Миглена Ангелова: „Никой не е длъжен да ме харесва“

 

– Миглена, как се чувствате като победител във формата „ВИП Брадър”? Очаквахте ли го?

Когато Ники Кънчев обяви финалния резултат, първата емоция, която ме заля, беше радостта от това, че нашият отбор (т.н. отбор на “поп-фолка”) победи, тоест, че Емануела, Борислав и аз все пак и въпреки всичко победихме. И много ми се искаше да ги прегърна, да са с мен на сцената. Когато в колата на път към къщи децата ми разказваха всичко, което не знаех за невероятната подкрепа на зрителите, аз постепенно осъзнах, че това е моята най-голяма награда до този момент в живота ми. Виждате ли, сама по себе си победата в Биг Брадър няма особена стойност, ако зад нея не стои смазващото мнозинство зрители, тогава тя става не лична, а обща победа – такава, каквато е сега – и е безценна.

При това за всички. А, сега, малко по малко успявам да отделя време за четене на коментарите на страницата на Биг Брадър във Фейсбук и се чувствам горда. Горда от това, че толкова много хора от различни възрастови групи, от различен етнос, не само са ме разбрали (при това и думите, и премълчаното), но и са развили моите тези. И отново – България е доста променена, защото българите вече сме променени. Добре е това да е ясно и на държавниците.

– Кой бе вашият най-труден момент в Къщата? Причината за скандалите и конфликтите сред участниците?

С риск да мина за “емоционален инвалид”, както биха ме нарекли неуравновесените, инфантилни хора, ще кажа, че нямах трудни моменти. Аз участвах във формата, за да продължа да опознавам себе си и хората. В този формат и най-вече в него, процесът на опознаване и самоопознаване е много активен и коректен. Именно, поради тази причина, много пъти усещах възторг от гениалността на създателите му и от изключителната подготовка на екипа, който стои зад него. В тази връзка изживях не едно предизвикателство. Много пъти, въпреки моментните убождания, аз се чувствах и щастлива, и радостна, и доволна от себе си. Обичам предизвикателствата и не обичам да съм ядосана на себе си, заради грешка или пропуск. Сега, когато изгледах няколко видеа от Къщата, си давам сметка, че зрителите са гледали и са знаели много повече от мен. Съквартирантите не говореха много пред мен. За настроенията им аз съдех предимно по време на номинациите, които в голяма степен предвиждах доста успешно. Дори, когато номинациите бяха скрити, виновното поведение много си личи. Един поглед към лицето на излизащия от изповедалнята е достатъчен, останалото е въпрос на малко разсъждения. Имах обаче, разочарования. И то от най-тежките: от себе си, защото се оказа за кой ли път, че въпреки всичко, което ми говори разума, аз продължавам да очаквам хората да приемат фактите с повече разум и лекота. След “Диариягейт” бях много разочарована именно от това, че големи, сериозни, възрастни хора не обърнаха никакво внимание на фактите, а продължиха да повтарят като папагали думите, емоционално и патетично изречени от “водача” си, а аз очаквах друго. Тогава ги кръстихме ОФ, а после имахме причина да ги прекръстим на ЦК и да въведем в разговорите си понятието “основна линия на партията”. Трагично е, но ние всички игнорираме факта, че социализмът предимно с неговите заблуди все още управлява главите на много хора. Ако ви е интересно някога можем да поговорим за причините, които са много важни и са обективни. Но – в “Диариягейт” бях най-разочарована от себе си, защото реално и разумно погледнато нямах причини да очаквам друго поведение, а аз го очаквах и, разбира се, не го получих. По отношение на Ути също неведнъж усетих разочарование. Аз мисля, че той в трудни за съквартирантите ситуации реагираше изключително добре – разумно, стегнато, намираше правилните думи, и това ме караше да го уважавам и харесвам. Лошото е, че в ежедневието трудните ситуации не са толкова много, и, че там имаше прекалено много нагаждачество към предполагаемия вкус на зрителите, имаше странна непоследователност от негова страна, която ме объркваше и в крайна сметка ме разочарова.

– Създадохте ли нови приятелства в шоуто? Хора, с които няма да поддържате никакви отношения?

Представете си, че се качвате сам в автобус, който пътува за някъде няколко дни. Колко приятелства ще завържете и ще имате ли тази цел? Вашата основна и често единствена цел ще е да стигнете до там, за където сте тръгнали. Нали? Целта на “Биг Брадър” не е да създава приятелства, а да подложи на проверка характерите, затова всяко приятелство, създадено в Къщата, е голяма рядкост и е ценно. Някой знае ли колко приятелства са създадени в “Биг Брадър”? Различаваме приятелството от обикновеното чуване по телефона от време на време или от сбирките на хора, обединени от “общ враг”, нали? Логично е и да не поддържате никакви отношения с хората от автобуса, след като слезете от него. Е, аз мисля, че с повечето си съквартиранти ще продължа да не поддържам никакви отношения. Още в Къщата се уговорихме с Еми да се видим заедно с всички деца и внуци в неделя, след като излезем. Видяхме се, смяхме се, занесохме й кашкавал. Беше много приятно. Няколко часа след като си тръгнахме, си писахме, че си липсваме и така отново се събрахме вечерта. Този път – заедно и с Боби. Мисля, че с тях двамата ще продължим да се срещаме като приятели. Искам да кажа специално на всички, които имаха наглостта да упрекват Емануела и то чрез децата й – тя има невероятно добро семейство. Големият й син е страхотен – интересен, балансиран, разумен, отзивчив. Много си допаднаха децата ни.   

– Чувствате ли се променена след участието? Какво е за вас форматът днес?

Би било много странно да се чувствам променена след участието си. Причината за участието ми беше, че се чувствам променена от няколко години и, че исках да го проверя. А няма по-подходящо място от това за подобна проверка. “Биг Брадър” е изключително интересен формат. Няма друг такъв. Той е като катализатор при химичните реакции – усилва всичко, именно за да го покаже. Голяма заблуда е, че вътре не си свободен и, че Биг Брадър налага волята си. Не е така. Като в живота – свободата я има, но тя, къщо като в живота, има своята цена. Ако можеш да си я позволиш – плащаш я. Ако не можеш, мрънкаш и обвиняваш всички други, че не са ти я осигурили. Другата голяма заблуда е, че монтажът може да промени образа ти. Безспорно, при монтажа може да има известна манипулация, но тя никога, никога не може да промени генерално образа ти – това първо и второ, в този формат всеки разполага с изключително много възможности да ограничи и сведе до минимум каквато и да било монтажна манипулация, ако много се съмнява в нея. Пак обаче трябва да се мисли, а в този процес самозаблудите вършат лоша работа. И в нашия сезон имаше съквартиранти, които се оплакваха, че зрителят не е видял техните таланти. Ами как да ги види, като целта на “Биг Брадър” са моментите, в които се разкриват характерите? Това не е конкурс за смешки, пеене или надприказване. Ако си сбъркал формата, кой ти е виновен? 

– Защо не ви харесваха някой от съквартирантите ви в Къщата? Излезе информация, че някой дори са ви смятали за усойница…

Първо, никой не е задължен да ме харесва, както и аз нямам ангажимента да харесвам поголовно хората. Проблемът беше защо не си даваха сметка с какво ги дразня. Дори синът ми, който е най-малък от децата ми, знае, че “дразненето” се дължи на проблеми със себе си и, когато някой ти се дразни, само трябва да се вгледаш в него, за да разбереш къде точно му е проблема. Проблем, за разлика от задача, с която често го бъркаме, означава противоречие, в случая вътрешно противоречие. Когато влязохме в Къщата и аз на втората седмица, защото никой не ти казва преди това, разбрах, че ги “дразни” смеха ми. Аз не се смеех 24 часа, а и в случаите, когато се смеех, наистина беше много смешно. Когато възрастни хора, с претенцията да са умни, два часа спорят за това кръгла ли е земята и все пак не е ли плоска, какво да правиш? Смееш се. Когато разбрах, че смехът е проблем, просто направих анализ и на другите факти, които вече бях забелязала, и осъзнах, че моите съквартиранти много се страхуват. Страхуват се, защото са несигурни в желанието си да направят добро впечатление на всяка цена. Подобни хора имат много предвидимо поведение. Беше ми интересно дали съм права, и така… Второ, усойницата беше дори мило. Имахме велик разговор с Деси, най-смешния за мен в този сезон, в който Деси, вече скрила панерчето с гирляндите, които си сгъвах, докато бях в къщата, ми призна, че го е направила и съвсем сериозно ме попита вярно ли е, че съм вещица. Естествено, че се разсмях. Смешно е. Но въпросите продължиха. Оказа се, че някои от моите съквартиранти мислят, че докато сгъвам от малкото хартия, която имахме, въпросните гирлянди, “наричам” и така ги отстранявам от проекта. Деси искаше да я науча и нея. 21 век, нали разбирате? Преди няколко столетия щяха да запалят кладата в двора, без да им мигне окото. Какво се е променило? Няма клади, но самозаблудите са живи.

– Как приемате критиките и обидите по ваш адрес?

Спокойно. Игнорирам ги. Достатъчно съм пораснала, за да зная, че са важни резултатите. Докато получаваш това, което искаш, и то по справедливия честен начин, си на прав път. Започнат ли желанията ти да се разминават с постиженията, значи някъде грешиш. Иначе – всичко е възможно. Обичам да гледам катедрали – те са най-съвършеното доказателство за мен, че всичко е възможно, защото са направени от хора – от проекта и убеждаването на някой властимащ, че трябва да бъдат построени, до откриването им. И още стоят и радват.

– Към днешна дата съжалявате ли за ваша постъпка в Къщата?

Нито по време на формата, нито след него, съжалявам за каквото и да било. А и нямам навика да си губя времето с подобни безсмислени емоции. Убедена съм, че човек в условията, в които е, с мислите и знанията, които има в този момент, в емоционалното състояние, в което се намира, прави най-доброто, на което е способен. Ако не го е направил, значи не е можел.

– Има ли напрежение между вас и Ирина Тренчева? Ако да, каква е причината?

Мисля, че няма. Ние естествено се противопоставихме една на друга, защото при условията на формата, чертите на характерите ни са пълна противоположност по отношение на жизнените ни позиции и в същото време много сходни, като сила. Нямаше как да няма сблъсък. Като “противник” аз уважавам Ирина, като приятели – ние сме невъзможни. 

– Къде ще инвестирате хонорара?

Не зная. От няколко години решавам задачите, когато се появят в реалността и не се занимавам с “евентуалните” предварителни решения, защото всичко много бързо се променя в днешния свят.

– Титулуват ви като „Желязната лейди”. Най-трудното ви решение?

Аз съм по-скоро “Бронираната лейди” и бронята е разумността, най-вече стремежът към нея. Най-трудното решение е решението, свързано с емоции. В случая – лишаването на Глория от скайп-разговора с приятеля й. Тогава аз платих за глупостта на двама души – на Роро, който реши да ме дисциплинира, а няма данните да го направи, и на Рени, която за пореден път блесна – именно тя подсказа на Биг Брадър, че на предложението за разговор с майка си Глория може да устои, а на второто – няма да може. Още преди Роро да вземе решение кое колело ще завърти, аз казах на Емануела какво ще последва – какво ще избере Роро, какво ще реши, ако загуби и какво ще направя аз. 

– А сега накъде в професионално отношение?

Ето този въпрос пред мен не стои от около 23 години. Аз не съм излизала от Телевизията. От години не работя в България, но това не означава, че не продължавам да работя единственото, което добре мога да правя и за което полагам много усилия да се развивам, да съм в крак с бъдещето. По време на престоя си в Къщата стопирахме проектите с китайската “Шанхай медиа груп”. Сега просто ще ги продължим. Последният ни документален филм за инвестиционния климат в България имаше сто милионна аудитория. Хваля се.

– Изпитвате ли носталгия към „Искрено и лично”? Вашите трудни моменти в предаването? Незабравима история и случка в студиото

Не. Ако изпитвах носталгия, щях още да го правя.

Битките ви в любовта?

Ако за любовта трябва да се „биеш“, това не е любов, а комплекси.

Обижда ли ви това, че си позволяват да ви изкарват мъжемелачка?

Не ме интересуват хора с подобен формат на мислене.

През животът ви била ли сте издържана от мъж?

Не. Дори не си представям как се прави това 🙂

Миглена, изглеждате много добре. Не мога да не ви попитам дали имате пластични операции и интервенции?

Все още не. Страхувам се зверски от игли и от външна прилика с хора, с които вече са пластично оперирани 🙂

Когато сте ядосана, какво правите?

Троша чаши.

Някога застрашаван ли е животът ви?

Да, неведнъж в работата ми. В такива моменти не викам. Просто знам, че е част от работата ми и си спомням една древноегипетска мъдрост: ако вярваш, че Бог има планове за теб, от какво тогава се страхуваш.

Какво смятате за политическата обстановка в страната? Имахте ли фаворит за президент?

Политическата обстановка в страната ни отдавна не е резултат от политическата обстановка в страната ни. 🙂 Да, Румен Радев. Аз спечелих и той спечели 🙂

Кои са недостатъците ви?

Ужасно съм неамбициозна и мързелива, когато не ме шпори живота.

Не е ли тъжно, че понякога се акцентира на вашият личен живот, а вие сте голяма журналистка?

Не, не е тъжно, нормално е. Всеки акцентира върху това, от което си мисли, че разбира.

в-к „Уикенд“