Числителните в немския език са обект на моята специална любов и обожание.
Моят внук е много добър в математиката – в немските училища обръщат сериозно внимание на този развиващ ума предмет. Та той ме светна, че германците първо назовават единиците, а след това десетиците. Така че 21 на немски ще се чете като: „едно и двадесет“.
Потърсих логично обяснение за тази странност и ето какво разбрах.
Тази немска особеност води началото си от дълбока древност – при липсата на цифри, индоевропейците драскали знаци: първо единици (едно тире за 1, две за 2 и т.н.) и едва след това десетки (Х).
С разпространението на арабските цифри всички (нормални) страни в Европа преминават към по-удобното произнасяне на числата отляво надясно: 56 – петдесет и шест, вместо шест и петдесет. Но не и Германия! И тук Лутер изиграва решаваща роля. В своя превод на Библията той се придържа към стария начин на назоваване на числата и категорично отхвърля всички нововъведения. От тогава и до наши дни писатели и математици постоянно изтъкват проблема с изкривеното предаване на числата и плахо се опитват да протестират – но без резултат. И за капак: немските цифри се изписват в слята форма, която изглежда доста плашещо: 891 724 = achthunderteinundneunzigtausendsiebenhundertvierundzwanzig.