Единствените хора, на които ние наистина дължим всичко, това сме самите ние.

Въпреки това, повечето от нас не могат да отговорят искрено на простичките въпроси: „Кой съм аз?“, „Какво обичам?“, „Без какво не мога?“, „Какво искам?“ и т.н.

Как да ръководиш живота си, когато не се познаваш?

Как да постигнеш целите си, ако не знаеш какво искаш?

Затова толкова много говорим за себепознанието. Но каква е неговата методика,  с какво да започнем, как да продължим и накъде… Ето!

Започнете с рамката: “ИМАМ – ПРАВЯ – СЪМ”

“Имам – правя – съм” е рамка, която насърчава хората да гледат на живота си по-задълбочено, изключвайки автопилота. Тя е изключително полезен инструмент за себепознание, тъй като ни помага да придобием яснота за себе си, за целите си и за това как ги постигаме.
Когато разглеждате трите компонента на тази рамка, е важно да имате предвид, че „имам“ се отнася за материалната сфера, както и за всички ресурси, които притежавате в момента. „Правя“ се отнася за предприеманите действия или извършваните дейности, а „аз съм“ определя по-конкретно нашата идентичност, личността ни. Когато направим равносметка на тези три основни сфери, можем да разберем по-добре себе си, при това на по-дълбоко ниво. Изключително важен фактор, който ни помага да вземаме по-коректни и ясни решения за живота си занапред.
Рамката е полезна и в случаите, когато си поставяме професионални цели, тъй като разбирането на настоящата ни позиция, позволява да поставяме реалистични цели въз основа на това къде се намираме сега, а не просто да се стремим към нещо неясно, чиито контекст е абсолютно невидим. Освен това фокусирането върху всички аспекти (т.е. това, което имаме, правим и сме), когато оценяваме себе си в професионален план, ни дава по-добра перспектива за това, което наистина искаме да бъдем в бъдеще както в личен, така и в професионален план.
Съвет: дайте си време в спокойна обстановка, без да бързате, размишлявайте… Определяйте себе си не през нечии очи, не по начина, по който бихте искали да изглеждате, а максимално близо до реалността. Запишете мислите си. Връщайте се към написаното и работете със себе си. Няма нищо по-полезно от самоактуализацията 🙂 Успех!

П.П. И, разбира се, ако не можете, ама ако съвсем не можете да се справите сами, проверете дали вече не съм включила възможността за психологически консултации в раздела „Еговижън“.