Откъде идва стереотипът за французите, носещи барети?

В днешна Франция само възрастните хора и туристите носят барети! През XIX в. почти всеки британец би описал французина като човек, който носи барета и кара колело с връзка пресен лук, който виси от кормилото.

В наши дни лукът в образа на французина е заменен от багета и бутилка вино, но баретата никога не изчезва. Пред XIX век този стереотип се разпространява от британските брегове по целия свят.

С барети на главите, велосипедисти с връзки лук пътували от Бретан до Великобритания всяко лято, за да ги продават там. Много от тези продавачи на лук се наричали Ян – често срещано бретонско име, еквивалентно на Джон в Англия. Англичаните започнали да ги наричат „лучените Джони“. „Johnnies“ продавали от юли до декември в Обединеното кралство и след това се връщали в Бретан. От тези ограничени контакти с французите, англичаните направили извод, че всички във Франция носят барети.

Първият лучен „Джони“ се казвал Анри Оливие. През 1828 г. той пътувал до Англия, за да продава лук, а не до Париж, както всички останали. Първото пътуване било успешно и следващия път с него тръгнали и други французи. Когато през 30-те години на ХХ в. станали достъпни велосипедите, това улеснило работата на продавачите и велосипедът станал част от образа.

В началото на 90-те години на ХХ век лучените Джони продавали стоки навсякъде във Великобритания. Върхът бил достигнат през 1929 г., когато Johnnies продават 9000 тона лук на британците. След Голямата депресия търговията е преустановена. През 2004 г. в Роскоф е открит Музеят на Лучения Джони в чест на тази почти забравена професия.