Преди време прочетох една история, която струва колкото 5-6 психологически консултациии, ако се проумее задълбочено. Тя не е неизвестна, но може да сте я подминали. 

Един антрополог решава да проведе експеримент-игра с децата от едно африканско племе. Поставя кошница със сладкиши под едно дърво и им казва, че който пръв стигне до дървото, ще получи всички сладкиши като награда. Дава начален сигнал, и остава силно изненадан: вместо да се втурнат един срещу друг, да се състезават, да се бутат и да се блъскат в надпревара за заветната ценна награда, децата просто се хващат за ръце и вървят заедно до дървото, за да си поделят наградата поравно! 

Когато ученият ги попитал защо са постъпили така, децата отговорили: „Убунту“.  „Как може един от нас да е щастлив, когато останалите са нещастни?“ 

 „Убунту“ означава: „Аз съм, защото ние сме!“ Тези малки деца от племето разбират целия принцип на живота и истинския източник на хармоничен живот: колективното щастие. Някой от нас помни ли го?