Веднъж душите се събрали, преди да се въплътят на земята. И ето че Бог пита една от тях:

– Ти защо отиваш на Земята?

– Искам да се науча да прощавам.

– На кого ще прощаваш? Виж колко чисти, светли, любящи са всички души тук. Те толкова много те обичат, че не могат да направят нищо, за което да ти се наложи да им прощаваш.

Душата погледнала своите сродни души и усетила, че не само тя ги обича всеотдайно, но и те я обичат по същия начин! Душата се натъжила и казала:

– Толкова много искам да се науча да прощавам!

Тогава друга Душа се приближила и казала:

– Не тъгувай, аз толкова много те обичам, че съм готова да бъда с теб на Земята и да ти помогна да усетиш силата на прошката. Ще стана твой съпруг, ще ти изневерявам, ще пия, а ти ще се научиш да ми прощаваш.

Втората душа се приближила и казала:

– Аз също много те обичам и ще дойда с теб: ще бъда твоя майка, ще те наказвам, ще се намесвам в живота ти по всички възможни начини, ще ти преча да живееш щастливо, а ти ще се научиш да ми прощаваш.

Третата душа казала:

– А аз ще бъда най-добрият ти приятел и в най-неподходящия момент ще те предам, а ти ще се научиш да прощаваш.

Друга душа се появила и казала:

– А аз ще бъда твой шеф и заради любовта си към теб ще се отнасям с теб сурово и несправедливо, за да можеш да изпиташ прошка.

Друга Душа доброволно се предложила да бъде зла и несправедлива свекърва…

Така се оформила група души, които се обичали, измислили сценария на живота си на Земята, за да изживеят опита на прошката, и се въплътили.

Но се оказало, че на Земята е много трудно да си спомниш първоначалния си план. Повечето от Душите приели земния живот сериозно, обиждали се, ядосвали се една на друга, забравили, че сами измислили този сценарий на живота си. Но най-важното, което забравили било, че всички силно се обичали!