Хората постоянно си измислят проблеми.
Защо не си измислят щастие?

Предлагам ви да отговорите на този въпрос днес:
Какво мога да направя за себе си, за да добавя радост и да изпитвам удоволствие от живота?

Понеделник е тежък ден и слава Богу, все някога свършва. Влачех се от работа, а настроението ми беше същото като небето – мрачно, облачно и кишаво. Валеше досаден малък дъждец, който логично допълваше мрачния ден.
На всичкото отгоре, когато завих по улицата, водеща към дома ми, се оказа, че е невъзможно да премина – улицата беше блокирана от тъпи ремонти. “Намерили кога!”. Пътните строители внимателно бяха опънали цветна лента и бяха поставили знак: „Преминаването забранено“. Беше жестоко: отляво – дългата ограда на училището, отдясно – оградата на поликлиниката. Единственият избор беше наляво или надясно. Мислено ги проклех и заобиколих училището.
Никога не бях минавала по толкова крива пътека. И затова никога не бях виждала този магазин. Намираше се в края на един обикновен жилищен блок и името му веднага порази въображението ми: “Магазинът на щастието”.
„Какво ли, по дяволите, може да продават там?“, помислих си ядосано. В този момент дъждът заваля с удвоена сила, така че с облекчение се скрих в магазина. Вратата се затвори тихо зад мен, а мелодичният звън на звънеца предизвика вибрация някъде дълбоко в душата ми. Сякаш някой там се беше засмял. Това породи някакво радостно вълнение, съвсем за кратко.
Когато влязох, се заковах. Честно казано, бях малко объркана. Магазинът беше странен и приличаше повече на изоставен склад, пълен с боклуци, отколкото на нещо друго. Имаше клиенти, които се лутаха между стелажите и щандовете, докосваха и разглеждаха различни стоки. И имаше някакво радостно оживление. Една възрастна жена бързаше към изхода, сияеща като празничен фенер. Докато се приближаваше, тя ми се усмихна и ми намигна.
– Извинете, но какво продават тук? – попитах аз.
– Как какво? – Старицата се изненада. – Каквото пише, това продават. Щастие, бейби! Щастие!
– И под каква форма?
– В каквато форма пожелаеш, скъпа! Метри щастие, килограми щастие и дори щастие на парче! – Сигурно съм изглеждала малко глупаво, защото старицата се засмя. – Не се съмнявай, момиче, стоките са с високо качество! Аз съм редовен клиент тук. Ще ти хареса!

И старата жена се измъкна от магазина заедно със звука на звънчето. Един продавач в синя униформа със значка на гърдите вече бързаше към мен. На значката му пишеше: „Михаил, продавач на щастие“.
– Извинявам се за малкото закъснение, толкова много клиенти, море от работа! – Михаил се извини: – Виждам, че сте тук, май, за първи път?
– А вие да не би да помните всички купувачи? – Изненадах се.
– Разбира се! В края на краищата, след като веднъж някой е решил да бъде щастлив, обикновено става наш редовен купувач на щастие – обясни Михаил.
– А какво е толкова… особено щастливото във вашите продукти? – Попитах с известно съмнение.
– Ах, аз се заприказвах с вас! – Михаил ме прекъсна. – Позволете ми да ви направя малка обиколка и да ви покажа, така да се каже, стоките.
Той ме хвана под лакътя и ме поведе към щандовете.
– Обърнете внимание! Вълшебни калейдоскопи! Придайте яркост на живота! Постоянна смяна на впечатленията, приказка от цветове, много различни комбинации!
– Но това е само играчка! – протестирах.
– Аха, ти, разбира се, вярваш, че животът е нещо сериозно? – попита Михаил.
– Много сериозно е! – потвърдих аз. – Ако възрастните можеха да играят като децата…
– Ами, че играй! – предложи Михаил. – Кой може да забрани на един възрастен да играе?
– Е, аз имам задължения… работа. И всичко останало, – възразих мрачно.
– Ааа, ти на това играеш! Като начало сложи калейдоскопа в чантата си. И когато ти е скучно, тъжно или си напълно изнервена, отдели миг от времето си за него. И ще видиш как животът ти ще се проясни.
– Ще помисля за това – казах дипломатично.
– Нека продължим! – предложи Михаил. – Ще ти покажа едно устройство за изстрелване на сапунени мехури. Виж! Виж! Колко са различни! И как се пукат!
– И какво? – не го разбирах.
– Как „и какво“?! – Михаил възкликна радостно. – Всичките ти проблеми се пукат като сапунени мехури. Лесно! Красиво! Радостно! Това не е ли щастие? Но ти бързо ще го усвоиш, толкова е хубаво! Опитай, опитай още сега! Какво щастливо ти се случи днес?
– Не знам – казах аз. – Беше тежък ден.
– Нараниха ли те? Някаква травма ли получи?
– Не, изобщо не! – казах аз уплашено.
– Е, това е щастие. Така и ще го запишем: щастие! – Михаил беше щастлив. – Загуби ли нещо днес?
– Да, изгубих един важен документ, но после го намерих сред другите документи – потвърдих аз.
– О, но това е щастие! Нали? – Михаил продължи да ме обучава.
– Вярно е – съгласих се аз. – Късмет е, че го намерих.
– Е, сега можеш и сама, вече се научи. – насърчи ме Михаил.

– Днес видях едно смешно куче. Такова рошаво, рошаво и с палто! Като в цирка. И стопанката му беше като него! И тя беше рошава! Приличаха си!
– Така е! Това е страхотно! Справяш се чудесно! – Михаил ме похвали.
– Днес най-накрая завърших доклада си. Уморих се, но го завърших! – похвалих се сама.
– Това са четири – пресметна Михаил. – Остава още пети епизод. И така?
– И така, какво се случи по-нататък? – мислех на глас. – После заваля дъжд. Вървях към вкъщи, а те ремонтират пътя. Така че се отклоних… Да! Тогава влязох във вашия прекрасен магазин! – Възкликнах. – Запиши го!
– С удоволствие – каза продавачът на щастие. – За мен е чест, че реши да включиш това в списъка си с щастливи събития. И така, пет епизода са записани! Твоята Голяма книга на щастието вече се пише!
– Това всеки ден ли е така? – попитах аз. – А когато страниците бъдат завършени?
– Дотогава умът ти ще свикне автоматично да записва щастливите събития, и то не по пет събития на ден, а много повече – обеща Майкъл. – И животът ти ще бъде изпълнен с щастие!
– Много ти благодаря – благодарих му аз. – Мисля, че ще взема тази Книга на щастието.
– Вземи я като подарък от нашия магазин – Михаил наклони грациозно глава. – Винаги подаряваме по нещо на нов клиент.
– Какво щастие! – Зарадвах се аз. – Благодаря ти!
– Е, това е шеста точка в твоя щастлив ден днес – усмихна се Михаил.
– Да, разбира се! А аз ще си купя и уред за спукване на проблеми и калейдоскоп, за да увелича яркостта на живота! Това е седмото и осмото щастие! – изригнах аз.
– Аз съм много щастлив! Искаш ли да го опаковам в маркова чанта?
– Да, моля – казах, като все още се усмихвах.
Чантата също беше много красива – оранжева, с големи бели точки. На нея пишеше: „Съдено ни е да бъдем щастливи“. Надписът ми хареса.
Михаил ме придружи до изхода. На вратата имаше табела: „Има изход!“. Надписът също ми хареса.
– Имаме такива табели на всички врати – каза ми Михаил. – За да не забравяме, че винаги има изход! Благодаря ти за пазаруването. Ела да ни посетиш отново.
– Със сигурност ще се върна – обещах аз. – Искам да поразровя и да открия и други продукти.
– О, ние винаги се радваме на редовни клиенти! – Михаил се усмихна.
– Сигурно целият град идва при вас, нали? – попитах аз.
– За съжаление, не! – каза тъжно Продавачът на щастие. – Колкото и да е странно, всички казват, че искат да бъдат щастливи, но не всички искат да направят нещо за това. Но ние работим върху този проблем! Подобряваме асортимента, опаковките, рекламата. Така че винаги ще намираш нещо ново и интересно за себе си. Довиждане! И… желая ти щастие!
Звънецът иззвъня мелодично и аз излязох навън. Душата ми пееше. Вървях към къщи, а хората се взираха в мен. Вероятно заради оранжевата ми чанта. А може би защото не можех да спра да се усмихвам. Сигурно сияех като възрастната дама, която срещнах на входа. И това също беше щастие.
– Девет – казах аз разсеяно. – Да не забравя да го запиша в Голямата си книга на щастието.
Вие вече пишете ли своята Голяма книга на щастието?
Не? Ами какво чакате?