Мислили ли сте колко дълго бихте вървели по прав, безпрепятствен, дълъг колкото един човешки живот, път? Свойствено е на хората бързо да се отегчават – това от една страна, а от друга: препятствията ни развиват. Развиват ума, уменията, тялото… И, независимо, че принципно обичаме да мрънкаме, ако сме честни със себе си, ще признаем, че ако имаме резултати в живота, то те се дължат на преодоляването.

Убедете се сами чрез литературните примери по-долу. 

Марсел Пруст издава първия роман от цикъла „В търсене на изгубеното време“ със собствени средства. Един от издателите му отговаря по следния начин: „Скъпи приятелю, не мога да разбера как един автор може да отдели тридесет страници за описание на това как се върти в леглото, преди да заспи“. А за втория том от цикъла – романа „Под сянката на разцъфналите девойки“ – Пруст получава наградата „Гонкур“.

„Повелителят на мухите“ – роман на Уилям Голдинг – преживява 21 отказа, преди редакторът на издателство „Faber & Faber“ да се съгласи да публикува книгата, но при едно условие: нека авторът премахне „абсурдната и безинтересна фантазия“ – част от романа, описваща ядрената война. Но за това, което се получило в крайна сметка, Голдинг печели Нобелова награда.

„Война на световете“ на Хърбърт Уелс е наречена от един редактор „безкраен кошмар“. „Мисля, че присъдата тук трябва да бъде: „О, не четете тази ужасна книга“. Книгата се превръща в класика на световната фантастика от ХХ век.

„Ще бъда честна, господин Хемингуей – както несъмнено вие сте честен и във вашата проза – намирам усилията ви едновременно за досадни и обидни“, пише редакторът на издателство „Peacock & Peacock“ в рецензията си за романа „Фиеста“. Романът донася на автора световна слава и се превръща в литературен манифест на „изгубеното поколение“ от 20-те години на ХХ век.

Сюжетът на „Лолита“ на Владимир Набоков се струва неприличен на много американски издатели: „непоносимо гадно…, несигурна смесица от ужасяваща реалност и невероятна фантазия. Бих препоръчал тази книга да бъде погребана някъде за следващите хиляда години“. В крайна сметка романът е публикуван първоначално във Франция, но когато най-накрая достига до Съединените щати, веднага се превръща в бестселър.

„Дневникът на Ани Франк„, който по-късно става обект на културното наследство на ЮНЕСКО, е отказван за публикуване 15 пъти! Един от издателите се мотивира по следния начин: „Мисля, че на това момиче му липсват значими чувства, които биха издигнали книгата над нивото на просто любопитно четиво“.

Една от най-известните фентъзи приказки в света – „Лъвът, вещицата и гардеробът“ на Клайв Луис, е получила 37 отказа. Сега историята за четирите деца, попаднали в капана на вълшебната страна, е преведена на 47 езика, а кумулативният тираж на книгата надхвърли 100 милиона екземпляра.

Дебютният роман на Стивън Кинг „Кери“: получава 30 отказа от издателите. „Не се интересуваме от научна фантастика, особено от антиутопия“ – се казва в рецензиите. Но упоритият Кинг все пак успява да намери издател – и още през първата година се продават повече от един милион екземпляра.

Първият роман на Джоан Роулинг, „Хари Потър и философският камък“, получил много откази – малцина вярвали, че съвременните деца са готови да четат толкова дебела книга, докато накрая издателство „Блумсбъри“ не се съгласило да отпечата „Хари Потър“. Това станало по настояване на осемгодишната дъщеря на издателя, която прочела романа и споделила, че е „много по-добър от другите книги“. Колко хубаво, че има четящи деца! Първият тираж на „Хари Потър и философският камък“ е много малък – само 1000 екземпляра, но той почти веднага е признат за „най-добрата книга на годината“ в Обединеното кралство.

Е, мотивирани ли сте? Просто няма как да не цитирам една силно любима за мен мисъл на Булгаков: „Ако пред вас една след друга се затворят 15 врати, знайте, че някъде тихо, бавно, но сигурно се отваря шестнадесетата!“. Моята практика показва, че у нас се отваря още четвъртата, само стигнете до нея.