Личните граници са достоен резултат от простички навици. Когато човек има ясни, здрави граници, то той дължи това на безпрекословното следване на полезните лични принципи, които често наричаме самоуважение. Когато за даден човек казваме, че не умее да установява ясни граници (вкъщи наричаме това “мека Мара”) или, че има слаби граници, то той дължи това на цял комплект от лоши навици, които се дължат на авторитарно възпитание в детството и на ниска себеоценка. Хората със слаби лични граници меко казано не живеят добре и са мноооого лесна плячка за всички представители на тъмната триада (за нея трябва да се направи цяла рубрика).

Изграждането на личните граници може да се извърши по два начина:

1️. Работим с психолог върху повдигане на самочувствието ни и тогава полезните навици се формират “сами”, в случай, че родителите ни не са извършили тази полезна дейност. 

2️. Проследяваме лошите си навици, решаваме да се справим с тях, облепяме всички визуални места в дома си с петте правила по-долу, и започваме постепенно да се освобождаваме от лошите си навици (наричаме ги още навиците на доброто момиче), и ги заменяме с полезни.

И двата начина са правилни и ще дадат един и същ резултат – самочувствие и надеждни лични граници. За първия метод ще пиша друг път (най-вече за това как да си подберете добър психолог), но засега ще изброя пет прости действия, които ще формират здравословни навици. Можете да започнете да ги прилагате още сега. Слабостта на втория подход е в това, че простото прилагане на провилата без повишаване на самооценката, ще работи единствено в описаните по-долу случаи. Ако ви се наложи да импровизирате, то ще бъде в стила на “меката Мара”, но да се движиш бавно е по-добре от да не се движиш изобщо.

И така, четем внимателно.

Навик № 1: Отговаряйте, когато ви е удобно – няма значение на кого, няма значение кога.

Давам пример.

Стар навик

Взимате си душ. Телефонът ви звъни или пристига текстово съобщение. Веднага изключвате водата, грабвате кърпа, започвате да се подсушавате трескаво и набързо – веднага се втурвате да отговаряте!

Нов навик

Не вземате телефона със себе си в банята (а също така: за джогинг, във фитнеса, не вадите телефона, когато се срещате с приятели, дори с родителите си за вечеря, или когато сте отделили час за игри с детето и т.н.).

Разбира се, същото важи и за изпращането на текстови съобщения.

Няма правило, което да гласи, че имате задължението да отговаряте веднага след като прочетете което и да било съобщение! Ако партньорът (мама, татко, приятелката, шефът и т.н.) ви налага подобно задължение, първо се вслушайте в себе си: удобно ли е за вас това правило? Ако отговорът е “не”, смело отказвайте да сте на каишка! Ще отговорите на съобщението, когато ви е удобно. Когато имате време. Когато сте обмислили отговора. ВСИЧКО може да почака.

Идеята е да си създадете навик да отговаряте на обаждания и да отговаряте на съобщения, КОГАТО НА ВАС ВИ Е УДОБНО. 

Навик № 2: Отхвърляйте, без да се впускате в дълги обяснения и колебливи размисли.

Пример.

Стар навик

„О, знаеш ли, цялата седмица работих като кон. Краят на годината – толкова много документи за вършене. Отчети, съгласувания. Исках да си бъда вкъщи този уикенд и ако трябва да съм честна, планирах да направя няколко отчета от вкъщи. Така че няма как да успея да отида при родителите ти този уикенд“.

Нов навик

„Не мога. Изморена съм тази седмица.“ Или: „Не мога да се справя с работата си”. Или: „Не, не мога този уикенд“.

Ограничете отказа си с максимум 5-6 думи. Ако те не са достатъчни, или с тях не се съобразяват, то вие сте в съзависими отношения и то откъм подчинената страна. Необходима е по-сериозна работа, ако не сте ок с позицията на нечий роб. 

Навик № 3: Без извинения

Правило, което трябва да се спазва стриктно: извиняваме се само, когато сме наранили друг човек. Например, случайно сме стъпили върху крака на непознат човек. Никога не се извиняваме, когато молим когото и да било да си свърши работата.

Например никога не трябва да се извиняваме за това, че сме се обадили в службата за обслужване на клиенти.

Вместо:

„Извинете, бихте ли разпечатали това за мен?“

По-добре е:

„Моля, разпечатайте това за мен.“

Навик № 4: Забравете фразите „Няма за какво“ и “За нищо”.

Стар навик:

Когато ви благодарят, винаги казвате: „Няма за какво“. „Няма за какво“ е самообезценяваща фраза. Тя няма друго тълкувание. Тази фраза означава: „Не струвам твоята благодарност.“ И, между другото, това е девалвация не само на самия вас, но и на желанието на другия човек да изрази своята благодарност. Дори ако помощта, която сте оказали, изобщо да не е била сложна за изпълнение, по-добре е да кажете: 

(Нов навик)

„Радвам се, че ви помогнах“, или „Беше ми приятно да направя това за вас.“ В тези варианти няма елемент на самообезценяване.

Навик № 5: Не отменяйте предварително взето от вас решение. Никога и при никакви външни обстоятелства (дори, когато се опитвате да се самоизлъжете, че уж вие така сте решили.)

Един от признаците за ниска самооценка и липсващи граници е трудността при вземането на решения (много съмнения, постоянно консултиране с всички, безкрайно четене на отзиви, немотивираното връщане на закупени стоки/вещи) и честата отмяна на вече взети решения или внасянето на промени в тях. Страхът от вземане на грешно решение и допускане на грешка идва от дълбоко вкоренения страх от отхвърляне. За да не допускате този страх да управлява живота ви, просто трябва да си позволявате да правите грешки. Понякога. От време на време. Спонтанно. След като признаете пред себе си и си докажете, че не сте съвършени (съвършени са само покойниците, както знаем) и си дадете правото да си грешите на воля, ще ви бъде много по-лесно да взимате решения. В края на краищата е по-добре да направите крачка и да сгрешите, отколкото да се самообездвижите и никога да не правите нищо от страх да не сгрешите.

Успех!

По темата за личните граници, можете да видите и „На война за личните граници“