Геният на пропагандата Гьобелс казва, че „хората трябва да започнат да мислят в единен порив и да реагират в единен порив“.
И така, какво правят нацистите с езика?
(Всички прилики с наши дни са напълно случайни.)

1. Добавят нови думи в речника:
– Rassenschande – оскверняване на расата
– Halbjude: „Раса“ – това са думи, с които се цели да се постигне равнопоставеност между хората и расата.
– Untermensch – подчовек.

2. Адаптират нормалната лексика.
Например само германските самолети можели да се наричат „бойни самолети“, а съюзническите самолети – просто „самолети“, което означавало, че те са по-малко боеспособни.

3. Възприемат специализирани термини и ги въвеждат в обикновената реч:
– Gleichschaltung – синхронизация
Започва да се прилага към народа (das Volk), който трябвало да се „синхронизира в единен импулс“. В края на краищата термините звучат по-разумно и обективно, така че пораждат повече доверие.

4. Започват широко да използват евфемизми:
– Schutzhaft – защитна опека
Това означава, че хората са били хвърляни в затвора, защото е трябвало да бъдат защитени или, напротив, другите е трябвало да бъдат защитени от тях;
– Säuberung: почистване. В самата дума няма нищо лошо, освен ако не я използвате в контекста на „die Stadt soll von Juden gesäubert werden“ (градът трябва да бъде почистен от евреи).

5. Говорят за себе си в превъзходна степен
Всичко, което партията прави, автоматично ставало „уникално“, „единствено по рода си“, „историческо“, „велико“.

6. Използвали религиозни термини – Третият райх бил наричан „вечното царство“, идеологията била наричана „вяра“, а Хитлер често завършвал речите си с думата „амин“.