Събрах ви няколко необичайни за нас, чужденците, факти за местния парижки живот :).

1. Няма лукс
Киното, седмиците на модата и списанията отдавна и упорито създават образа на „модния Париж“. В действителност местните жители биха предпочели пред маркова риза смачканата си тениска. А поради липсата на перални машини в тесните апартаменти, жителите на столицата имат в гардероба си 10-тина бели тениски, които да носят, докато мръсните са в обществената пералня. Жаждата за лукс и пъстри лога на модни фирми веднага издава новодошлите. Ерата на елегантните парижанки отдавна е отминала. Момичетата тук не обичат да се гримират, не си лакират ноктите, не си оформят косата. По-често мъжете са тези, които изглеждат по-интересно и колоритно.

2. Гости и безпорядък
Приемането на гости в столицата е въпрос на навик. Французите канят гости на аперо – хапване преди вечеря. На масата има маслини, крекери, чипс и бутилка вино. Не е прието да се облизва апартаментът преди гости – никой няма да се смути от праха по мебелите и пода или от бъркотията в стаята. Но домакинът непременно ще предупреди: „C’est le bordel chez moi“ – Има лека бъркотия. Също така никой от гостите няма да си събуе обувките, чехли за гости ще намерите само при нас. Парижаните знаят как да готвят. Най-добрият парижки съвет: научете се да готвите 2 ястия – едно просто и едно сложно. Първото е за случаите, когато не разполагате с време. Второто (като бургундско печено, примерно) е, за да изненадате приятелите си веднъж годишно.

3. Недоволството като национален спорт
Любимият ми цитат за Франция е от Силван Тесон: „Франция е рай, обитаван от хора, които вярват, че са попаднали в ада“. Ако французите са най-недоволната нация, то Париж е епицентърът на недоволството. Тук е обичайно да критикуваш, да се дразниш, да се оплакваш. Това е част от манталитета. Французинът винаги ще бъде недоволен от времето, от властите, от работата си, от съседите си. Тази нетърпимост се пренася и в отношенията. За да започне да ви смята за „приятел“, трябва дълго време да сте  преминавали през огън и вода и обратно. Никой няма да ви допусне бързо до трепетното си парижко сърце. Дори моята внучка, която все пак е наполовина българка, наполовина италианка, но е изцяло подвластна на парижко-френското си възпитание, когато получи най-добре сготвеното свое любимо ястие и я попиташ как е, тя ще каже: „C’est pas mal“. (Не е зле.) Това й е най-високата степен на задоволство 🙂

4. Забранени теми
Не е прието да се обсъждат заплатата и здравето. Но един парижанин с удоволствие и дълго може да ви говори за романтични приключения и политика. Между другото, зад прекалената учтивост се крие и лицемерие. Те никога няма да изразят директно недоволството си от вас. Ще се усмихват, но ще ви обсъждат зад гърба ви с всички подробности.

5. Хумор с двоен смисъл
Френският хумор може да изглежда странен, саркастичен, дори злобен. Парижани няма да се притеснят да ви боднат или дори да ви бръкнат в душевната рана. В местния хумор се усеща радостна безнадеждност, склонност към парадокси, разочарование от живота и сложна любов. Това се нарича: „second degré“. Проблемът с „second degré“ е, че французите (особено мъжете) извиняват с нея всичко: и най-забавните шеги, и най-неудачните. Тъпа шега… Неуместен сарказъм… Ти си идиот, не разбираш, това е „second degré“.

Ето така!