Майката на известния психолог Робърт Дилтс, един от основателите на НЛП, се разболява от рак на гърдата през 1978 г. Тя се лекува, но няма резултат. През 1982 г. Патриша Дилтс е изписана вкъщи в четвърти стадий на заболяването. Робърт решава: след като е успял да помогне на толкова много непознати хора, негови клиенти, защо да не може да се опита да помогне на собствената си майка? 

Дилтс буквално заключва себе си и майка си вкъщи за няколко дни и в този процес прави едно от най-важните открития в психологията. Той открива причините, поради които хората не си позволяват да променят живота си към по-добро. Дилтс нарича тези причини „ограничаващи убеждения“ или „вируси на съзнанието“. Оказва се, че те са три.

БЕЗНАДЕЖДНОСТ

“Сине, – казва Патриша Дилтс, – Осъзнавам, че си много привързан към мен и не искаш да умра. Но никой никога не е бил излекуван от рак в четвърти стадий, особено след като лекарите казаха, че нищо повече не може да се направи.”

Това е първото ограничаващо убеждение, което Дилтс нарича „безнадеждност“. След като никой никога не е бил в състояние да направи нещо, значи и аз не мога да го направя. Съществуват варианти: „никоя жена не може да го направи“, „никой в тази страна не може да го направи“, „никой от нашите пенсионери…“ и т.н. Но Дилтс нямаше да е блестящ психолог, ако не се беше досетил, и то доста бързо, как може да се справи с безнадеждността: трябва да се намерят изключения.

Той носи на майка си изрезки от вестници, извадки от медицински списания, записи на телевизионни предавания за хора, които са се излекували от тежки болести неочаквано и необяснимо за лекарите. Такива случаи съществуват и те са описани. Когато ние пишем във ФБ коментарите си: „това е невъзможно в нашата страна“ – това е тя: нейно величество БЕЗНАДЕЖДНОСТТА, това е първото ограничаващо убеждение. Лекарство са историите на преодоляващите хора, на онези, които не са съгласни да бъдат едни от всички.

БЕЗПОМОЩНОСТ

Когато психологическата терапия на Патриша Дилтс забуксувала още повече, Дилтс се сблъсква с втори вид „мисловен вирус“: безпомощността. “Да, разбира се, – казва майка му, – има такива хора. Но те са специални, те са изключения. Аз не съм такава: аз съм обикновена, стара, слаба и болнава жена. Не мога да направя това, което те са направили, нямам тези възможности.” Но Робърт Дилтс успял да преодолее и това препятствие, убеден, че всеки човек разполага с неограничени ресурси, припомнил на майка си как някога семейството им живяло бедно, но тя винаги намирала изход от ситуациите, които изглеждали безнадеждни, според принципа „очите се страхуват, но ръцете правят“. Когато Патриша Дилтс си припомнила тези епизоди един по един, тя се развеселила и се почувствала по-добре. Но не за дълго…

БЕЗПОЛЕЗНОСТ

На пътя им застанало последното препятствие – третото и най-неочевидно ограничаващо убеждение. Дилтс го нарича „безполезност“. Майка му дълго време отказвала да говори за него, но накрая казала: “Помниш ли баба си, майка ми?” 

– Да, помня.

– Помниш ли от какво умря? 

– От рак на гърдата. 

– А нейната сестра, моята леля, от какво умря? 

– Рак на хранопровода, мисля. 

– Много обичах майка си и леля си. Не съм по-добра от тях. Щом те умряха от рак, това ще е и моята съдба?

Дилтс установява, че лоялността към семейството, родителите и по-възрастните роднини – по принцип добра черта – може да изиграе лоша шега на човек. За майка му да се възстанови от ситуацията, в която собствената ѝ майка е починала, било равносилно на предателство. Ако така са живели нашите предци и ние ги обичаме, значи и ние ще живеем така. Накратко: „никога не сме живели добре, едва ли точно сега ще започнем“. Звучи ли ви познато?

Това препятствие било най-трудно за преодоляване. Но Робърт Дилтс открил как да се справи и сега ние можем да се възползваме от неговото откритие.

“Помисли внимателно, – казал той на майка си. – Искаш ли моята сестра, твоята дъщеря, ако някога се разболее от рак, да си каже: ако майка ми е умряла от това, трябва и аз да умра, защото толкова много я обичам?”

– За какво говориш? – Патриша Дилтс била възмутена. 

– Е, дай ѝ добър пример. Ако сега решиш да оздравееш, тогава и тя, ако се разболее, ще си каже: майка ми успя да оздравее, ще успея и аз.

Ресурсът за преодоляване на безполезността се крие в бъдещето. Децата копират своите родители. Ако сега не намерим нов модел на поведение, който да ни позволи да живеем още 25 години с удоволствие и полза за себе си и за другите, а седим на пейките и се оплакваме от живота, показвайки на следващото поколение безнадеждност, безпомощност и безполезност, то нашите деца, които много ни обичат, на 50 години ще си кажат: ние не сме по-добри от нашите бащи, които на 50 години станаха старци.

Що се отнася до майката на Робърт Дилтс, разбира се, тя така или иначе е починала. Много години по-късно и от нещо съвсем друго.