Миглена Ангелова: „В обществото няма оазиси, а корупцията го разяжда“

– Меги, темата за свободата на словото стана особено актуална напоследък, след случилото се с ТВ7. Това ли е истинската тема за обсъждане обаче?

– По тази тема май само аз не съм се изказала все още… Считам, че последното, което се случи в ТВ7 е посегателство върху свободата на словото – каквото всички знаем, че в България просто няма! И за да не бъда голословна – просто отворете статистиката на „Репортери без граница” и погледнете – хората изследват по конкретни параметри свободата на словото в отделни държави – къде е била България през 2001, 2005, и къде е сега?!

Свобода на словото в България няма! Прочетох всякакви неща – от това, че на журналистите така им се падало и ТВ7 какви били продажни, до това как да не хвърляме камъни срещу хора, които просто трябва да работят някъде… Когато пред мен е стоял избор дали да направя предаване, заради което знам, че има възможност да спрат „Искрено и лично” или да предам доверието на хората – аз винаги съм избирала да направя предаване. И смятам, че е по-достойно да продаваш хляб някъде, да копаеш някъде нещо, да се опиташ да промениш ситуацията, поставен в ъгъла – без доходи, отколкото да участваш в нещо, което не харесваш. И това е въпрос на личен избор. Но понеже ние всички сме предимно конформисти, и революционерите са малко – както пееше Висоцки „истински лудите са малко, затова нямаме лидери” – медиите позволиха да се сринат до ролята на облизващи слуги, които клечат около нечия маса! Сега, сигурно много хора ще се замислят или пък пак ще напишат, че аз съм в депресия, защото не съм на екран – пояснявам, аз съм избрала да не бъда на екран и не искам да бъда на екран, ако се налага да питам дали мога да направя едно или друго предаване, или пък да си кривя душата и да се замислям над всяка дума – дали няма да увредя нечие его или да наруша по някакъв начин нечий интерес! Това не съм го правила никога – и в БНТ, когато още бях прохождащ журналист – и се махнах, за да не ме питат на килимчето през ден – защо съм пуснала тая музика, а не друга… и репортажите ми са добили съвсем друго звучене. Не го правех в бТВ, когато започнаха да се очертават подобни процеси, не се съгласих да го направя и в Нова телевизия. И направих всички предавания, които исках да направя. А в ТВ7 – по каква причина беше спряно предаването, подчертавам – в нарушение на договора за “Искрено и лично”, аз мога само да гадая. И честно казано, даже не смятам и, че съм репресирана – по-скоро от нечие его не съм издухала прахоляка, когато е трябвало! Всеки, който ме познава знае, че това не са ми силните качества.

– Всъщност дефицитно се оказва осмислянето, че човек не трябва да е на всяка цена на екран..!

– О, аз даже чувам и, че е много достойно да се сринеш до кръгла нула и да вредителстваш на поколенията пред теб, само защото все някак трябва да си изкарваш хляба. Аз не смятам, че това е начин да се живее. Знам, че с думите си ще подразня много хора, които вътре в себе си знаят, че имат вредно поведение – и по отношение на себе си, и по отношение на хората около себе си. Спомням си как още през октомври 2013 – „Искрено и лично” вървеше вече от един месец в ТВ7, когато мен ме предупредиха, че една от шефките ми била вдигнала мерника и прави всичко възможно да спре предаването! Жена, за която не знаех нито как се казва, нито съм я виждала някъде, нито пък името й ми е известно. Аз казах на колегите, които ме предупредиха, че в никакъв случай не съм в състояние да компенсирам личните самозаблуди и лошото самочувствие на всяка неудовлетворена жена в България! И това не ми е работата. И не съм отишла където и да е било, за да компенсирам, или да помпя нечие его! Ако не им харесва, ако се преборят – ако има идиот, който е собственик на една медия и създаде в нея такива условия, че всеки кретен да може да вредителства, само и само, за да бъде велик шеф – аз няма какво да правя в тази медия! Дали ще изляза октомври, декември или след една година, аз рано или късно ще се махна от там, и ще се махна със скандал. На мен винаги така ми се случва. Не обичам този начин на работа! Считам го за вреден.

– Такава ли бе и ситуацията с ТВ7 и доколко въпросната жена, която описваш, е повлияла реално за спиране на „Искрено и лично”?

– Аз не знам, никога няма да разбера и не искам да знам, защото това не ме интересува. Ние всички заради това водим преговори, съобразяваме се, приемаме едни клаузи, отхвърляме други, договаряме се в крайна сметка, сключваме договори, подписваме се под тях – и това е закрепено в ясен закон – за да няма след това: “ама аз вече не мисля така” или “сега имам друго настроение”. Ако даден служител на какъвто и да било пост има някакви проблеми със себе си, и не може да търпи някого или нещо – или трябва да напусне, за да не се мъчи, или тези над него да  го стегнат така, че да не пречи, или да са съгласни да плащат за неговите грешки, в случай че им е много скъп на сърцето!

– В момента водиш дело срещу ТВ7 – вероятно заради същото това беззаконие, което описваш?

– Точно поради тази причина. Аз съм чувствителна по няколко теми, една от които е медия, която не държи на законността. Считам за свой професионален дълг да се боря срещу това, а не да се примирявам и да търся общи познати, които да ми уредят въпросите. Делото, за което говоря, буквално се мотае от година и половина. И мога да кажа, че за това време делото не мръдна от нулата, само защото – поне така ми  обясняват хора в съда – делото се води срещу медия и: “нали разбирате, то срещу телевизия съдиите внимават… с телевизиите по-внимателно”. Ама аз също съм телевизия донякъде?! И тук става въпрос за договорни отношения – за клаузи, които няма как да бъдат нарушени! Аз имам двугодишен договор с ТВ7, който все още тече в момента. Той е прекратен едностранно и в нарушение, неправомерно! И ако в България някой признае договорите за безсмислени и ненужни, можем наистина да затворим тази държава… както май в съзнанието си вече сме направили! Когато телевизия прекратява договор, без дори да извика продуцента за разговор, без да сподели съображенията си, да се опита професионално да намери заедно с него вариант, по някакъв начин да го обезщети… а виждам, че Бареков е бил добре обезщетен, след като е спрял да работи така творчески за ТВ7 като директор – то това не е телевизия, не е медия, а самозабравил се феодал, който разглежда партньорите си като крепостни селяни. Така не се прави. Недопустимо е. Цветан Василев си заслужи, малко или много част от резултатите, породени от това, което тропоса на всички българи! Но ще кажа и друго – на мен съдът не ми е съдействал така, както е съдействал на тези хора, които отидоха да описват сървърите… Може би не съм попаднала на толкова смел съдия… 

– Има ли назначена нова дата за заседание?

– Да. Въпреки моите очаквания, делото не беше прекратено, а най-накрая насрочено за октомври.

– Към момента ТВ7 ти дължат пари, но доколкото разбирам и не само това – а и не малки дози професионално отношение в периода, в който „Искрено и лично” е било факт там?!

– Аз знам от опит, че в обществото няма оазиси! Когато някой в болницата приеме, че може да не си гледа работата съвестно, то той трябва да очаква, че когато отиде на бензиностанцията, някой съвсем спокойно може да му налее вода в резервоара – и той не трябва да се сърди. След това други хора ще трябва да приемат, че когато те, като журналисти, предпочитат да си затварят очите, да се самозалъгват, да отглеждат автоцензурата си – с други думи да се продадат, много скоро в това общество те няма да могат да си защитят правата дори в съда, защото и там има ще има хора като тях, които искат “просто да работят” и се притесняват за хляба си. Притеснението “за хляба” не може да бъде и не е достойна причина, поради която трябва да унищожиш младостта, децата, всичко…Това е много сериозно! Не може да се продава наред всичко! Кръвта, присъдите, неудобствата – това е цената на просперитета. Хората трябва да останат с усещане за мисия! Не можеш да си съдия – и да не осъзнаваш мисията си! Не можеш да си журналист – и да игнорираш основното си предназначение! Да държиш микрофон, означава да си готов да се разплатиш със загуби за тази привилегия, а не да те уважава родата. Не може мотива ти да е „така правят всички”! Не, не правят всички така. Далеч не всички правят така.

– Ще го има ли отново „Искрено и лично” на екран – при все, че предаването до момента е успявало да пребъде, въпреки всичко и всички порочни практики около себе си, сменяйки една след друга телевизиите?

– „Искрено и лично” не може да се излъчва от полето. Само по себе си всяко предаване е част от програмна схема, то не може да съществува само за себе си. „Искрено и лично” няма как да бъде на екран в момента – в нито една национална телевизия, честно казано, не разпознавам място, където да се работи в интерес на зрителите. Не виждам къде „Искрено и лично” би могло да го има!

– Имало ли е преговори с други телевизии, откакто предаването падна от ефира на ТВ7?

– Не се срещам с шефове на телевизии, не преговарям, нито ми правят предложения. Ако се промени медийната ситуация, тогава – да. Но в момента няма телевизия, в която аз бих се чувствала спокойна да върша работата си професионално. „Искрено и лично” беше такова, защото беше част от една друга медийна ситуация. Така че или трябва да променим медийната ситуация – да има не само „Искрено и лично”, но и други предавания, от които има много голяма нужда, или да се занимавам с други достойни проекти. 

– Казваш, че медийната ситуация някога е била различна, но се оказва, че и тя е била с неустойчив характер, след като живота на предаването в съответната медия винаги е завършвал със скандал?!

– Точно така е, защото нездравите практики са си казали думата. Аз в bTV видях такава практика още през 2005-та година. И до 2008-ма се мъчех да се боря срещу нея, според силите си. Колегите, които са свидетели на този период, знаят, че аз често организирах срещи при тогавашното ръководство на телевизията за излишните проблеми в работата ни; често говорехме за това, с риск да станем необичани, неудобни; че шуробаджанащината, която започва да тече в една частна медия, я убива бавно, но сигурно, че започват да се появяват пропуски в работата, че свестните колеги започват да губят мотивация! Тогава колегите ми, които сега казват, че „човек трябва да се грижи за хляба си” не се занимаваха с такива глупости! А така се случват и големите престъпления между другото. Така е дошъл и фашизмът – с ненамеса! Чакаш да видиш какво ще стане и може би утре някой да ти организира по-добър живот. Когато текат леките негативни събития и ти не правиш нищо срещу тях, те постепенно се превръщат в тежък негатив. И, ако в началото си потривал доволно ръце – че еди кой си там, видиш ли, ходи да вдига някакви гири някъде, да се бори с нещо, защото принципно не си седи на мястото „спокойно като мен – който съм много умен”, то в един момент се започва вайкането: „олеле, къде ни е свободата на словото”! Ами там ти е сбоводата на словото – под задника, на който си седял мирно и тихо, и си мълчал! Там се намира свободата на словото! Лошото е, че тези процеси продължават и сега. Ние продължаваме да си налягаме парцалите – и да чакаме Европейския съюз, Англия, Франция, арабският свят, китайците, някой друг… марсианците да дойдат да ни помогнат! Но това просто няма как да се случи и вече би трябвало да сме се убедили!

– А как се отнасяш към многобройните опити до този момент за творческо посегателство спрямо „Искрено и лично”? Мнозина са се опитвали – опитват и към момента, да правят точно това предаване, но май резултатите показват, че са оставали основно с опита си…

– Знаеш ли, аз мисля, че моите приятели и колеги много повече от мен преживяват, когато на екран се появи предаване, с концепция, сходна с тази на „Искрено и лично”. Дебело подчертавам, че не съм изобретила концепцията за женски разговори в студио. И ако някой смята, че може да се открие нещо – кой знае колко различно, което да не е правено в световната телевизия, много греши. Стилът, начинът, по който на теб са ти интересни хората, и ги предразполагаш, е много комплексен, състои се от много фактори – житейски опит, четене на книги, интерес, любов, устойчивост на периодичността, да не се измориш, да не се изхабиш, хората да продължават да те вълнуват… Много са факторите, които направиха от „Искрено и лично” предаване, което няма как да се имитира! Дори да се направи същият декор, да се проектира същото разположение на гостите, просто няма как да стане. И така, както може да те унищожи едно копирано предаване, аз мисля, че нищо друго не е в състояние да го направи толкова бързо!

– В момента по ТВ7 върви предаване – „Дневникът на Венета”, за което в момента се твърди, че копира именно „Искрено и лично”! Негова водеща е Венета Райкова!

– С годините разбрах, че конкретните причини за това нещо подобно да се случва, обикновено са много прозаични. И даже не са така дълбокомислени от типа „ха, сега, да не си слагаме таралеж в гащите, да не викаме Мигленчето, а да вземем някой друг”. Ръководството на ТВ7, което спря предаването, беше взело един антибареков курс и според мен просто си въобрази, че аз съм някакъв кадър именно на Бареков! А всеки около мен знае, че аз с Бареков дори не съм се виждала нито преди, нито след старта на „Искрено и лично” – не съм разговаряла с него, нито съм правила някакви уговорки. Даже смятах, че той има лошо отношение към мен – и то неслучайно. Все пак аз никога не съм казвала това, което не мисля! В крайна сметка сега ръководството на ТВ7 е съвсем друго – и аз предполагам, че то дори не знае, че за “Искрено и лично” продължава да има действащ договор с тях, прекратен незаконно! 

– И не се чувстваш обидно от факта, че някой друг влиза в твоята роля?

– Аз винаги съм се радвала, когато чувам свои реплики, казани от други хора! Затова съм ги и казала – за да стигнат до умовете на хората. И това, че те не само са стигнали, но и са останали, може само да ме радва, наистина. Аз няма как да се почувствам жертва или да бъда зла заради подобни причини. Всичко казано, всичко направено е казано и направено там, където му е било мястото. Там е и останало. А аз винаги мога да направя нещо ново! Винаги! Дори „Искрено и лично” в ТВ7 не беше старото „Искрено и лично”! А такова, каквото започна в същата тази телевизия, аз гарантирам, че в България няма кой да направи. Колкото до хората, които влизат и правят нещо, което не е тяхно, ще се повторя: нищо така сериозно, изведнъж и завинаги, не проваля така, както това да не си на своето място! Ако говорим за Венета, тя беше създала своето амплоа, и мисля, че нямаше равна! Тя нямаше съперници дълги години, работеше с “Телеман”! И се гледаше! Тя имаше рейтинг! Венета „като Мадам „Искрено и лично”, както бяха писали, няма да бъде приета добре! А дали от това се интересува ТВ7, или не, те плащат, тяхна работа.

– Същият този компромис с личния професионализъм обаче, за какъвто отстрани изглежда, че прави Венета Райкова, ти май не би го допуснала?

– Е, аз не бих, да! Не бих! Ако ме поканят да правя публицистично предаване и да облизвам 5-6 известни задника в България, няма да приема! И не че не съм имала такъв избор между другото, просто не ставам за това! По същия начин, както не мога да отида и в политическа партия. Давам си сметка, че не ставам за това. На втория ден, забравила за това колко е хубаво да си “изкарваш някак си хляба”, сама ще напусна и дори ще бъда щастлива. И това, което ми остава да правя е, да си осигурявам начините за оцеляване чрез работа с колеги извън страната.

– В какво по-точно се изразяват тези твои начини за оцеляване сега, когато не си на екран?

– Аз работя по проекти с датски и с руски колеги. Но тези хора не са дошли да ми хлопат на вратата. Просто в един момент си дадох сметка, че медийната ситуация у нас е такава, че аз няма как да работя това, което обичам да работя. Така че – аз нямах избор! Седиш си вкъщи 1-2 месеца, страдаш, посипваш си главата с пепел, след което започваш да измисляш нещо. Една приятелка казва „от глад трудно се умира, въпреки всичко”. Така че нека не си извиняваме конформизма и желанието да се отъркаме във властта, и да намажем нещо, с това, че трябва да се яде хляб, и не е хубаво да се стои без работа! Човекът, който има характер, мисия и усещане за отговорността си пред обществото, не прави така. Той не се продава и не съдейства на нито едно престъпление!

– Казваш, че не водиш преговори с нито една родна телевизия, в същото време обаче, във фейсбук профила ти се появиха снимки от студио на bTV?!

– Не знам дали имам право, но най-малкото не са ми съобщавали, че не трябва да го казвам, но bTV подготвят програма, с която отбелязват 15-ия рожден ден на медията. И по този повод поканиха, както се изразиха „знаковите си лица”. Аз много се притеснявах да не излезе нещо като „на бяло сладко” или някакъв пенсионерски клуб, но беше много интересно, и приятно за мен. Подготвя се от Иван Радев – колега-продуцент. Беше ми много приятно в студиото, да се върна, да обобщя това, което се е променило през годините. А то се е променило в лоша посока.

– Кое по-конкретно?

– Имаше много интересни въпроси, но един от тях беше този – как се е променила телевизията през последните 15 години в България? Казах, че ако преди 15 години съм чувала, съвсем случайно, как хората на съседната маса в ресторант обсъждаха „Искрено и лично”, други телевизионни предавания – то сега, 15 години по-късно – е много модерно да нямаш телевизор вкъщи! Белег на интелигентност е да кажеш „Аз не гледам българска телевизия!” И даже няма нужда някой да ми изследва свободата на словото, и да ми се произнася за нивото на медиите. Нямам нужда и от рейтинги – по-показателно и по-трагично от това няма! Всички НПО организации, свързани с развитието на свободата на словото, просто трябва да затворят и да се разпуснат! 

– В такъв случай има ли за теб адекватен телевизионен избор в момента?

– Телевизионният избор сега представляват 1-2 предавания, които не ни карат да се мразим! Всички останали медии ежедневно и ежеминутно ни учат как да се мразим помежду си! Представяш ли си например, акушерката, пребила жестоко бебето, да беше ромка? Сигурно щяхме да се бием по улиците! Също така представяш ли си в коя медия в момента може да излезе един приятен репортаж за ром, който е върнал парите, които е намерил, живеейки в нищета. Защото има и такива случаи… В коя медия ще излезе това? Дори не искам да се спирам на славославенето на силните на деня, на липсата на истински новини…

– Виждаме голяма активност в теб във фейсбук и по отношение на порочните практики в ПРОФОН!

– Аз не мога да кажа, че съм много компетентна по този въпрос, но много ме притеснява, когато един и същ човек – Саня Армутлиева – е на възлови места в две дружества, които управляват колективни права, в същото време има свой частен бизнес в същата сфера. Да не говорим, че е и в журито на продукции, добре платени в конкретни частни телевизии. Не бих се съгласила да участвам в подобно нещо! Да си председател на организация за колективни права, е много важно за обществото. Когато съм подготвяла „Искрено и лично” например, аз не съм си позволявала да отида на парти на фирма или на партия. Никога! Аз съм преди всичко журналист. Не мога да отида някъде, да се мляскам там с председателите или собствениците, след което да кажа – ама знаете ли, тук малко нещо не сте направили, както трябва, за народа. Нищо че с вас така добре се познаваме, и вие ме каните да си избера по кои точно обществени програми да ме финансирате. Когато ти правиш това – край – ти си вече корумпиран!

– Отделните участия на Саня Армутлиева не се ли наричат с простичкото „конфликт на интереси”?

– Всеки закон във всяка една държава, допуска хиляди възможности – един неморален човек да не го нарушава. Формално Саня Армутлиева не нарушава закона. Това е въпрос на култура и на убеждения! Затова смятам, че социализмът у нас именно в момента, е в най-развитата си фаза. Конформизъм, братовчеди навсякъде, свои хора, набутани, а след това ги питаме, ако ни станат неудобни: „а всъщност имате ли изобщо диплома за средно образование” – или за висше – некупена! Ако ти самият нямаш усещането, че мястото ти е ключово за развитието на цял един сектор, можеш не нарушавайки законите, да бъдеш и вреден, и корумпиран, и нищо да не подписваш, и успешно да се облагодетелстваш.   

– Сега, когато не си на екран обаче, доколкото знам се занимаваш активно с децата и внуците…

– Аз не вярвам, че човек се променя с годините. И по същия начин сега – както не намирах време за децата, за да ги гледам 24 часа как растат – по същия начин не намирам и сега за най-малките, второто попълнение в семейството. Аз не мога просто да гледам деца, без да правя и нещо друго. Или пък – не мога да правя нещо друго, без да трябва да гледам и деца! На едно място дори наскоро ме попитаха, виждайки ме с количката „ама кога сте родили пето дете?” (смее се). Забавно е! 

Едно интервю на Анелия ПОПОВА