Миглена Ангелова е нещо като римейк на Чавдар войвода: кой не знае за нея, за мъжете й, за четирите й брака, за четирите й деца, за голямата й уста, кой не е гледал участието й в миналогодишния ВИП Брадър, когато подлуди съквартирантите си и накрая спечели зрителския вот. Тази година Миглена се завърна на екрана като коментатор – пак във формата ВИП Брадър. Издаде и книга – „Искрено и лично за Големия VIP Брат“, в която анализира живота в Къщата, правейки паралели с живота навън. Доста интересно четиво! В кариерата й се появи и нова роля. Миглена има две внучета – родения в Копенхаген Деймиън Таге Томас Кристиансен, по-известен като Янко, от голямата й дъщеря Дора, и Алия, родена в Неапол, дъщеря на Адриана, едната от близначките й. Другата близначка Стефани се омъжи в Тунис за Бесем Фериани, но както и Адриана живее в Париж. Дора, която е египтоложка, прави докторантура в Хайделберг и двете й сестри често пътуват при нея от Париж. Най-малкото дете на Миглена, 21-годишният Илия, живее в София и работи в продуцентската къща на майка си. В последните години Миглена Ангелова има бизнес с Китай – съвместно с Шанхай Медия Груп прави филми за инвестиционния климат в България, предстоят филми за Гърция и Сърбия. Срещаме се с нея в столичен мол, където тя идва с огромни очила, почти скриващи дребничкото й лице. Поръчва си капучино и го получава в чаша XXL. На масата сваля очилата си и пред мен е жената, която по собствените й думи не е бучка масло върху ничия филия.

– Имаше травестити на представянето на книгата ти. Елза Парини, но не само. Да не си икона на общността?

– През предаването ми „Искрено и лично“ от 2000 до 2013 година са минали около 15 000 души и кариерите на доста от тях получиха силна позитивна енергия от него. И за Елза Парини, и за София Борисова, за Кали и Емануела предаването беше нещо като начало на разпознаваемостта, нещо като благословия за кариерата нататък. Не е вярно, че българите не изпитват благодарност. С някои от тези интересни личности поддържам връзка през годините. За заети хора това означава, че се чуваме от време на време. Има сериозен респект от двете страни, аз много ги уважавам, те мен също.

– В книгата ти ме впечатли почти математическото отношение към живота. Как ако живеем с някого 50 години, ще сме вечеряли с него 20 хил. пъти и т.н. Препоръчваш го като лек срещу илюзии, но това не е ли неприятно страшно?

– Животът може да бъде изчислен. В Международната академия за телевизия и радио работим с декана на журналистическия факултет в Москва, Сергей Ерофеев, много мъдър човек, по проект как младите хора да осъзнаят желанията си и да ги сбъдват. Имаме таблица на човешкия живот, един гнусен квадрат и в него можеш да си зачеркваш отминалата година, която вече принадлежи на смъртта. Това те кара да живееш по друг начин. Ерофеев включва в таблицата 100 години, аз моите ги направих 120. Така можеш да си дадеш сметка за житейската математика, да се попиташ какво правиш следващите години. Защото ние пилеем времето си още от раждането. Едно от най-хубавите писма, които съм чела, е на Сенека до Луций за пилеенето на времето. Как всеки е благодарен за парите или подаръците, но не и за времето, което си му отделил и което няма как да възобновиш, защото отминалите минути принадлежат на смъртта. Ако го кажеш така – на смъртта, нещата стават други. И започваш да не гледаш телевизия, да не седиш до безкрайност във фейсбук.

– И това го казва телевизионер. Нали това работиш?!

– Не работя това. И не казвам, че телевизията губи време, а празното съдържание. Дали с телевизия, дали в празни разговори, дали четейки глупави книги, които са написани защото авторът е искал да види името си на корицата. По-добре се наспи, изрежи си ноктите, лакирай се, помисли за нещо. Затова смятам, че житейската математика трява да бъде изучавана и прилагана. И когато човек тръгне да се жени за друг човек, не е лошо да си помисли колко време иска да живее с него и да си представи с този човек колко отпуски му предстоят. Ако изчисля, че оттук нататък имам още 30-ина години, или 60 отпуски…

– Това какво ти дава?

– Разумно, премерено отношение, в което си даваш сметка какво те очаква. Можеш да живееш все едно няма зима, но тя ще те удари с лопатата по главата. Хубаво е да се подготвиш за нея.

– Откога започна с този подход?

– От 5-6 години и ми личи. През тях остъргах глупостите, които социализмът ми беше налепил. Да търсим на всяка цена доброто у хората – но понякога него го няма. Да сме удобни, да сме съгласни с колектива.

– Ако трябва да върнеш времето назад и да се облегнеш на тази математика, как биха ти се разпределили нещата?

– Ще ми е жал за времето и енергията, изгубени в напразни опити да помагам и да се занимавам с хора, които просто не е трябвало да допускам до себе си, защото ме вкарват в миксер и ме разбиват. Слава богу, аз не можех да лежа разбита, трябваше да се събера и да се изправя заради четирима души, които много обичам. Но бях много лесна плячка…

– Това ми е малко странно. Да приемаш себе си като жертва.

– Не, не съм била жертва.

– Но казваш, че си била плячка.

– Имаш достойнства, които недостойните хора използват. Твоята сила срещу теб самата. Това е нещо като психологическо айкидо.

– Това не е ли начин да научиш някои неща? В живота така се учи.

– Безспорно, но едно е да си вкаран в калъп, който те прави топъл пластилин, съвсем друго е да си научен, че има неща, които трябва да се съобразяват, за се имат предвид. Дядо ми имаше готови постулати за приложение в живота. Един от съветите му към моя вуйчо беше: “ти гледай жена ти да е умна, пък нищо, че е хубава”. Че може да има този недостатък. През соца се разбиха връзките в семейството, а можеше да остане уважението към знанието на предишните. На мен много ми се е искало децата ми да не започнат от нулата, да знаят някои работи. Не е нужно да тръгнат да си ги доказват сами, защото няма да им стигне животът. Постоянно съм им дуднала като рекламен блок едно и също. Моите съвети ги има в края на книгата ми.

– Кой е най-важният?

– Всичките 15, но особено последният – където и да е мама, тя ще ви обича и ще бъде до вас.

– Но ти ги наричаш и гадленца.

– От време на време им казвам и това. Магаренца, гадленца, ах вие, противни дечица.

– Те как се обръщат към теб – с мамо или по име?

Момичетата с “мами”, Илия – с Миглена, Меги. Той не обича да идва на места, където някой знае, че съм му майка. И не обича да излиза с мен, защото иначе се чувства умен, а когато е с мен, се чувства мое дете. Тази роля не му харесва.

– Признаваш, че си живяла с психопат. Предполагам, че става дума за някой от мъжете ти, кой?

– Е хайде да не е с имената и егенето. Психопатията е първо липса на съвест. Това са хора, които не съжаляват за постъпките си. Вкарват те в постоянни емоции и не ти остава време за нищо, не ти остава време да се отдалечиш и да разбереш. Живееш по правила, които не са твоите. Човекът до теб има толкова противоположни изисквания, че започваш да живееш с чуството, че той винаги е прав. Психопати има много, това не е някой, който те чака с ножа зад вратата или със заточения гвоздей в тъмния вход. Може да ти носи кафето в леглото.

– Добре, психопати не обичаш. Но не обичаш и слабите хора, никак не им съчувстваш.

– Не ги харесвам, въпреки че и аз имам своите слабости, имам хората, които са ми слабост. Но опасно слабият човек за мен е този, който се страхува, който се продава, който иска да има всичко днес, който се окичва със своята слабост, който иска да има повече от това, което заслужава, което може да получи по честен начин. Тези хора са готови на всичко, на всякаква подлост и подмяна на ценностите. Те говорят много красиво, ние ги гледаме по телевизията. В Къщата воювах с такива хора, аз винаги воювам с тях. Смятам, че са много вредни.

– Мислиш, че Ирина (Тенчева – б.а.), с която се конфронтирахте, е слаб човек?

– В този смисъл да, тя е готова заради своите слабости да направи много неща и ще открие силите да ги направи. В Древен Египет е имало двоично число като част от речта и е предполагало съвкупност от противоположни качества, защото ние имаме качества, които в различни ситуации веднъж са плюс, веднъж са минус. И когато имаш предвид земята, имаш предвид и небето, когато имаш предвид доброто, имаш предвид и лошото, което го допълва. Единството и борбата на противоположностите е заложено в нас и ни тласка през целия ни живот, то е вътрешният ни двигател. И когато слабостта е повече, но ти имаш силата да я развиеш, това е страшно.

– Твърдиш, че си добричка, цитирам от книгата: „имайки предвид добрия ми характер“. Публичният ти образ обаче е различен.

– Аз съм добър човек. Много добър.

– Доказателства?

– Добър не означава глупав човек. Не означава да му поискаш телефона, за да звъннеш и той да ти го даде, защото е добър човек. Това е глупав човек. За мен добър е онзи, който никога няма да нарани, ще помисли, преди да предприеме нещо, ще те запази, ще предвиди и ще заобиколи всички подводни камъни. Аз имам рефлекс на човек, който пази другите.

– В Къщата на Вип Брадър доста хора ти бяха обидени.

– Бяха ми обидени не заради мен, а заради себе си. Дори дума да не кажа, те ще са ми обидени, защото имат вътрешни дефицити, които проектират върху всичко и всеки. Въпреки това аз никога не ги обидих. Всеки път, когато имаха нужда, им помагах, но това не се виждаше. Бях склонна да премълча неща, които могат да ги засегнат дълбоко – това е доброта. Винаги ще се лиша от нещо, от което мога да се лиша, и ще го забравя. Аз не очаквам отплата. За мен това е доброта. Доброта е бъдеш деликатен, да не нараниш хората умишлено. И в този смисъл аз съм много добър човек.

– Ти можеш да не нараниш хората с думи, а с действията си. В Къщата не участваше в мисии, което донесе глад.

– Не е така, нямаше мисия, в която аз да не участвам и нито веднъж моето неучастие не причини глад. Отказах мисия „Куче“, която не беше измислена от Биг Брадър и беше резултат от вътрешните дефицити на един човек, който вече не е сред нас и няма нужда да го коментирам. Тя не причини глад. В същото време същите тези хора нямаха нищо против да бъдем гладни и да спим на матраци и без завивки, защото “техният” човек го е причинил с един кош измишльотини. Говоря за Христо (Живков – б.а.), който се направи на велик и не искаше да изиграе елементарна роля, да целуне Емануела по бузата. И затова спахме 4 дни на матраци, нямахме топла вода и смърдяхме, и бяхме гладни. Беше абсолютен егоист, но беше егоист от техните. Те също бяха егоисти като него. Своите разбират своите.

– Наричаха стаята ти Терариума. Разбрах, че вкъщи отглеждаш два питона и според теб това са идеалните домашни любимци, защото „аз съм им съвършено ненужна, както и те на мен“.

– Думите винаги имат по-тесен смисъл. Аз нямам нужда те да въртят опашка след мен и да ме облизват. Не смятам, че не могат да живеят без мен. Защото смисълът на повечето любимци в къщите е именно този.

– Имаш предвид всеки да е автономен.

– Да, ние сме психически независими един от друг, и за мен това е добрата връзка. Ти имаш нужда от тези същества и от този човек, но той е завършен и без тебе и ти без него. Няма нужда той да води твоите битки или да те спасява от нещо, или да те “прави” щастлив.

– А теорията за половинката? Половината холивудки филми са на тази база.

– Както казва Фаина Раневска (известна руска актриса) – таблетките, мозъкът и задникът имат половинки. Но хората – как да живееш с половин човек? Хубаво е той да бъде завършен. И ти да си на равноценни начала с него. Много е глупаво човек да си търси половинката и да намери някого, чиито комплекси да отговарят на неговите комплекси и дружно да се облизват един друг. А за Холивуд – там има много хора с дефицити. В публичните професии влизат хора с дефицити и лошо детство.

– Половината гении са хора с дефицити и лошо детство. Дефицитите те карат понякога да мислиш по начин, по който никой друг не може, и да научиш много неща.

– Това е, когато си направиш труда да научиш много неща. Но представи си, че ти не си направил този труд, а са ти дали сцена и камера. И микрофон. Или политическа трибуна. И власт. И какво става с теб? Не чуваш нищо, нищо не развиваш, но компенсираш, оставяйки след себе си разруха.

– Добре, значи не търсиш половинка.

– Категорично, с половин човек не бих имала отношения.

– Къде ще го намериш този цял?

– Аз го имам и много се радвам, че съм го срещнала в момента, когато самата аз съм вече цяла.

– Това човекът с посвещението ли е (книгата е посветена на „К. П. – моето вдъхновение, моята сила и моята слабост“ – б.а.)?

– Да. Но нито аз съм половинка, нито той е половинка. Аз затова влязох в Биг Брадър, да проверя себе си. Проверих се и останах доволна. Заедно ние сме много интересни хора. Той има много вярна преценка, на която много се доверявам. И той до мен е мъж, а аз до него съм жена. Няма нужда да бъда нещо средно между мъж и жена.

– Кой е този човек?

– Имена, егене и адрес. (Смее се.)

– Винаги е за предпочитане.

– Кааааак, ще се извие опашка, недей така. Той няма как да не стане известен, но няма да стане известен, защото аз съм го предала на първия разпит, на всичкото отгоре без мъчения.

– Мога да помисля за мъчение.

– Да, тя издаде отряда без мъчения. Аз не бих отрекла, че това е той. Но ей така да го вра, не бих. За мен той е много ценен, скъп, важен. Прави ме решителна, силна, смела. Никога не бих написала и книгата по този начин. Бях се отказала да я пиша. Той ми създава условия, при които аз търся креативни решения, защото искам да се гордее с мен.

– Да не се занимава с психология?

– Той е добър психолог. Не му е това работата, но и това е завършил. Измислям разни неща, за да се гордее с мен – ето, във София Фешън Уик закрих първата вечер, излязох с рокля на София Борисова в червено и черно.

– Тоест участието ти е било породено от желанието да бъдеш очарователна за този човек?

– Всъщност, искаше ми се да благодаря на семейство Арабаджиеви за всичко, което направиха за мен и презентацията на книгата. Но и – да, заради него също. Иска ми се да си каже – боже, какво парче съм отхапал от другите. Никога няма да им го дам.

– Има ли закуски в леглото, въпреки че може да е белег на психопатия?

– Както и свещите на масата. Виж, когато той ми носи закуска, го прави, за да съм нахранена, от грижа за мен. Няма да каже – аз днес ти донесох закуска, а ти не си се погрижила за чорапите ми. Има ли умисъл, винаги става пазар. Аз на теб и ти на мен. Когато правя нещо, го правя, защото ми е приятно да се грижа за него. Приятно ми е да му гладя ризите. Аз на Илия не гладя ризите… Приятно ми е да му сгъна чорапите по начин, който да го улесни. И да му правя баници.

– Това ми е интересно да го видя.

– И на него му е интересно. Той искаше да ме снима, за да ме има за спомен в тази дейност.

– Ти си подреден човек, подредила ли си спомените за всички мъже в живота си?

– Повечето, нека да не се обиждат, почти няма с какво да ги помня.

– А уроците от живота с тях?

– Аз не се омъжвах заради уроците, а защото не можех да кажа не. В един дълъг период от живота си само обгрижвах хората, не можех да ги обидя, да откажа, да ги разочаровам в очакванията им.

– Защо си влизала в тези връзки тогава? Няма как да си в една връзка, ако се чувстваш само като донор.

– Мнозина в България са така – имат предпочитания към хора, с които лесно могат да се разделят. Това са всички хора, дадени рано на детска градина, които са били гледани от баби и дядовци, защото майките им са работили. Тези хора винаги създават връзки с мъже или жени, които не им е проблем да загубят.

– Ти такова дете ли си?

– Като повечето социалистически деца и аз съм гледана от детската градина и от дядо си и баба си. Имаме цяло поколение, рано отделени от майките си, без да сме получили от тях това, което е трябвало да получим. Моите деца също донякъде. Особено голямата ми дъщеря. И сега, когато тя тръгне да приключва нещо, аз мога да й се обадя и да й кажа – помисли, защото това може да не е заради другия. А заради твоето желание да си тръгнеш първа, за да не те нарани някой. Просто защото майка ти, когато ти е трябвала, си е тръгвала, защото е била на работа. И ти имаш чувството за изоставеност. Затова много лесно съм си тръгвала, много лесно съм приключвала връзките си. Затова съм правила всичките стойностни хора в живота си приятели. Аз имам много приятелства с мъже, свестни хора, които дори не съм разглеждала като пол. Зависело е от тях дали ще се развият отношенията ни, от тяхната смелост или безразсъдство да ми звънят, да решат, че са влюбени и да искат да бъдат с мен. Ако аз в този момент съм сама – да, ще откликна, по всяка вероятност. Но ако говорим за К.П., без него бих умряла. И това е страшно хубаво, но и много тежко. Иска много сила, която аз досега съм нямала желание да развивам у себе си.

– Какво правят 5-6 г. работа над себе си!

– Да, в един момент започваш да си спомняш неща, които е много важно да знаеш, за да минимизираш проблемите. Защото недоволството от себе си е много пагубно. Всеки път се вкарваш в един и същи капан и гърмят едни и същи бомби. Всеки път оставаш в детската градина и гледаш през прозореца, но това не го помниш, защото си го натикал някъде надълбоко и няма как нормален човек да стигне до теб. И идват депресиите.

– И при теб ли?

– Аз мога с дни да лежа и да гледам тавана. Или да ме хванат такива нерви, че да убия човек. И това, че не излизам в такова състояние пред нормални хора, е, защото съм добра. (Смее се.)

– Как ти се сруват нещата с новия ВИП Брадър?

– Обичайните випове. Хора, които се страхуват да бъдат откровени, които не са наясно със себе си, нямат ясни житейски позиции и реагират интересно, само когато са притиснати в ъгъла, когато някой им е настъпил мазола.

– В книгата пишеш, че в Къщата си симпатизирала повече на младите.

– Не удрям и не пипам младите хора, защото те имат шанса да се научат и да се променят. Руснаците казват, че до 35-ата година всичко ти се прощава. Да, объркани са, хаотични са. Те са резултат от липсата на усилия и знания у възрастните хора около тях. Но имат шанс, за разлика от много възрастни, които нямат никакъв шанс да се променят и да научат каквото и да било. В младите има смисъл да се вложи. Какво да вложиш в шеф Петров? В него можеш да вложиш само разбиране. Аз говорих с жена му през паузите на лайфа. Предполагам, че той е много симаптичен човек, когато е спокоен. В момента, в който усети убождане, слага бронежилетка и може да утрепе всекиго. Не иска да чуе никого по причина, че има някаква вътрешна несигурност в него. Със сигурност с него може много добре да се говори, ако уважаваш особеностите му. Тази жена ги уважава и затова вижда един съвсем друг човек, не този, който от сутрин до вечер говори едно и също.

– Можеш ли да сложиш диагноза на младото поколение от показаното във ВИП Брадър?

– Смятам, че то е изключително добро. Сегашните млади хора много четат и знаят, и в същото време живеят с усещането, че светът им е съвършено непознат, че много имат да учат. Те са полупразни чаши, в които можеш да наливаш. Дори тези, които живеят в обърканост, които могат да те смачкат и да заминат, не го правят от лошо, както беше при нас. При нас имаше такива противни, млади, завистливи, лицемерни хора, които се превърнаха в големи, противни, продажни хора, които в момента имат и власт. Надявам се, че със сегашните млади хора това няма да се случи.

– Това важи ли за младите хора, които са най-близо до теб?

– О, моите деца са много готини. Те са много искрени, не са отглеждани съвсем за България.

– Отглеждани са за износ, така ли?

– Отглеждани са за друго общество. Само синът ми не е отглеждан за износ май. Шегувам се. Деца за износ се отглеждат, като ги научиш да уважават правилата, да отстояват себе си, да бъдат мили и разбиращи, да не нарушават чуждите граници, в същото време да уважават своите. Където и да отидат да работят, те ще са желани сътрудници, защото са силни като характери, много гъвкави и отгатват от какво имат нужда хората около тях. Много са ми обучени децата. Сами са се гледали и знаят да се организират. И са изключително дружни хора.

– Във вашия дом вместо мъжка дума се казвало майчина дума.

– Мама у нас е символ на твърдостта. Децата винаги са знаели, че ако кажа, че ще изхвърля дрехите от шестия етаж, те няма как да не полетят.

– Случвало ли се е? На кого?

– На Илия, естествено. И изобщо не е страдалец, страдалец бях аз, защото трябваше да бъда последователна. Децата винаги, според мен, искат да видят рамките, в които се простират и родителите наистина не трябва да оставят у тях усещането, че може да се мине метър. Нито в доброто, нито в лошото.

– Събирате ли се по празници, по Коледа?

– Не, защото аз имам любима работа, която ми е на душа и винаги ми е била приоритетна. Даже сега, когато вече би трябвало да съм се кротнала на едно място, това продължава. Бяхме на една Коледа заедно и всеки превеждаше на мъжа си от български на италиански, френски, англо-датски и обратното, беше страшно. Мъжете на моите дъщери са симпатични момчета – италианец, французин и англоговорящ.

– А защо би трябвало да си се кротнала?

– Не съм нито майката, нито бабата, която би трябвало да бъда. Би трябвало да съм се спряла на едно място и да си гледам внуците. Нали това се очаква? Аз никога не съм живяла според очакванията, не, живях известно време така през соца, но след това ми мина. Обичам да следвам своя живот и от децата това искам. Да не се занимават с мен. Всичките ми деца имат мои качества. Като цяло правят една Миглена. И когато се съберат, е наистина сложно.

Цитати от “Искрено и лично за Големия ВИП Брат”:

Аз не съм бучка масло върху ничия филия.

Не се възприемам сериозно в нито една житейска роля, дори в тази на майка.

Търси онзи, с когото имаш покриване в главата, сърцето и онази работа.

Интервю на Адриана Попова