като цяло – Еми е приятел и то много добър приятел. С Еми се сближихме във формата, това е така. С нея продължаваме да се чуваме често и сега, когато съм в Китай. С насмешка за Емануела могат да говорят само “псевдоинтелектуалци”, защото не им се иска да правят разлика между интелект и начетеност. Еми е интелигентна, а те са начетени и изключително неинтелигентни. Колкото и да се перчат с прочетените книги или с изгледаните филми, нищо не е влязло в душите им от прочетеното и именно това се състои  неинтелигентността им. Познавам хора, които не са чели кой знае какво, но са природно интелигентни, интересни, стойностни, страхотни приятели. Приятели по убеждение, не по интереси, и то по лично-кариерни интереси. Еми много ми харесва с упоритостта си. Тя не случайно е звезда. И “звезда” не е човек, който получава много срещу участията си, както някога беше казал Слави, “звезда” е човек, който осветява пътя, дава посока. Чуйте песните й. Те дават сили да отстояваш себе си. Не харесвам хората, които се изчервяват, когато някой каже “задник”, а не, примерно “седалище”. Времето на имитираната аристокрация мина. Важно е какво можеш и колко образовано е сърцето ти.

Направи си шоу“ е Вашата автобиографична книга. Бихте ли я представили на аудиторията ни с няколко изречения.

“Направи си шоу” е книга, написана с хумор, и не само с хумор, за терзанията ми в първите години на предаването “Искрено и лично”, което за мен беше най-сериозната житейска школа.

Къде ще бъдете на Коледа и Нова година и какво новогодишно обещание бихте си направили за следващата година?

Ще бъдем заедно със 75% от децата ми, тоест само голямата ми дъщеря Дора и семейството й ще отсъстват, в столичен клуб, в който Емануела ще пее на Нова година. Така, че ще бъдем заедно с Еми и с моето семейство. На Нова година ще си обещая нещо, за което нямам талант, и за съжаление, предполагам, отново ще остане само пожелание – да се науча просто да си почивам, аз не умея. 

Пожелайте нещо на читателите ни.

Пожелавам им да не страхуват от тъмните кътчета в душата си. Бялото и черното съществуват заедно. Ако има бяло, задължително има и черно, и то с еднаква сила. И обратното. Това е нормално, ненормално е да не познаваш себе си.