– Г-жо Ангелова, вие сте едно от най-известните лица на българската телевизия. От една година обаче отсъствате от ефира. Кажете, защо се стигна до такова отсъствие? Вие имахте твърда и голяма аудитория.

– Отдавна съм се отказала да си обяснявам чрез логиката мениджърските решения на някои от ТВ каналите в България. Това е безсмислено и непродуктивно занимание. Предполагам, ще се съгласите с мен, че именно отсъствието на логика и работата в интерес на всичко друто, но не и в интерес на зрителите, промени телевизионната аудитория по странен начин. Преди 15 години, когато стартира “Искрено и лично” и в следващите години – използвам този срок, защото съм свидетел – хората разпалено обсъждаха това, което са видели на екран, разменяха мисли, изказваха мнение. Сега поголовно се хвалим, че не гледаме телевизия и, че дори нямаме телевизор вкъщи. Не мислите ли, че това е обидно? Аз мисля. И зная на какво се дължи. Една от конкретните причини е, че през 2005-та навлезе една “мода” – entertainment-съдържание. Тоест телевизията трябваше да развлича, тоест да отвлича, тоест да стане беззъба, и, за да не повторя още веднъж “тоест”, ако и да ми се иска да направя градация – с други думи, да загуби авторитета си. И ТВ-тата загубиха най-ценното: репутацията си. Как мога да коментирам решенията на некомпетентни хора, поставени поради някакви нелогични непазарни причини, да вършат работа, от която не разбират. Боже, опази.

– Как успяхте да оползотворите месеците, в които сте в „принудителен” отпуск, ако мога да го нарека така.

– Има хора, на които не им трябва началник – те сами си създават работа. Аз съм от тях. През последните 5-6 години аз и мои колеги от чужбина създадохме два доста сериозни ТВ проекта, за които полагаме сериозни усилия да се реализират. Полезни проекти. Вярвам, че ще видят бял свят в скоро време. Позволете ми да ги запазя в тайна на този етап.

– Липсва ли ви телевизията и мислите ли пак да търсите мястото си в нея? Ако да, водите ли някакви преговори?

– Ако имате предвид дали ми липсва екрана – то не, не ми липсва. Сам по себе си екранът и показването по него никога – наистина никога – не са ми били цел. Екранът беше и е онова необходимо зло, без което не мога да стигна до хората, на които имам да кажа нещо, да покажа нещо, да преведа мислите на техните сънародници, да ги запозная с тях… Ако говорим за телевизията – то да, тя ми липсва свирепо. В момента, в който изляза навън и вниманието ми е привлечено от нещо, което трябва да бъде показано, за да бъде решено. Показано не с показалка, а нормално, човешки, не с вдигнат пръст – слава Богу, всички сме грешни. Аз вярвам в това, че с всеки човек можеш да се разбереш. В този смисъл телевизията ми липсва. Не съм сигурна, че бих се върнала на екран. Аз никога не съм доволна от работата си. Едва ли някой може да си представи колко неприятно критична съм към себе си. В състояние съм, обаче, да науча младите си колеги на доста важни за професията детайли, които малко хора могат да им дадат у нас. Когато съм имала възможност, винаги съм правила това с удоволствие.

– Съвсем наскоро Венета Райкова започна предаване в ТВ7, което доста наподобява вашето „Искрено и лично”. Тя дори получи обвинение, че го е окрала, дори че е копирала вашия стил на обличане. Вие какво мислите?

– Обвинена?!! Ох, че тежко звучи. Концепцията – разговори на житейски теми в студиото – не е мое изобретение. Подходът към хората в студиото, стилът на разговорите в “Искрено и лично” – това съм аз. Досадна, прекъсваща, бързаща, но любопитна, уважаваща, подготвена. “Искрено и лично”, дори имитирано, няма как да бъде окрадено. То не е склад за вещи втора употреба. То е предаване – любов към хората в студиото и пред екрана, отношение към тях, интерес към тях, уважение – това не може да се имитира, знанията също не се имитират. А и отнемат време, костват доста усилия. Донякъде разбирам причините, поради които Венета се отказва от своя, нелош, изграден с годините, самобитен образ – малко хора могат да си позволят да бъдат извън ефир. Жал ми е, чисто човешки, че е поставена в амплоа, което не е нейно. Защо ТВ7 й го е причинила – представа нямам. Все пак ТВ7 е сериозна медия, или поне има тази претенция. А червените дрешки… Това, че някой се е пъхнал в доспехи, прави ли го рицар?

– Обидно ли ви е, че ТВ7 прекрати отношенията си с вас, а започна подобно шоу, но с друга водеща? Вие получихте ли обяснения защо бе свалено предаването ви?

– Обиждат се децата в детската градина. Когато у нас говориш това, което мислиш, и не се оглеждаш към кой властващ лагер да се присламчиш, а работиш сериозно, трябва да си винаги готов за прекратяване на отношенията с т.н. си работодател. Аз винаги съм искала да работя, а не да облизвам нечие его. Да имам правила, които да спазвам, а не да бъда харесвана или симпатична на някого. И така си работя. Справедливо е да си нося последствията. Защо една национална телевизия не си чете договорите, които подписва – това е друг въпрос. Вид самозабравяне. Юристи, които уважавам, са ми казвали, че договорите са закон. Аз съм подписала договор и този договор за подписалите го страни, е закон. Не си представям, че в България може да съществува съд, който да игнорира това основополагащо правило. Иначе, за какво да обсъждаме, да уговаряме условия, да подписваме… Затова, в един доста труден за мен и екипа ми момент, отделих средства и заведох дело срещу ТВ7. Година и четири месеца в СГС не му даваха ход. Противно на очакванията, аз нямам основания поне в този момент да кажа каквото и да било негативно за съдията по делото. Аз имам немалък съдебен опит покрай “Искрено и лично” и твърдя, че съм попадала на достойни съдии – повечето от тях помня и уважавам. Може да се каже, че делото вече тръгна и аз се надявам да го спечеля… Забавен е фактът, че срокът на договора на “Искрено и лично” за излъчване по ТВ7 е до края на юли 2015 г. и в него няма клауза за предсрочно прекратяване. А, че никой не счете за необходимо да обясни позицията си за внезапното и незаконно спиране на предаването – когато няма логика и мотивите са нелицеприятни, и нямат нищо общо с работата, е как да ги обясниш… Без коментар, както се казва.

– Дължи ли ви ТВ7 пари? Имате ли с тях неуредени отношения?

– Не, дължи ми причинени вреди и доста пропуснати ползи. Считам, че нито една телевизия не би трябвало да си позволява да се държи незаконно. Нито една. Да подпишеш с независим продуцент двугодишен договор, който да прекратиш без никакъв разговор след четири месеца ефир, без да си имал нито една забележка през това време – това е недопустимо безобразие.

– Разкажете ми малко за семейството ви. Влюбена ли сте сега, има ли някой до вас?

– Личният ми живот затова е личен, защото си е моя работа. Вярвам в справедливостта и съм горещ привърженик на равнопоставеността, поради това, преди години, когато исках от гостите си в студиото да споделят с мен личните си преживявания, нямаше как да не споделям своите – иначе нито искрено, нито лично някога щеше да бъде предаването ми. Това е оставило у хората впечатление, че много обичам да си дрънкам за моите си преживявания. Не. В живота аз съм по-скоро затворен човек, който се “отваря” в студиото. Ако причините не са в някаква, според моите виждания реципрочност, или, ако не държа да предизвикам обществените предразсъдъци, то моят личен живот е мой много личен живот и нито едно интервю не бих объркала с изповед. А изповед… сигурно и предсмъртно не бих се изповядала – и така всичко е ясно: просто живееш както можеш.

– Бихте ли минали отново под венчило?

– Би трябвало да съм изключително упорита рецидивистка. Не съм такава. Особено през 21 век.

– Какво правят децата ви, с какво се занимават? Все още ли живеят предимно в чужбина и там ли работят?

– Да, три от децата ми са в чужбина. Радвам се, че са там, въпреки че страшно много ми липсват. Тук сигурно много хора ще си кажат, че съм ги “уредила”, но ще сгрешат. У нас никой не се урежда – ние правим усилия и се движим. И трите ми момичета трудно, но упорито се справяха сами, а от известно време – със съпрузите до себе си. От време на време в трудна ситуация си даваме кураж и виждам, че крилете им стават все по-силни и по-силни и това много ме радва. Голямата ми дъщеря, която от втори клас разказваше как ще бъде египтолог и, която измъчи и мен и себе си със средното си образование, сега е докторант на университета в Хайделберг по египтология. Завърши бакалавърската си степен в НБУ и се гордее с това, после магистратура в Дания, защото имали много добра езикова подготовка. Превежда папируси, които не са докосвани до този момент. Вече уча аз от нея. Едната ми близначка завършва магистратура по политология в един от най-старите университети в Европа – неаполския. Обикновено ми препоръчва книги, за които не съм и чувала. И двете са прекрасни майки – дават на децата си онази свобода и уважение, които аз доста трудно се учех да давам. Другата ми близначка завършва магистратурата си по политология и икономика в Париж. Твърди, че демокрацията е най-голямата придобивка на човечеството. Спорим с нея, разбира се. Синът ми е в България и му личи. Той е най-бизнес ориентиран. Надявам се да успее да завърши средното си образование – това е голямо предизвикателство. Иначе постоянно записва и успешно завършва онлайн курсове на реномирани университети. Насочил се е да следва финанси в НБУ. Гордея се с децата. Странно е, но отдавна и някак неусетно моите деца се превърнаха в източник на знания за мен, както и на различен начин на мислене. Изключително ми е полезно. Гордея се и с техните приятели. Считам, че младите хора са изключителни, дори тези, които не са случили на възрастни около себе си.

– Успявате ли често да виждате внучето си? Сигурно то ви е голяма радост?

– Те са две. Алия – полуиталианка и Деймиън – полудатчанин. И двамата са българи. За съжаление, не се виждаме толкова често, колкото ми се иска. Но те са още малки котета. До третата им година не е добре да се делят от майките си, но после… Ще се напътуваме и налудуваме – живот и здраве!

Едно интервю на Илина Григорова