Автор: Клод Щайнер, адаптация: Мигленчето

Имало едно време двама много щастливи души. Те се казвали Тим и Маги. Разбира се, Тим и Маги имали и своите деца: Джон и Луси. За да разберете колко щастливи били те в действителност, трябва да знаете как по онова време живеели всички хора по света. Виждате ли, тогава, при раждането си, всеки човек получавал малка мека торбичка с Пухкавелки. Всеки път, когато пъхнел ръка в нея, изваждал топла мека Пухкавелка. Всички харесвали Пухкавелките, защото човекът, на когото давали Пухкавелка, се чувствал топъл, пухкав и обичан. Онези, на които никой не давал Пухкавелка, пресъхвали и умирали.

В онези дни било много лесно да се сдобиеш с топла Пухкавелка. Всеки, който искал, можел да отиде при някого и да го помоли за Пухкавелка. Тогава този човек бръквал в чантата си и да изваждал Пухкавелка с големината на ръчичката на малко момиченце. Когато видела дневната светлина, малката Пухкавелка се усмихвала и се превръщала в голяма, пухкава, топла Пухкавелка. Хората я поставяли на рамото си, тя се сгушвала до новия си собственик, разтваряла се в него и той веднага започвал да се чувства щастлив, а на сърцето му ставало леко, топло и приятно. Всички хора по онова време свободно искали един от друг Пухкавелки и ги дарявали на всеки, който им поиска. Така че не било трудно да се сдобиеш с толкова Пухкавелки, колкото си поискаш, и всеки бил щастлив, и се чувствал топъл и пухкав всеки ден и всяка нощ.

Само злата вещица била недоволна, защото виждала как хората се чувствали добре и никой не ходел при нея да купува смеси, мехлеми и хапчета. Тогава тя измислила хитър план. Една прекрасна сутрин злата вещица се промъкнала до Тим, докато Маги си играела с дъщеря си Луси, и му прошепнала на ухото: „Тим, виж колко много Пухкавелки дава Маги на Луси! Ако продължава така, няма да й остане нито една за теб.“

Тим бил изумен. Той се обърнал към вещицата и попитал: „Искаш да кажеш, че когато пъхнем ръка в торбичките си с Пухкавелки, там може да не е останала нито една?“ А вещицата отговорила: „Да, естествено! Когато раздадеш всичките си Пухкавелки, разбира се, че няма да ти останат!“. С тези думи тя отлетяла върху метлата си, кикотейки се лукаво.

Тим приел думите ѝ присърце и започнал да се тревожи всеки път, когато Маги давала от своите Пухкавелки на някой друг. Той започнал да се притеснява и да се дразни, защото наистина харесвал Пухкавелките на Маги и не искал да ги загуби. Започнал да си мисли, че не може да позволи на Маги да раздаде всичките си Пухкавелки за децата им или за някакви си други хора. Започнал да се оплаква всеки път, когато Маги давала Пухкавелките си на някой друг, и тъй като Маги го обичала толкова много, тя престанала да дава толкова често Пухкавелките си на други хора, и започнала да ги пази за Тим.

Децата видели това и помислили, че сигурно не е правилно да вадиш Пухкавелка от торбата всеки път, когато ти се прииска или, когато те помолят да го направиш. Те също станали много пестеливи. Започнали да наблюдават внимателно родителите си и всеки път, когато те споделяли своите Пухкавелки с непознат, шумно се противопоставяли. Притеснявали се, когато си мислели, че са извадили твърде много Пухкавелки от торбичката. Макар че продължавали да намират Пухкавелки в торбичките си всеки път, когато бръквали там, те започнали да правят това все по-рядко. Другите хора започнали същото и скоро се оказало, че има недостиг на Пухкавелки. Всички започнали да се чувстват все по-зле. Започнали да изсъхват и скоро щели да умрат от липса на топли Пухкавелки. Все повече и повече хора започнали да ходят при вещицата за хапчета, отвари и мехлеми, въпреки че виждали, че и те не им помагат.

Но вещицата не искала хората да измрат съвсем – тогава нямало да могат да си купуват лекарства от нея – затова измислила нов трик. Раздала им нови торбички, които много приличали на тези, в които носели Пухкавелките, само че предишните торбички били топли, а новите – студени. Вътре в новите торбички живеели Студените Бодливки. Те не давали на хората нито топлина, нито мекота, нито радост, давали им само студенина и бодливост. Въпреки това, обаче, ги спасявали от изсъхване и от смърт. Сега, когато някой попитал: „Би ли ми дал една топла Пухкавелка, моля те?“. – човекът, който се страхувал да не пропилее запасите си, отговарял: „Не мога да ти дам топла Пухкавелка, но може би ще се задоволиш с една студена Бодливка?“ Понякога се случвало двама души да се срещнат с надеждата да си разменят топли Пухкавелки, но настроението на единия от тях внезапно се променяло и те се разделяли, като вместо това си давали студени Бодливки. Хората спрели да умират, но повечето от тях били нещастни, защото станали студени и бодливи.

Животът ставал все по-сложен, все по-труден и нерадостен: след идването на вещицата, Пухкавелките ставали все по-малко. Предприемчивите хора от следващите поколения започнали да ги продават все по-скъпо, а хората били готови на всичко, за да ги получат. Преди да дойде вещицата, хората се събирали на групи по трима, четирима, петима души и разменяли Пухкавелките си, без да мислят, че могат да свършат, и без да ги броят. Сега вече се превърнало в навик хората да се свързват по двойки и да запазват всичките си Пухкавелки единствено и само за партньора си. Човек, който забравял и инстинктивно дарявал своя Пухкавелка на някой друг, се чувствал виновен, защото знаел, че партньорът му няма да хареса това разточителство. Човекът, който нямал партньор, трябвало да си купува Пухкавелки срещу пари и да работи много и усилено за тях.

Някои хора станали „популярни“ и по някаква причина получавали много от топлите Пухкавелки, без да дават нищо в замяна. Някои от тези Пухкавелки те изпращали на „непопулярни“ хора, които имали нужда от тях, за да оцелеят. 

Тъй като студените Бодливки били в изобилие и не било необходимо да се плаща за тях, на някого му хрумнала идеята да ги покрие с цветен пух и да ги пробутва вместо топлите Пухкавелки. Изкуствените Пухчета направили живота още по-сложен и неразбираем.

Например, когато двама души се срещали и си разменяли изкуствени Пухчета, те очаквали да се почувстват добре след това, но вместо приятното чувство, се появявало, че и оставало лошо чувство. Те били сигурни, че си разменят истински топли Пухкавелки, и затова не осъзнавали какво се случва. Не знаели, че студените им бодливи чувства са резултат от размяната на фалшиви Пухкавелки.

И така, хората станали много, много нещастни. И, представяте ли си, всичко това се случило заради една вещица, която им внушила, че някога в един ден, когато най-малко очакват, те ще бръкнат в топлата си торбичка и няма да намерят нито една Пухкавелка…

Минало време и един ден в тази нещастна страна се появила млада жена с широки бедра, родена под знака на Водолея. Тя никога не била чувала за злата вещица, а и не се страхувала да похарчи топлите си Пухкавелки. Раздавала ги на всички, дори когато не я молели за това. Хората я наричали Жената с широките бедра и я осъждали за това, че учела децата да не се страхуват да раздават запасите си от Пухкавелки. Децата я обичали, защото се чувствали добре, когато били около нея, и скоро и те започнали да раздават своите Пухкавелки, без да ги броят.

Възрастните се притеснили и решили да приемат закон, който да предпазва децата от разхищаване на топлите Пухкавелки. Сега по закон било необходимо да имаш лиценз, за да раздаваш топли Пухкавелки. Въпреки закона децата продължавали да споделят своите Пухкавелки, когато пожелаели или, когато някой ги помолел. Тъй като децата били на брой почти толкова много, колкото и възрастните, възрастните решили, че ще им е по-лесно да оставят децата на мира, отколкото да прилагат закона.

Трудно е да се каже как ще завърши тази история. Дали законът ще успее да спре детското безгрижие? Или може би възрастните ще повярват, че Пухкавелките всъщност са неизчерпаеми? Дали ще си спомнят за дните, когато топлите Пухкавелки били в изобилие именно, защото всички ги раздавали, без да ги броят?