Всички имаме моменти, в които ни се иска така да отговорим на мама/татко/баба/дядо и т.н., че да разберат (ако може веднъж и за винаги), че сме пораснали и е време за адаптация и признаване на личната ни, вече явно успешна, сепарация.

Специално за вас – няколко идеи, които можете да препишете, да миксирате със свои мисли, или изобщо да предадете смисъла им по свой начин. Направете го като избягвате острите, категорични фрази, квалификациите и обобщения като: никога и винаги. Бъдете мили, спокойни и разбиращи – вашите близки са имали своя нелек живот и много е възможно да не са наясно както с мотивите в поведението си, така и с формирането на мисловните конструкции, които ръководят действията им. Мисля, че когато изпратите на значимите за вас възрастни подобни послания, то успехът е гарантиран. Ако нещо не се получи, то поработете с материалите от уъркшопа “Личните граници и начините за тяхната защита” (това е основата на психическото ни здраве и гаранция за приятен живот).

И така…

…АЗ РАЗБИРАМ

Разбирам, че се притеснявате и искате да бъда успешен и щастлив човек, но за мен понякога е много трудно да се конкурирам с другите хора. Не мисля, че всички трябва да са еднакво успешни и еднакво щастливи. Ще е супер да ме оставите да намеря своите пътища – научили сте ме на всичко, което е било важно. Съгласни ли сте?

…АЗ ОЦЕНЯВАМ

Ценя и уважавам вашите знания и опит, които споделяте с мен, но искам сам да се науча да нося отговорност за собствените си решения. Отговорност за всичко, което избирам и правя в живота си. Ако не се науча да се адаптирам към трудностите и сам да избирам как да ги решавам, то никога няма да мога да се справям с тях. Едва ли сте мечтали за такъв син/дъщеря, нали?

…АЗ ВИЖДАМ

Виждам, че се притеснявате и, че сте загрижени за мен и ви благодаря за това. Хайде заедно да определим кои мои действия биха могли да намалят вашата тревога дотолкова, че да се чувствате комфортно и да сте спокойни за мен? (Изисквайте конкретни формулировки, тоест ясни предложения, а не общи фрази, които са като контейнери и могат да бъдат напълнени с всякакъв смисъл. Следващ етап на уточненията може да бъде как си представят реализацията им – това обикновено довежда родителите до убеждението, че “сега” все пак не е като “преди”.)

…ПОНЯКОГА МИ Е ТЪЖНО

Понякога ми е тъжно, когато давате обещания, а после ги забравяте или просто не ги изпълнявате. В подобни моменти се чувствам объркан, изоставен, пренебрегнат. Иска ми се да бъдем откровени един към друг – това ще ми даде онова приятно чувство за безопасност и комфорт, към което всички се стремим. Какво мислите за това?

…ЗА МЕН Е ВАЖНО

За мен е важно да усещам вашата подкрепа в моите начинания, увлечения, занимания, дейности, работа. Тогава знам, че и за вас е важно това, което правя. Когато чувствам вашата подкрепа, не се страхувам да пробвам нещо ново, защото зная, че вие сте до мен и ще ме подкрепите, ако се случи да падна. Като някога, когато бях малък. Така се изправям по-лесно и по-бързо. Имам ли вашата подкрепа? (Тук не е лошо да се уточнят начините, по които подкрепата се предоставя, защото за много родителите страховете, които хвърлят върху децата си е вид подкрепа, при това достатъчна.)

ВНИМАНИЕ:

Когато завършваме съобщението си с въпрос, ние провокираме реакция. В случая не е логично тя да бъде друга, освен подкрепяща, тоест положителна. Нали? 🙂