Когато се умориш от постоянното “всичко правя сама”, то е много възможно да попаднеш в обятията на “силния мъж”. Струва ти се, че ще дойде “той и тук ще спре” и веднага ще те спаси: ще те прикрие с тялото си от всички беди, от всички несгоди, ще реши всичките ти проблеми, ще изплаши враговете ти и ще очарова приятелите ти. А ти най-накрая ще се почувстваш момиченце, каквото си… Момиченце, което нищо не трябва да решава, което иска само да го носят на ръце и да му купуват красиви роклички.

И той действително идва на твоя зов. Само, че за него това е зов на жертва. И той идва не като рицар, който ще извърши подвизи за теб – той идва като хищник, който търси плячка. И, да, той те търси: красива и силна – за да те пречупи; нежна и наивна – за да те контролира; дръзка и смела – за да му е по-интересно да си “играе” с теб.

Ти толкова силно искаш да имаш до себе си рицар в искрящи доспехи, че го виждаш във всеки, който преминава покрай теб. Ти вече всичко си измислила. Дори няма нужда да те лъже – ти и сама ще се справиш. А той с лекотата на истински манипулатор прекрасно ще се впише във всеки измислен сценарий и ще се изпробва във всяка роля, която си му отредила. Така дори му е по-лесно. И, докато се разхождаш из гората с розовите си очила, облечена с тениска, на която пише: “Мечтите се сбъдват” – теб вече те изяждат.

Искаш бонбонено-букетен период – заповядай! Решила си, че си делова жена, на която й е чужда всякаква романтика – воаля. Хищникът е гъвкав и пластичен, защото вътрешно е абсолютно празен. Той всъщност е съд, пълен единствено с твоите очаквания. Той е привлечен от твоята светлина, защото няма своя. Той реализира своите потребности за сметка на твоите възможности. Той е паразит, който си присвоява твоя живот. Неговите травми изискват жертви. И твоите слаби места са идеално подходящи за тази цел.

Той ще стане твоя “защитник” и заедно с враговете ти, ще напъди и всичките ти приятели. Докато “решава” проблемите ти, той ще започне изцяло да контролира твоите действия. Обгръщайки те с “грижите” си, той ще превърне теб, възрастния дееспособен човек в неспособна на каквото и да било действие кукла. “Помагайки” ти финансово, той просто ще затегне още една примка на вратлето ти.

В един момент твоя обичаен кръг от приятели и близки хора безследно ще изчезне. Неговите подаръци ще се превърнат в милостиня. Твоето мнение ще спре да бъде важно дори и за теб, а всичко, което преди те е радвало, ще ти стори безцветно и безсмислено. Ти ще търсиш него, предишния: грижовния, обичащия, но ще откриваш единствено недоволния и раздразнения. Маските са смъкнати, господа! Истинската игра е започнала.

В един момент ще дойдеш на себе си и ще се опиташ да помръднеш, но няма да можеш. В отговор на своето възмущение, ще чуеш: “…нали това искаше”. За всичко ще си виновна и никога няма да си права. В огледалото ще виждаш изтормозена неудачница, която се плаши от собствената си сянка. Той като наркотик, ще те разрушава отвътре и ту ще те привлича, ту ще те отблъсква, играейки си с мозъка ти и изпробвайки здравината на нервите ти.

Прости ми, но това не са нормални отношения. Това, което той “прави за теб” не е нищо повече от безсмислена илюзия. Такива като него не могат да дават. Всичко, което той прави уж за теб, го прави единствено и само за себе си. Ти си само храна. Жива консерва. И, когато твоята хранителна ценност бъде изчерпана, той ще те изхвърли като ненужен боклук, ще си сложи нова маска и ще отиде на лов за нова жертва.

Ще е прекрасно, ако успееш да се събереш парче по парче. Ще е просто прекрасно, ако в живота ти са останали хора, които си спомнят предишната теб. Ще е велико, ако навреме потърсиш помощ. 

Ще е лошо, ако нищо не разбереш и решиш отново и отново да се опитваш “да върнеш“, „да спасиш“, „да докажеш”. Всички имаме своите минути на слабост, но никой не може да изживее твоя живот вместо теб. Твоят живот – такъв, какъвто е: със задачите ти, с противоречията, с възходите и паденията, с бедите и победите ти… И, когато даваш на някого живота си под наем, не се учудвай, че ти е останала само празна обвивка, при това без цвят, без вкус и без мирис.

Само ти си в състояние да си помогнеш! Как? Отговорността за това как ще изживееш живота си е само твоя! Не отстъпвай своята отговорност на друг човек.

Именно с това желание започва зовът на жертвата и неизбежно на този зов винаги и без изключения откликва хищникът!

Автор: Виктория Кейлин