Какво ни причиняват шизофреногенните модели на общуване при токсични връзки

Има тишина, която носи мир. Има тишина, в която душата си почива. Има и друга – онази, която разболява. В тази статия ще говорим за втория вид. За тишината, в която губиш себе си. За объркването, което нарцистично разстроената личност (НРЛ) предизвиква чрез специфична, невидима, но разрушителна форма на комуникация – шизофреногенната.

При шизофреногенните модели не се крещи. При тях не се хвърлят чаши, не се блъскат врати. При тях се мълчи. Има погледи. Има леки усмивки и бодливи думи, които се впиват в теб. Думите дори могат да звучат „грижовно“, докато те лишават от самоувереност. Именно в това е опасността – тези модели не изглеждат като насилие. Но действат като отрова, която ти сипват в сърцето капка по капка.

Това са комуникационни стратегии, при които едно се казва с думи, друго се излъчва с жест, а трето се усеща „между редовете“. И ти оставаш без ориентир. Не знаеш кое е вярно: това, което чу, или това, което почувства. Не знаеш виновен ли си, или просто прекалено чувствителен. Ставаш човек, който постоянно се чуди дали не преувеличава.

А когато започнеш да се съмняваш в себе си – вече си уязвим.

Много от нас са били в отношения, в които се чувстват сякаш „се побъркват“. Но какво всъщност означава това? НРЛ често използва т.нар. двойно послание – казва: „ела да те гушна, глупачето ми“, или „искам да сме заедно, но само аз знам кое е най-добро за теб“. Зад тези думи се крие контрол, подценяване, заплаха. Но понеже идват в опаковка на привидна близост, не можеш да ги разпознаеш навреме. Това е шизофреногенната комуникация – противоречиво, но привидно нормално поведение, което обаче разрушава бавно, но методично и сигурно.

Тези модели могат да се проявяват както в партньорските връзки, така и в семейните отношения, на работното място, дори в приятелства. Те не са запазена територия само за романтичната любов. Навсякъде, където има йерархия, зависимост и власт, тези модели могат да се появят. И навсякъде действат по един и същ начин – разрушават личността отвътре.

Последствията от подобна комуникация са дълбоки:

• Потискане на волята

• Загуба на увереност

• Усещане за вина, срам и неадекватност

• Разрив с реалността – защото вече не вярваш на собствените си усещания

• Заучена безпомощност – онова вътрешно състояние, в което човек се отказва да прави избори и се страхува да предприеме действия.

Може да изглеждаш добре отвън – да работиш, да се грижиш за децата, да се усмихваш. Но вътре в теб да се е настанила дълбока тъга, усещане за безполезност и въпросът „какво не ми е наред“.

Тук не става дума за обикновени конфликти или лоша комуникация. Шизофреногенните модели са системни, целенасочени и често несъзнавани от човека, който ги използва. Това не ги прави по-малко вредни. Много от хората с НРЛ не нараняват целенасочено – те просто не могат, не са в състояние да създадат равноправна, искрена и стабилна връзка. Затова властват. И затова разрушават – като следствие от тази невъзможност. Не, че искат да убият, просто се случва някой по-малко издържлив около тях да падне, друг – направо да загине, трети – дълго да се лекува – „съпътстващи“ жертви, така да се каже.

Излизането от подобна динамика започва с осъзнаване. Ако четеш този текст и нещо в теб се свива – може би си преживявал подобна връзка. Може би още си в нея. Тогава те моля – не бързай да се самообвиняваш. Не си „твърде чувствителен“. Не си луд. И не си сам.

Първата крачка винаги е знанието. Втората – свързването с други хора, които те разбират. А третата – връщането към себе си. Тази пътека е дълга, но възможна. И ти можеш да я извървиш.

Ако темата те вълнува, потърси още информация в ютуб канала ЕгоВижън – просто натисни синята точка, която пулсира на страницата. А в Телеграм канала ще намериш видеа, презентации и ресурси, които няма да те оставят сам в този процес.

Да знаеш – лекува. А да вярваш на себе си – те връща обратно.