През пролетта на 2013 година изпълнителните продуценти на “Съдебен спор” – “Междинна станция” решават да напуснат Нова ТВ, която притежава правата върху предаването и го запазва в програмната си схема. “Съдебен спор” остава в Нова ТВ, а еквивалентът му: “Съдът влиза” започва излъчване в ТВ7. За да се привлече внимание към новото предаване Иван и Андрей предлагат на Миглена Ангелова да го води, заедно с някаква своя рубрика в следващия програмен слот. Условието на Миглена е: рубрика с акцент върху приложната психология и пълна авторска свобода. Така се появява: “Открий себе си”. Гледаемостта нараства и ТВ7 предлага от новия телевизионен сезон да включи “Искрено и лично” в програмната си схема. Миглена започва работа с известни руски и български психолози върху три издания седмично, телевизионно адаптирани към теми от приложната психология. Зрителите възприемат новите теми много добре, въпреки тяхната предизвикателност. В два от дните през седмицата “Искрено и лично” отново работи по теми, болезнени за обществото. И не само работи по подобни теми, но и ги прави съдържателно наситени и убедителни – в крайна сметка истината е ясна и няма версии. Така се стига до две издания за банковия произвол, в който се изнасят истини за свързаността на банки с колекторни фирми, съдии изпълнители и др. Договорът между ТВ7 и “Искрено и лично” е прекратен буквално за един ден без особени церемонии и по телефона чрез посредник от “Ноу фрейм” – компанията, която играе ролята на изпълнителен продуцент в повечето продукции на ТВ7.

Ясно е, че противодействието нататък е безсмислено – медиите не работят за зрителите, а изпълняват и защитават интересите на хората във властта. И това далеч не е явление, случващо се само в България. “Искрено и лично” във варианта, в който функционира в интерес на обществото, приключва съществуването си през 2014 година тихо, както се е появило, без да ангажира зрителите си с протести и други безсмислени акции.

От 2019 година в ютуб “Искрено и лично” заживява нов живот – в интерес на всички, които искат да мислят и да комуникират по-добре със себе си и хората наоколо, но – да, това не е “онази” журналистика.