Интервю за в-к „Женско царство“

miglena-angelova-v-btv.jpg

Феминизъм, четири деца, червени дрешки в ефир, искрено и лично за „Искрено и лично“ и един от „любимите“ вечни въпроси на Меги: „наистина ли преживявате историите на вашите гости“… – без коментар!

Обвиняват ви във феминизъм. Кое е обвинението което Ви е засегнало истински?

Не мога да се съглася с Вас. В никакъв случай не съм феминистка, нито мъжемразка, както много издания се опитват да тиражират. Истината е, че в самото начало на “Искрено и лично” се опитвахме да засягаме теми по-близки до женската аудитория, защото по-голямата част от зрителите по това време на деня са жени. Но с течение на времето “Искрено и лично” се трансформира от женско ток шоу в предаване за гражданската култура. Опитваме да научим нашата аудитория как да познава и търси правата си, чрез социалната проблематика, която все-по- често присъства в темите ни. А иначе обвинения срещу мен се сипят непрекъснато. Обвинявали са ме, че съм подкупна, тенденциозна и дори че се опитвам да налагам мнението си. Не смятам, че е така. Не се старая да се харесам на всички, просто имам собствена позиция, която не крия. И дори мога да кажа, че се гордея с обвиненията,  повдигнати срещу мен и в съдебната зала, по повод имотните измами на една заложна къща, разкрити в студиото на “Искрено и лично”. Аз не съм журналист, който се страхува да назове истината.

Успявате да се справяте самостоятелно с 4-те си деца. Каква е Вашата формула за това?

Държа да подчертая, че в този живот случих на деца. Справям се с тях самостоятелно дотолкова, доколкото мъжете в живота ми се оказаха по-слаби от мен и не издържаха на годините в лишения. От известно време има едно момиче, на чиято безценна помощ много разчитам. Тя се грижи за децата и за нещата, които нямам време да свърша сама, като например да ги заведе на училище и да ги вземе обратно следобед. Децата разбират моята ангажираност и по всякакъв начин се опитват да ми помагат. Обичам вечерите в къщи, тогава си говорим, преглеждаме домашните играем си или просто се гушкаме. Това е моята почивка.

Има ли място в сърцето Ви за любов и какво представлява тя за Вас?

Разбира се, че има. Някъде бях прочела една мисъл, “Че за любовта няма причини, тя просто съществува”, много ми хареса. Любовта винаги идва изненадващо, рядко се появява там, където я търсиш. Опитвам се да не изграждам живота си по сценарий, просто се радвам на всички неочаквани и красиви мигове в него.

Символ на какво е червеният цвят и защо сте облечена винаги в червено?

Това беше въпрос, който миналата Нова година аз зададох на зрителите и най-находчивите отговори бяха наградени. Имаше предположения от сорта на това, че се обличам в червено, за да провокирам, така както тореадорите дразнят бика по време на корида. Друг зрител бе направил аналогията с това, че съм като линейка и като пожарна взети заедно и затова се обличам в червено и още какви ли не предположения. Истината е, че се постарах да превърна облика си в моя запазена марка. Независимо дали ме обичат или мразят, хората ме свързват с червения цвят. Ако щете – приемете го и като своеобразна имиджова стратегия.

Какво “искрено и лично” бихте искала да споделите с нашите читателки?

Не обичам хленчещите жени. Времето в което живеем, напоследък доказва, че май ние сме силния пол. Винаги съм се старала да бъда борбена и ценя това качество в хората, които го притежават. Непрекъснато си повтарям, че няма невъзможни неща. Трябва само да си поставиш цели, да ги следваш неотклонно и да вярваш в успеха си.

Преживявате ли историите на гостите във Вашето студио и как изпускате парата събрана през деня? За какво си мислите, когато останете сама?

Аз да остана сама? С четири деца това е невъзможно. Шегувам се разбира се. Остана ли сама си мисля за предаванията – тези които съм направила и тези които предстоят. Случва се така, че често пъти преди да заспя, вместо да се отпусна и да помечтая, през главата ми като на лента минават драмите, с които съм се сблъскала в студиото. Преживявам много от тези съдби. С  екипа ми следваме принципа да не употребяваме хората и да ги захвърляме, опитваме се да следим какво става в живота им след предаването и в такива мигове много често ми идват наум думите на Моканина:  “Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!”

Каква тема не бихте дискутирала в ефир и защо?

Скучна за мен.

Свикна ли българинът да споделя открито, какво тежи на душата му? А според Вас какво най-много го мъчи?

Българинът все още споделя трудно за себе си. По-лесно му е да разказва за другите. Завесата за най-съкровените кътчета на душата си, все още повдига плахо и с известна доза недоверие. Какво най-много го мъчи ли – ами мизерията. Българинът е с ниско самочувствие и докато не повярва в себе си и в това, че нещата зависят от нас самите, никога няма да се оправим. Аз много често обичам да повтарям, че държавата това сме ние, и докато ние не се вземем в ръце вместо само да хленчим, нищо няма да се промени.

Научихте ли нещо повече, за семейството, за отношенията между мъжете и жените. Ориенталски тип жена ли е българката?

Човек наистина се учи докато е жив, но пък относно отношенията между мъжете и жените – няма да откривам топлата вода, те са такива каквито са били преди хиляда години и ще бъдат такива и след още хиляда. Е, разбира се всяка епоха привнася известни вариации по темата, но в общи линии нещата са стари, колкото света. Убедена съм, че българките са едни от най-красивите жени на света, те не са ориенталски тип, нито като физика, нито като мислене. И защо ни е нужно да се сравняваме с чужди модели, като може те да се мерят по нас и да се стремят да ни догонят? Това отново беше с намигване, нали!

Разкажете нещо за екипа си, от колко души се състои, колко часа е работния ви ден? Какво Ви провокира да направите предаването “Искрено и лично”?

Ще започна от последната част на въпроса – исках да създам предаване, в което хората наистина да могат да разказват за себе си и за личните си преживявания съвсем  искрено. Така от самосебе си дойде и името. А иначе екипът с който работя се състои от 4-ма отговорни редактори, подготвящи предаванията. Сред тях е единственият мъж в нашето “женско царство” –  Жоро Игнатов. Задачата на редакторите е да събират необходимата информация по съответната тема, която аз после превръщам в сценарий. Провеждат предварителни разговори с участниците, обясняват им някой от специфичните изисквания на едно живо телевизионно предаване, каквото е “Искрено и лично”, и така им спестяват част от притеснението, което всеки обикновен човек изпитва при вида на камерите в студиото. Към екипа има и двама организатори, единият се грижи за техническата част, а другият поема телефонните обаждания, попълва архивите, и канализира голямото количество информация минаваща ежедневно през нас. От близо половин година имам креативен екип от двама души. Разчитам на тях за връзките си с медиите, обсъждаме различни нови инициативи, изобщо, очаквам от тях да генерират свежи идеи, да бъдат креативни. Досега не са ме подвеждали.

Какво ще пожелаете на нашите читателки от сърце?

Да вярват, че единствено в тяхната власт е да изживеят деня си динамично, стремително и прекрасно.