Ако не се справим със съзависимите си характеристики, вероятно ще продължим да посягаме към жабите и да ги целуваме. Дори и да се справим със съзависимите си характеристики, може да продължим да бъдем привличани от жабите, но поне ще се научим да не скачаме с тях в блатото.

Приказката за Момичето и Жабока може да бъде разгледана от различни ъгли…  Ние с вас, обаче правим този анализ, за да проследим съзависимите връзки. Емоционално зависимите връзки. Ако изведнъж разпознаете себе си, не се притеснявайте – просто приемете, че има върху какво да се замислите. Това е достатъчно на началния етап на оздравяването. 🙂
И така, какво представлява една съзависима връзка?
Съзависимата връзка е сливане с друг човек. При това пълно сливане. Сливане, при което вие се отказвате от собствения си живот и започвате да живеете в полза на другия, т.е. за него. Вие вече нямате свои собствени цели, нямате свои собствени планове – всичко е свързано с другия. Не можете да направите нито една стъпка, или да вземете някакво решение, без човека до вас. С други думи вие сте загубили своята цялостност. Това означава, че ако ви отнемат партньора, ще спрете да съществувате.
С други думи, “мен ме има”, докато го има моят партньор. И аз съм се сляла с него. Толкова съм погълната от него, че не мога да си представя живота си без него. Ако сега някой ви каже, че партньорът ви е отвлечен от НЛО и го няма, какво ще се случи с вас?
Какво ще се случи в тялото ви?
Какво ще почувствате?
Какво ще го преживеете?
Ако усещането е близо до: “безкрайна празнота, защото, когато съм с него, се чувствам жива, и, ако той не е тук, то и аз не съм тук, сякаш се разтварям, изчезвам във въздуха. Или все едно имам дупка в душата си, имам пълна празнота, не съм цяла…”, то моля, прочетете този анализ до край.

Да се върнем към приказката.
Момичето среща Жабата, която ѝ обещава, че ако я целуне, ще се превърне в принц.
От този момент Момичето започва да живее в своята мечта.
Човекът, който в живота си вдига жаба и избира да продължи да живее с нея, също живее в мечтата си. Това винаги е човек, който живее с някаква болка в душата си. На него му е трудно да разпознае тази болка. Вместо лечение, той слага превръзка върху болката си във вид на изградена от него илюзия, с която започва да живее. По-лесно му е, по-удобно му е, има с какво и заради какво да живее в своя нереален свят – в света на фантазиите. Има хора, които предпочитат този начин на живот, пред това постоянно да усещат болката, която искат да забравят.
В приказката Момичето навлиза в света на фантазията с очакването, че един ден Жабата ще се превърне в принц. Героинята започва да се жертва до такава степен, че не само целува Жабата, не само търпи факта, че изобщо има жаба до себе си, но и я допуска в леглото си, в личното си пространство. Дава й леглото си, дава й живота си, дава й радостта си, настроението си… Жертва всичко, което притежава, и на което държи, с надеждата, че един ден Жабата ще се превърне в Принц.
Подобни очаквания, неоправдани с абсолютно никакви факти, често се срешат в живота.
Много често в живота сценарият на практика е почти същия.
В началото на всяка връзка има период на бонбони и букети. В този бонбонено-букетен период в някакъв момент Жабата се проявява в приказния образ, който виждаме. Лошите черти проличават, но поради факта, че вече е задействана химията в телата, ние силно и смело си затваряме очите и не искаме да виждаме реалната ситуация. Жабата се държи като Принц, говори като Принц, ние я усещаме като Принц, и – най-важното – искаме да продължим да вярваме, че е Принц. Не виждаме реалността, не искаме да виждаме реалността и си създаваме плътен, но илюзорен образ. След време, когато химията поутихне, а “химическото” привличане не трае много дълго, то ние започваме да навлизаме в реалността, започваме да виждаме партньора си много по-ясно и реално. Все по-ясно виждаме недостатъците му, но не можем (а и често не искаме) да направим нищо, което да сложи край на отношенията ни. 
Вече толкова сме погълнати от спомените, от „някогашните“ хубавите емоции заедно – нали ги изпитвахме кажи-речи вчера – че заживяваме в очакване Принцът някой ден да се завърне. Или Принцесата.
В този момент започва да действа друга “химия”, много по-силна дори от тази на любовното привличане, защото има много дълбока емоционална причина, която създава нашето убеждение за собствения ни живот: “аз съм нищо без него”, „аз не мога без нея“. Ние продължаваме да не искаме да приемем реалността и продължаваме да живеем в илюзията.
Сигурно и вие сте преживявали подобни ситуации: виждате, че се случва нещо нередно, нещо, което не харесвате, не приемате. Давате си ясна сметка за това. Казвате си, че не можете да го понесете, че не можете да продължите с този човек нататък. Казвате си: „Стига толкова. Повече не може така!“. Дори успявате да го кажете на него или на нея, но този, на когото го казвате, обикновено не е съгласен с вашето становище. Той/тя има своите обяснения, своите оправдания. Вие се предавате: и започва самозалъгването, точно както в приказката: птичката казала, вълшебницата казала, вещицата казала, за това как той е просто жаба: “виж, осъзнай, приеми и вече се сбогувай с него!”. Ама не: “може и да грешат, може и да ми завиждат”. В живота тези реплики са малко по-различни: „може и да не е толкова зле, колкото ми изглеждаше“, „може би аз не виждам всичко“, „ако имах неговите/нейните проблеми, и аз може би щях да се държа така“ и т.н., и т.н.
В очакване на чудото другият да „разбере“, тази връзка може да продължи “вечно” по отношение на рамките на един живот. Човекът е в състояние да търпи подобен партньор до края на живота, без дори да осъзнава какво се случва в действителност. И по всякакъв възможен начин, както и в приказката, да му доказва, да го убеждава, да го превъзпитава, да му говори, да го умолява, да плаче… в очакване на чудното превръщане.
В същото време партньорът ще е доволен, защото на всеки със склонност към съзависимост винаги се пада един, приблизително същия, който има нужда от друг човек, за да затвори неговата рана, да облегчи неговата болка.

Каква би могла да е болката на подобен партньор? В приказката: на Жабата?
Например, много възможно е „омагьсаният Принц“ или „омагьосаната Принцеса“ оже да са имали много директна, много студена майка, срещу която да са натрупали обиди или дори гняв. И на подсъзнателно ниво чрез партньора си, чрез жена или мъж, задържайки ги до себе си, да се доказват на майка си. Отново и отново: „Ето, виж как ме обичат. Аз съм добър човек. Ти не ме забелязваше, но аз мога да бъда обичан!“. По този начин, установявайки връзка с жена, Жабокът доказва себе си, своите качества пред майка си на подсъзнателно ниво (дори майка му отдавна да не е жива).
Най-лошото в тази ситуация е, а и в приказката ясно се вижда, че ако такива съзависими хора не открият своите вътрешни опори в самите себе си, ако не успеят да намерят собственото си аз, тогава никой не може да им помогне. При това нито на нея, нито на него.
В приказката именно тази невъзможност е показана много добре.

Момичето има голям късмет и приказката завършва приказно позитивно, защото тя навреме сънува съня си. Въпреки, че е минало сравнително малко време, Момичето вече е изстрадало много. И, когато сънува ужасния си живот, тя успява да прекрати връзката си и да се отърве от Жабата.
И най-важното, което прави след като се събужда: тя взима решение.

В този ред:
Осъзнава ситуацията.
Взима решение.
Намира опора в себе си, в силите си.
Предприема действия.

В живота, ако трябва да съм напълно искрена, подобно хепи-енд развитие се случва много рядко. В повечето случаи такива клиенти не осъзнават ситуацията, в която се намират. Те и не стигат до психолози или до някаква помощ. Те не чуват обкръжението си, защото илюзията е завладяла живота им. Само много малък процент са в състояние да осъзнаят ситуацията си, а още по-малък процент хора се решават да действат.
Ясно е, че ако конкретната личност не вземе решение, ако не поиска да промени живота си, то никой не е в състояние да помогне.

Истината е, че съзависимите отношения са много силни.

Опитайте се да прочетете спокойно кратките епизоди в приказката и, ако откриете подобни симптоми, ако и вие живеете в очакване на чудото: Жабата да се превърне в Принц, тогава, може би, е полезно да се замислите какво реално се случва във вашата връзка.

Другото, на което искам да обърна вниманието ви и което е показано и в приказката: яркият симптом на нездравите съзависими отношения! В общи линии той може да се формулира така: заедно е гадно, поотделно е тъжно и скучно. Отвън подобни отношения изглеждат като нереална любов: “Ние не можем един без друг нито за минута.”
И действително, когато не са заедно тези двойки си липсват, постоянно си говорят по телефона, копнеят един за друг, показват “любовта” си и т.н. Но – внимание – когато се озоват на една и съща територия, това винаги е конфликт, безкраен конфликт. И всеки път, с всяка година, с всеки интервал от достатъчно дълго време в раздяла, тези конфликти ще бъдат все по-чести, ще стават все по-непоносими, а може би ще бъдат още по-тежки и с времето могат да се прераснат в омраза.

В началните етапи на съзависимите връзки може да се наблюдават характерни романтични периоди на помирение: секс, общуване, пътуване… Помирителните периоди продължават дори с месеци, но всичко това трае известно време, след което конфликтите стават все по-чести, помирението вече не е толкова сладко и може да стигне до крайности.

Подобни отношения, всъщност, могат да бъдат много продължителни: 10, 15, 20 години…

С времето съзависимостта започва да се възприема като норма.

Но съзависимостта не е норма!

Съзависимите отношения са нездрави отношения.

Говоря за това сега, пиша, но някога аз също мислех, че съзависимите отношения са норма. Така мислех, докато не започнах да виждам. В един момент просто започнах да виждам други отношения, здрави, резултативни… Отношения, в които партньорите се развиват не в регрес, а прогресирайки. Тогава поставих под въпрос моите собствени. И тогава започнах да осъзнавам, че може да е различно. Защо и при мен да не е така спокойно, уважително, самостоятелно, достойно? Сега спокойно мога да призная и пред себе си, и пред вас, че неутрализирането на нагласите за съзависимост е много трудно, но е възможно. Точно толкова трудно, колкото да промениш живота си и да не привличаш повече такъв тип отношения.

Неотдавна открих следния цитат: “И ето, че ако не се справим със съзависимите си характеристики, има голяма вероятност да продължим да посягаме към жабите и да ги целуваме. Дори и да преподредим нагласите си, може да продължим да бъдем привличани от жаби. Важното е, че привличани от жаби, поне можем да се научим да не скачаме в блатото заедно с тях.”
И това, всъщност, е абсолютно вярно.
Победа е, когато независимо, че продължаваш да бъдеш привличана от жаби, защото някъде в спомените си все още пазиш илюзията, че тази жаба някога е била принц – въпреки това вече можеш да се контролираш и да не скачаш в блатото след тях. Можеш да направиш своя избор: да вземеш решение дали да скочиш в блатото след Жабока, или да се отделиш от него, и да го оставиш извън прекрасния си, красив живот.

.