– Меги, точно с няколко изречения в ефира на Нова телевизия през уикенда успя за нула време да предизвикаш бурна вълна от коментари. „Бившите ми съпрузи продължават да ме обичат, защото съм готина” – даваш ли си сметка колко малко са жените, които казват това за себе си и колко са тези, които изобщо искат да говорят за бившите си съпрузи, след като са приключили развода си с тях? При теб наистина ли отношенията се развиват по този начин?

– Дори не зная как да отговоря на този въпрос. Мисля, че е естествено с течение на времето хората да помъдряват, най-малкото да опознават по-добре себе си и да разбират, че не са безгрешни, и Слава Богу!, че не са – това означава, че са живи, че още имат шанс да се развият, да научат нещо; да са по-търпими един към друг и, когато осъзнаят, че на всичкото отгоре нямат какво да делят, нямат очаквания един към друг… то защо да не се радват на една нормална комуникация.

– Четири брака зад гърба, каквото и да говорят, са си солиден опит! Но не те ли измори целия този емоционален преход? Търсиш ли все още мъжът с главно „М” в живота си?

– Числата нямат особено значение, ако не осмислиш ситуациите и своето участие, своята роля в тях. За да ги осмислиш качествено, ти трябва време за самообучение, за четене, за мислене. Трябва ти време, мисъл и опит, за да разбереш, че за да получиш истинска Любов, ти трябва вътрешно съдържание. За да разпознаеш нечии добродетели, ти трябва да притежаваш немалко свои. Не съм се изморила. Мори ме глупостта, не емоцията. Имам предвид и своята глупост, разбира се, но за нея си плащам сама. Мъж с главно „М” не търся, просто продължавам да опознавам себе си.

– Репликата ти „Омъжила съм се за повечето мъже, с които съм си легнала” ми направи особено впечатление! Щастие или разочарование ти донесе подобен подход?

– Вижте това е просто живот. Представете си ежедневието: в него нищо не е еднозначно. Днес сутринта нещо те е вбесило, към обед са ти се обадили с приятна новина, вечерта си се почувствал самотен, после си гледал хубав филм, през нощта си сънувал, че ти е топло и, че си обичан… Мисълта ми е, че няма само щастие или само разочарование – ние всички търсим себе си по възможно най-трудния начин, защото не знаем на старта на живота си важните подробности за него. Примерно, до работа в телевизията и изобщо до медиите често се опитват да се доберат хора, които търсят възхищение, одобрение, това е един от начините да нахраниш егото си. В това няма нищо лошо – лошото идва от незнанието, че възхищението е следствие от вътрешните лични достойнства и няма нищо общо с „даването по телевизора”. Често объркваме причината със следствието, това причинява разочарования и то големи разочарования.

– Заради отношението помежду ви във времето си мисля, че от всичките мъже, които са били твои съпрузи до момента, Живко Чакракчиев е човекът, с който и до днес продължаваш да се чувстваш най-уютно в приятелския смисъл на думата. Вярно ли е усещането ми?

– Абсолютно. Той е достоен човек и добър приятел. Ние имаме с него коректни приятелски отношения, които и двамата успяваме да опазим.

– Ако образно казано утре той ти предложи отново да се съберете, като едно семейство, ще приемеш ли?

– Това няма как да се случи. Нито той, нито аз сме в детската възраст, за да правим експерименти със задачи, чиито резултат вече ни е известен.

– Фактът, че всъщност ти изобщо не обичаш да си в ролята на булка, въпреки че досега четири пъти си влизала в нея, звучи наистина интересно. Защо си го правила тогава, след като не ти е било приятно? Инициативата да има сватба винаги ли е била на мъжа до теб? Мога ли да те помоля за един-два примера в подкрепа на отговора…

– Аз не обичам да съм център на внимание. Звучи невероятно, нали? Но не обичам – харесва ми, когато не ме разпознават, харесва ми, когато деликатно ми се усмихнат, когато са ме разпознали и след това не последва нищо повече. Булките са център на внимание винаги и това е съществената причина, поради която тази роля не ми допада. Отнасям се и към нея по същия начин като към другата – съпровождащо зло… А примери няма да давам, ще се почувствам като клюкарка, а не я обичам тази роля.

– Честа героиня си по страниците на вестниците и там винаги изглеждаш някак темпераментна, дръзка, шеметна. Но каква всъщност е Миглена Ангелова зад кадър? Какво прави и каква цена плаща за ефектната си популярност?

– Темпераментна до глупост, дръзка до глупост, шеметна до глупост… Не съм се замисляла за цената, убедена съм, че не трябва… Харесвам Станка Пенчева, още в училище си бях преписала един неин стих: „Даваш ли – не пресмятай! Губиш ли – не съжалявай! За всичко плащай сама!” и живея по него. Без разочарования. Просто живея.

– Последно четох, че си намерила своя „съпруг номер 5” ☺ Може би вече те е страх да се появяваш с мъж до себе си по светски мероприятия, защото на другия ден подобни „новини” се генерират почти светкавично?! Но все пак – има ли го този заветен мъж, когото все описват, макар и всеки път с различна визия до теб?

– Мисля, че отново се проявявам като завършена глупачка, защото нищо не съм направила по въпроса да използвам мъжката суета и желание да станеш известен след само една вечер, прекарана на парти с известна жена. Преди време се бях пошегувала, че ще направя ценоразпис, в който ще е включено и „излизане с М.А.” с популяризация (разбирай невинно докосване или приближаване на по-малко от 10 см пред обективите). Звучи смешно, но като цяло означава: на кого му пука каква е истината, екшън да става, писане да пада… Трябва да си идиот, за да не разбираш до какво води това. А на въпроса има ли го този заветен… силно се надявам да го има и да го познавам в този си живот…, че за другия никой не знае.

– При тв гостуването ти беше отправен ясен намек, че скоро се връщаш в ефир с ново предаване! Истина ли е това?

– Казах, че водя преговори. Още не съм подписала договор.

– Все пак да очакваме ли завръщането на „Искрено и лично” с Миглена Ангелова или на изцяло ново предаване? Издай поне мъничко какво се случва на професионалния фронт…

– Глупаво би било да не се използва доверието към марката. „Искрено и лично” в момента се използва от много колеги, които искат да подчертаят, че даден репортаж или интервю е направено от душа, че съдържа нещо неклиширано… Независимо, че марката е моя, защитена е в патентно, тоест държавните такси са платени и никой не би трябвало да използва даром имиджа й, тоест трудът, знанията и усилията, вложени от мен през годините, но това се прави. Често при това. Така, че ако има предаване, то ще е „Искрено и лично” и няма да има нищо общо с познатия формат. Ще е формат, който наистина не е правен не само у нас, но и по света, поне доколкото на мен ми е известно за света.

– Не мога да се въздържа и да не те попитам какво мислиш за ефектните рокади, които стават буквално пред очите на зрителите в предаването „Споделено с…” по ТВ7, за което и преди сме си говорили, че е абсолютно копие на твоето „Искрено и лично”? Сега на мястото на водещата Камелия застана Вихра – „отчаяната съпруга”, която доскоро виждахме в ефира на Нова телевизия в компанията на Мая Савова.

– Нищо не мисля, не съм гледала нито едно издание. Виждала съм заглавията на различните издания на „Споделено” в сайта на ТВ7 и не ми е интересно, дори ми е болно, че хората, с които работих години наред, не успяват да измислят нищо ново, а новото е навсякъде около нас. Така че ще говоря по принцип. Принципно рокади се правят поради конкретни причини, една от основните е чрез повърхностни промени да удължиш съществуването на нещо, което няма как да живее само. Всеки, който професионално се занимава с журналистика, знае, че воденето ☺ на предаване е върха на професионалната пирамида в телевизионната журналистика. Проследете биографиите на водещите на предавания, от които научавате нещо (нарочно не казвам харесвате, защото да се харесваш на някого и да му бъдеш полезен са различни цели) и ще се убедите в думите ми. Това не е случайно. За подобен на „Искрено и лично” формат разликата между сеирджилък и смисленост е една крачка, особено в условията на надпреварата за ежедневен рейтинг. Екипът не играе толкова съществена роля в подобни формати. Личността, професионалните знания, общата култура на водещия, неговият характер, гражданската му позиция и т.н. са от изключително значение. Тези качества не се имитират, не се заимстват и не зависят от екипа, защото в подобни формати лъсва личността и подготовката й. Винаги има кой да те харесва и кой да те ругае, но когато качествените, интересни хора спрат да искат да посещават твоето студио, това означава край. Колко дълго ще продължи агонията, няма особено значение. Краят си е край.

– Получава се малко объркано, но на мястото на Вихра в Станция Нова пък сега седна шефката на агенция „Визаж” Жени Калканджиева. Какво мислиш за този ход?

– Същото, което мисля и за хората, които отиват в политиката без образование, без знания, без управленски опит, без да са реализирали нито един свой бизнес проект през живота си, изобщо без подготовка, обяснявайки, че са решили „да приемат предизвикателството”… Не ми е приятно, когато този, който подценява мястото, важното място, което заема, всъщност очаква от някой друг да плати неговите грешки. Без добри политици не може, както не може без добре подготвени журналисти, защото те по-своему контролират контролиращите, а това означава, че трябва да знаят повече, да имат по-силни характери и много други качества. Иначе се изкривява реалността – това може да го види всеки, който иска да вижда. Ние искаме да имаме електроенергия, но без електроцентрали; ние искаме да сме икономически независими, но без да имаме ресурсите за това или без да полагаме усилията да се развиваме в подобна посока, ние искаме да живеем в богата страна, но без да произвеждаме… ако това не е лудница, значи е кошмарен сън. Следствията, които ние очакваме, няма как да възникнат от неусилията, които не полагаме. Това просто не става така, и когато журналистите липсват, когато са подменени, нерешените проблеми се задълбочават и се изкривяват до абсурд. И нямам предвид само разследващата журналистика, няма предвид само публицистиката… Личните разговори, когато са направени на фона на знанията за процесите, които протичат днес и сега, са от изключително значение за всички. Започна да става скучно, нали? По-интересно е как живеят и се чувстват хората, които не са на местата си – страх и постоянни компромиси.

– Знам, че познаваш Вихра още от преди години, когато тя е била в екипа на „Искрено и лично”. Как би коментирала развитието, изобщо поведението й в телевизията до момента – не само в Станция Нова, но и сега? Уместно ли е например една тв водеща да се появи в студиото с булчинска рокля, която… да съблече, оставайки полугола в ефир, за да изрази по този начин пред цяла България отношението си към вече бившата си половинка в живота?

– Вихра е мил и симпатичен човек. Надявам се, че няма да й бъде обидно, защото ще е наясно, че го казвам с любов и добро отношение към нея: тя може да бъде прекрасен аниматор в сутрешен ТВ блок, успешно би се справила с воденето на всяко детско предаване, Вихра е красива жена – би могла да е впечатляваща водеща на който и да било позитивен риалити формат и т.н., но тази й роля в „Споделено” ще бъде провал в дългосрочен план. По отношение на събличането… все едно виждам и чувам как Жоро Игнатов – главният редактор на предаването, и дългогодишен редактор в „Искрено и лично” я уговаря, мотивирайки я с това как всички ще говорят, пишат и т.н., докъде ще скочи рейтинга и т.н. Вихра няма нито познанията, нито характера да му зададе правилните въпроси: за какво всъщност „ще се говори” – за това, че се е съблякла или за оригиналната й позиция на журналист, тя нали не се е цанила за стриптизьорка; няма да го попита и за колко време ще скочи рейтингът. Няма да попита и кой ще плати за грешките в преценката на екипа, въпреки че отговорът е очеваден. Убедена съм, че нито идеята, нито решението са нейни. Считам за стратегическа грешка събличането в първо предаване, към което и без това има интерес, защото е с нов водещ. Жоро не е научил добре уроците, за които доста сме спорили, и практиката доказа моята правота. По отношение на Вихра човек трябва да е много внимателен – тя има красива душа и много достойнства. Грехота е да бъдат похабени. А, че напусна Станция Нова – тя е обидена на Иван, нямаше как да остане. Така мисля и добре я разбирам.

– А как се справяше Камелия в ролята си на водеща? Доколкото те познавам ти много държиш на подготовката, която има всеки един човек – в нейния случай не може да става дума за журналистическо образование, за всички е добре известно, че тя преди всичко е фолкпевица?!

– Не искам да оценявам Камелия. Ще си позволя да оценя т.н. продуценти – при това нямам предвид само нейните, които в стремежа си да привлекат зрители към „копи-пейст” форматите, на които са „автори”, използват наготово популярността на певци и певици, на актьори и актриси, на музиканти, моделки, плеймейтки и т.н., скривайки зад тяхната телевизионна непригодност собствената си недалновидност и професионална импотентност. С времето некомпетентността се натрупа и все повече хора остават с правилното впечатление, че повърхностни разговори пред камерите може да води всеки. Със същия успех аз мога утре да пропея или да си въобразя, че мога да лекувам. Искрено се надявам, че ще продължа да мисля за последствията от подобно увличане. Ще опитам да не броя враговете, които автоматично си създадох с тези думи.

– В крайна сметка повече дава или повече отнема телевизията? Този безкраен наплив на родни представители от вече почти всеки бранш за телевизионна кариера изглежда малко съмнителен?!

– Продължавам да мисля, че нито една професия, нито едно работно място не дават и не вземат. Човек прави своя избор относно цената на всяко свое занимание и всяка своя дума. Колкото по-разумен е този избор (под разумен имам предвид правилно съгласуван с ценностите на личността, а не по-малко опасен за кариерата), толкова по-спокойно и хармонично се живее. А иначе, колкото повече една по презумпция престижна професия е обезценена, толкова повече случайни хора се навират в нея. В момента, в който някой реши да повиши качеството й, това ще се промени – едва ли и днес са много кандидатите да се срявняват/заместят в пълния работен обем Люба Кулезич, Дияна Найденова, Мартин Карбовски или Евгения Марчева, примерно. Виж да лееш позитивно захарен сироп по всички възможни теми, замествайки повечето съществителни с чудната дума: „нещо/неща” като Мира Добрева, то очаквам кандидатите да са мноооого. И още веднъж: нямам предвид харесване или нехаресване – имам предвид професионална полезност!

Интервю на Анелия Попова