БНТ
БНТ: Първите телевизионни крачки
Първите телевизионни крачки, разбира се, са направени в “Телевизията-майка”: БНТ, по-специално в регионален телевизионен център Русе (РТВЦ-Русе).
Неотдавна завършилата журналистика и масови комуникации в СУ “Климент Охридски”, 28-годишната Миглена се явява на конкурс, който шеметно печели, благодарение на професионалния избор на представителите на БНТ, пристигнали от София. Следват сложни седмици на “изстрелване” в ефир, след което Миглена, не само не се проваля, но и става ежедневен водещ на сутрешния блок на програма “Север”. Като такава въвежда няколко рубрики, които и до днес се правят в РТВЦ-Русе.
По онова време (1993 година) БНТ обръща сериозно внимание на подготовката на кадрите си и, след едно от посещенията на Генералния директор на БНТ Хачо Бояджиев, в РТВЦ-Русе е изпратена да вдигне нивото на младите кадри Любинка Няголова. Много пъти, в много интервюта по-късно Миглена Ангелова
разказва за значението, което професионализма на Любинка Наголова и всичко, на което тя е научила подопечните си, има за нейната телевизионна кариера и за честното отношение към Зрителя! “Любинка ме научи на всичко! На нея дължа всичко.”
В РТВЦ-Русе младият журналист Миглена Ангелова се отдава на много успешни телевизионни “експерименти”: организира един от първите разговори в национален ефир (“Добър ден, България” с водещ Величко Скорчев) за наркотиците и наркоманите, а по това време не е прието да се водят подобни разговори в ефир. Миглена буквално “събужда” колегите си и прави няколко авторски неделни програми, като едното от тях е снимано изцяло във влака Русе – Варна и е посветено на поета-машинист Красимир Манев; друго – за 8 март – включва снимки на самата Миглена в различни образи и неговата цел е да докаже, че една жена може да изглежда различно, но най-важно е съдържанието на душата й; започва и цял цикъл предавания в семействата на известни русенлии, като поставя пред колегите си сериозни предизвикателства и по отношение на снимките, и по отношение на звука; често включва в ефир стихове и лирически задкадрови текстове, за да събуди съпричастността на зрителите към ставащото на екрана. Въпреки повечето работа, колегите й я подкрепят и искрено й съдействат.
Постоянно пристигащите благодарствени писма към Миглена Ангелова в РТВЦ-Русе не променят решението й да напусне, след като е извикана за пореден път “на килимчето” в дирекцията, за да обясни журналистическата си позиция по отношение на репортажа си за бездомен мъж, към когото е проявено престъпно неглижиране от страна на градските власти. Често сменящите се директори на РТВЦ-Русе в зависимост от “синьо-червената” политическа конюнктура постоянно провокират ироничните й забележки и поставяне на “ръководството” в неудобни ситуации.
И по онова време, и сега Миглена искрено и предано вярва, че журналистиката трябва да служи на хората и да напомня на властимащите за техните ангажименти към хората, които са ги избрали, а не да служи на лични, временни амбиции. И Миглена не пропуска случай да се противопостави на омаловажаването на професията си и на овладяването й в лични цели, каквото и да й коства това.