– Г-жо Ангелова, да дадем приоритет първо на работата и чак след това на мъжете, все пак тя е по-важна, казано с усмивка. С какво се занимавате сега и таите ли още носталгия по „Искрено и лично”, което винаги ще бъде ваша запазена марка?

– Много ви благодаря за този въпрос (смее се). Когато спряха „Искрено и лично” аз си помислих „Нека им е сега на всички колеги, които ми събираха темите, гостите, сега да ги видя какво ще работят”. Това ми беше първата човешка мисъл. След това аз разбрах колко много неща ми е причинило на мен лично „Искрено и лично”. Как буквално 10 години от живота ми са изведени извън скобите, защото аз нищо не си спомням от този период, освен хора, думи, много неща, които са ме променили осезаемо. Това не значи, че аз не помня много от разказваните в предаването истории, но всичките тези хора успяха да променят много мои нагласи. Смених отношението си. 2000-та година влезнах в „Искрено и лично” като една много зелена малина, която делеше света на черно и бяло. След това разбрах, че има нюанси, след това разбрах, че един плюс, който притежава човек в характера си, в една друга ситуация става минус, и не трябва да се съди прекалено строго. Изобщо на мен предаването и много ми даде, и много ми взе от живота – като време, като грижа за децата…

– Но ви направи много по-мъдра!

– О, да, така е. Но да ви кажа носталгия към него не изпитвам. По-скоро бих казала, че това, което ми липсва е моментът, в който съм могла чрез предаването да помогна на много хора. Искам да ви кажа, че всеки път, когато съм била в някой град в България, непознатите хора, които ме спират по улицата ми казват и ми разказват какво е било за тях „Искрено и лично”, как те са чакали да го видят, как ги е променило, как им се е отразило като тематика и т.н. Изобщо какво значи моята смелост за тях… в тези моменти аз истински съжалявам. Тогава ми се иска да върна назад малко времето. Но истината е, че аз никога не съм била суетен човек и за мен телевизията, изобщо екранът, е бил средство за работа. Никога не ми е било цел някой да ме гледа, да съм непременно в епицентъра на тези неща, не съм ламтяла никога за слава, затова и се чувствам далеч по-комфортно, когато съм в чужбина. Там никой не ме познава и мога да провокирам хората, колкото си искам. Аз обичам да гледам реакциите им, аз изобщо обичам хората. Но когато знам, че бих могла да направя нещо за някого, че мога да го разбера много по-добре от много мои колеги в момента, които предимно се интересуват от това кой къде си е пъхнал силикон и с кого е легнал, само защото това е лесно. Аз имам 2000 предавания зад гърба си, а това е нещо огромно – проследява стотици проблеми, както и тяхното развитие в бъдещето. Например вчера се видях с една жена, която интервюирах за списанието, на което сега съм главен редактор, но в началото тя ми отказа среща. Аз й обясних, че списанието, което водя до голяма степен отразява стилистиката и на предаването, тогава нейната реакция беше „Ооо, аз съм била при вас… онези малки краченца в хубави обувки”. Значи тя си спомня такъв детайл, от което ми стана наистина много приятно. 

– Как се стигна според вас дотам фолкпевицата Камелия да бъде определяна като ваша наследница и чувствате ли се по някакъв начин ограбена от нея? Как оценявате предаването й?

– Знаете ли, първо аз никога не мога да седя и да мрънкам в ролята на жертва! Аз знам какво съм и знам, че когато си създал нещо значително, нещо хубаво, е нормално то да бъде копирано. Съвсем нормално. Обаче каквото и да се появи, то никога не може да бъде, колкото и да се опитват, в стила на „Искрено и лично”. Първо, защото един водещ трябва да отговаря на някои критерии, за да е на тази позиция. Не може просто да сложат всеки и да му кажат – ти си водещ, води стадото. Ти трябва да имаш много интересен живот, но не просто да са ти се случвали разни неща, а да си ги осмислил. И не просто да си осмислил, а да си ги надживял. Да можеш да ги споделиш с хората, да не се държиш като някой, който стои като учителка по математика или по български език, няма значение. Да нямаш тази дидактика на много важния човек и да можеш всеки, който срещнеш да разпознаеш, да отпуснеш, да разбереш какви са му добрите страни, да го накараш да се чувства по-умен, защото в студиото мога по същия начин да потисна всеки един човек – камерите причиняват дискомфорт на всеки. Мога да кажа: “3-2-1, започваме” и да съм убедена, че в този момент моят гост е “забъркал гипса”, както му казваме на това вцепенение в телевизиите, и долната му челюст се е схванала, но вместо това аз ще кажа обратното: има ли хора притеснени, освен мен или нещо в този стил. Винаги съм го правила, нещо като втора природа ми е: искам хората около мен да се чувстват добре, да са спокойни, да са доволни от себе си. 

– В този смисъл означава ли, че предаването, което фолкпевицата Камелия води е грешка, а самата тя, казано най-деликатно, не си е на мястото?

– Много ми е трудно да дам оценка за нещо, което съм гледала само веднъж?! Аз даже нямам телевизор вкъщи. Имах три, но постепенно през годините ги подарих – първо този, който беше в едната детска стая, после този от другата и накрая последният в моята спалня. Много добре се чувствам без телевизор, защото имам начин как да компенсирам липсата на информация, която се предполага, че трябва да получаваме от него. Тъй като в България не ни хранят с това, което трябва, аз си го доставям от други места. Аз не ставам с лошо настроение сутрин, защото някой пореден човек, който са го сложили на екран, не знае изобщо за какво става дума и не познава обществото, не чете, не се интересува, даже не казва, че прави грешка. Това отнасям и към въпросното предаване, за което ме питате. Когато в университета се предлага образование и ти се каниш да работиш тази професия, най-добре е да си минал през обучение. То не е толкова лесно, колкото изглежда. Не е само да кръстосаш крака и да кажеш „Е, сега, какво мислите, какви са вашите творчески планове?”. Едно е някой постоянно да ти диктува в ухото някакви въпроси, съвсем различно е да развиваш един разговор истински. След като е наука, трябва да си я изучил. Това е призвание според мен, нещо като актьорската, като лекарската професия. Много е важно за едно общество какви са журналистите, те са очите и ушите на хората. И когато ти това не го можеш, по-добре е да не го правиш, защото можеш да станеш вреден. На мен лично ми направи впечатление, гледайки част от въпросното предаване, името на една жена, което прочетох във финалните надписи. Видях името на Савина Георгиева, която беше мой личен асистент в „Искрено и лично” и мой много добър приятел. Тя беше човек, на когото аз не просто вярвам… И изведнъж си представих колко й е било тежко да започне някъде на такова място, без да успее дори веднъж да ми се обади. На мен ми беше мъчно по-скоро за това, което тя е причинила на самата себе си, мислейки си, че аз ще й се обидя. След това ми се случи на няколко пъти следното – всеки, който е имал мой телефон от „Искрено и лично” и не го мързеше в даден момент, ми се обаждаше, за да ми каже как са го излъгали, още преди да е било ясно, че предаването няма да се води от мен. И аз слушах, успокоявах (смее се), вършила съм и тази работа. Но аз не искам да обсъждаме само въпросното предаване, но искам да ви кажа, че в момента има много случайни хора в журналистиката. Толкова много, че скоро дори няма да знаем какво означава „новина”. И аз използвам случая, защото вие ми давате тази възможност, да припомня все пак какво означава това – новина е информация за събитие, което отдавна не се е случвало и скоро няма да се повтори! Така че аз няма какво да гледам в новините – там има една нескончаема информация за ПР събития, които са едни и същи.

– Всъщност защо го няма вече „Искрено и лично”? Каква е истинската причина шоуто да бъде свалено от ефира на Нова телевизия?

– В България да твърдиш нещо, което не можеш да докажеш, е трудно. Ще разкажа това, което в действителност се е случило. Много голяма рядкост е някой да ти изпрати е-мейл от юридическия отдел на дадена телевизия и да те помоли да извадиш от предаването, тоест да изрежеш всички места, където се споменава името на дадена фирма. И когато няколко дни след това на теб ти прекратят договора, а пък преди това са те оставили за нататък и си бил предвиден в бюджета за дълго време напред, трябва да имаш наистина едно на ум, че може би не е просто така, ей така, защото някой не те харесва. Освен това има много начини едно добро предаване да се развие, оценява се потенциала, а това просто не беше направено. Другото, което мен силно ме притесни, защото си говорим откровено, е че всички хора, които са на държавна издръжка и на един не малък бюджет в СЕМ, не просто не взеха отношение! Те се държат като хора, които не се интересуват какво става с медиите! Ако СЕМ утре го закрият, държавата само ще спечели, нищо повече! Никой няма да усети, че нямаме регулатор, защото според мен и го казвам абсолютно твърдо и ясно, такъв просто няма! СЕМ не действа така, както би трябвало да действа и е една съвършено празна и пуста институция, в която предимно се вихри някакъв вид корупция сигурно, защото аз не мога да си го представя по друг начин, предвид факта, че СЕМ само на хартия има ангажименти към обществото, на практика не се интересува нито от зрителите, нито от слушателите. Със същия успех разрешения и плащания от медиите могат да се правят към някое министерство. СЕМ в момента има една функция: бирник.

– Това ли ви провокира да напишете книгата си „Направи си шоу”?

– Ще го кажа така – всяко лято обикновено ние с децата ходим на морето. Сега 75 % от децата ми са в чужбина, така че за това лято вече не знам, но аз малко по малко се уча да живея сама и ми се получава, с което много се гордея. Слава богу! Та всяко лято ние сме на морето и аз знам, че това е периодът, в който няма много интересни неща, за които да се пише по вестниците. И както ми каза един колега журналист, който също вече не работи в медиите – „ти какво искаш, като в България като теб сте двама-трима, какво да пишем”?! Обикновено юни или юли месец се появява някоя бомба, свързана с мен на някое фолио в някой жълт вестник и поне 5-6 души са ми се обадили, за да кажат колко е ужасно. А на мен толкова ми е през чекмеджето от толкова време, това ни най-малко не ми се отразява, не ме променя, не ми влияе никога. Всеки, който ме познава знае какъв човек съм – изключително предан и искрен. Аз например не мога да изневерявам, не мога да лъжа, аз и затова се развеждам, защото съм изключително отговорна. И когато нещо е изчерпано в този вариант, в който аз си го представям, аз не мога да седя и да кажа „много ми е хубаво”. Не мога да лъжа нито самата себе си, нито човекът до мен. Имам схващане за любовта и смятам, че рано или късно аз ще изживея това, което искам. Родила съм се с желанието да имам точно такава близост с друг човек, каквато знам, че може да има и да съществува.

– Когато човек желае нещо прекалено силно и е постоянен, то просто е обречено един ден наистина да се случи!

– Да, и аз така мисля, по същия начин. И затова когато нещата в живота ми не са такива в любовта, аз искам да избягам. Иначе сватби не понасям, особено когато съм основно лице. От първата до четвъртата си сватба винаги съм се чувствала… искам да го забравя веднага, не обичам да бъда център на внимание. Така че медиите създадоха един интересен образ, който от време на време аз опровергавам. Затова написах тази книга! Защото пак беше избухнала някаква такава поредна бомба. Сметнах, че мога да разкажа моята история значително по-интересно, отколкото който и да е било отстрани измисля нещо, което аз го живея в пъти по-интересно.

– Кои всъщност са най-големите ви завистници? И не възникна ли преди време лек задочен спор между вас и Венета Райкова – по времето, когато тя участва във „ВИП Брадър”?

– Честно да си призная, аз не знам да е имало такова нещо. С Венета, при която няколко пъти съм гостувала в „Горещо”, ни свързват нормални професионални отношения. Аз я харесвам, по-точно харесвам начина, по който тя се развива, без да следя процесите вторачено. За мен тя никога не е била човек, който да ме притесни с нещо. Това първо, второ – чувала съм още, че съм се била с Наталия Симеонова от „Море от любов” във физическия смисъл на думата, а с нея практически нямаше дори къде да се засечем в bTV! Ние сме на две различни места, за да имаме изобщо възможността да си налетим на бой. А иначе аз налитам на бой, признавам, но на мъже, които са зад волана на улицата. Но за другото – не съм имала и нямам ориентация към завистниците, не мисля за простотията, не мисля за черното, аз си представям това, което правя как би се отразило на хората, които ме харесват, които имат нужда от това, да го чуят и осмислят.

– Били сте се с мъже на улицата?! Това сериозно ли се е случвало?

– Да, напълно! Случвало ми се е два пъти да слизам от колата и да налитам на бой. С мен е опасно на пътя (смее се). Имам една телескопична палка, която се отваря така с много артистичен жест, взимала съм я със себе си, слизайки от колата си, питайки въпросният мъж – кое е най-евтиното стъкло на колата му, за да започна от него, докато ми мине?! Един път един дори се беше заключил в колата си. А аз тропах на предния му капак и казвам – излез да се разберем като мъже (смее се). Да, в ситуации с нагли шофьори налитам на бой, но в никакъв случай на други места – там не могат да ме ядосат.

– Какво е личното и искреното ви мнение за предаването „На кафе” с Гала, което е от толкова дълго време в ефир, че почти е столетник, казано на шега? Нямаше ли подписка преди време от жените, на които им липсва вашето предаване и на които им е писнало от „На кафе”?

– Аз по принцип не съм „за” подобно противопоставяне. На мен ми харесваше да се състезавам с Гала, когато тя беше в Нова, а аз – в bTV. Защото с нея сме много различни като експресия, като израз и в същото време със сходни характери. С Гала не се срещам на кафе никъде, извън студиото й. Но от това, което съм чувала и от това, което съм виждала в нея, мога да твърдя, че тя е мъдър човек, който знае за какво става дума. Добър човек е с добро сърце, а принципно всеки, който има добро сърце трябва да бъде подкрепян. Не  предаванията трябва да се противопоставят, а концепциите на телевизиите, концепциите на партиите, това е по-важно. 

– Ще има ли все пак някога отново „Искрено и лично” с Миглена Ангелова или окончателно сте обърнала гръб на телевизията?

– Нека да не остава никого с впечатлението, че аз седя вкъщи, стиснала съм ръцете, опънала съм се така като куче, което не иска да излезе навън. Напротив, аз съм дала на абсолютно всички големи телевизионни канали концепция за предаване, което е израснало на основите на „Искрено и лично”. Така че за мен това предаване е изключително необходимо на всички хора, на мен самата също, така че това, че до момента нито една телевизия не ми е казала „Да”, означава само, че някой просто не се интересува от зрителите. Или пък, че има някаква друга концепция. Аз нямам нищо против да се върна на екран.

– Означава ли това, че бихте се върнала, където и да е, че бихте се доверила отново на която и да е родна телевизия?

– Не изпитвам разочарование, както мнозина си мислят, защото все пак е ясно, че нито една телевизия не се състои само от един човек. И когато ние казваме „телевизия”, „народ”, „общество”, ние използваме ед.ч., но аз никога не забравям, че това все пак са много хора. Все пак, ако можех да избирам, бих избрала програмна схема и насоченост, бих се спряла на TV7, защото в момента тя прави по-различен завой, игнорираме факта, че и Албена Вулева в момента е там.

– Каква любимка ви е Албена Вулева?! Очевидно не я харесвате… 

– Аз не харесвам хора, които не спазват законите, когато са на екран. Смятам, че това е вредно за всички. Иначе ми е все едно, защото с Албена сигурно мога да бъда и приятелка, а вероятно и самата тя е много интересна, много забавна и може би е много начетен човек, може би… но като колега, който не се съобразява със закона за радио и телевизия, аз не я одобрявам. И тук даже не говорим за Етичния кодекс, а за закон, според който могат да те осъдят – този за радио и телевизия, наказателния, гражданския. Не може да се правят предавания, които нарушават законите на една държава. Журналистите са авангард, няма как в авангарда да има  нарушители.

– Миналата година си спомням, че имахте намерение да съдите Нова телевизия и по-точно продуцентът Нико Тупарев… Какво стана с това дело?

– Ааа, знаете ли, стана ми неприятно това, че в някакъв „Биг брадър” седеше заставка, беше изписано „Искрено и лично”, някакъв пиян човек в кадър нещо говореше, аз го видях в интернет и не мога да кажа, че съм се вбесила, но силно се бях разочаровала. Защото аз си направих труда да запазя тази марка, направила съм си труда да ставам много години наред сутрин много рано и да лягам вечер много късно, за да знаят хората, че „Искрено и лично” означава искреност и качествено съдържание. И там такива елементарни, порочни неща няма. Затова ми беше неприятно. После обаче си казах: как така моята златна енергия да бъде прахосана в съдебната зала… просто реших, че мога да го преживея. (смее се). 

– И все пак да обърнем внимание и на мъжете във вашия живот. Ето че отново носите фамилията си Ангелова, след като доскоро бяхте Чакракчиева – каква беше причината за последния ви развод с Живко Чакракчиев? 

– Още не съм Ангелова, все още… Но ще ви кажа за Живко, защото въпросът е насочен към него. Така, както ми беше страхотен приятел преди около 4 години, така продължава да бъде и днес. Това, с което аз можех да му бъда полезна тогава, със същото съм му полезна и сега. А това, което той ми даваше тогава, аз мога сега да му се обадя по всяко време, и да разчитам на неговата подкрепа. Живко е много добър мой приятел, но той не е моята любов, хайде така да го кажем. Ние не делим с него една душа. И причината да се разделим е, че аз залинявам, когато усетя, че не деля една душа с човека до себе си. Тогава предпочитам да бъда сама. Предпочитам го, когато усетя, че в един момент се превръщаме в едно ООД, което говори предимно за работа. Ние можем да заминем на пътешествие, но когато не гледаме в една и съща посока, ние няма да забележим едно и също. Това много малко хора могат да го разберат. Не искам да лъжа никого и да се правя на щастлива тогава, когато не съм, а аз не съм щастлива, когато не живея по този начин, по който искам да живея живота си. И понеже мога да си позволя този лукс, го правя. Но аз дълго време страдах и преживявах, мислех си дали мога да се реша, и да го помоля да се разделим. Не ми беше никак лесно…

– Доколкото знам преди окончателното решение да се разделите да стане факт, двамата с Живко живяхте близо година отделно. Някъде в този период вие споделихте следното: „Около година много страдах, защото не можах да му обясня това, което бих искала да бъде между нас…”.

– Да, аз наистина имах един такъв период, в който си мислех, че ако обясня какво точно имам предвид, един човек, на когото съм гласувала доверие, ще може да не ме разбере и той е показвал, че ме разбира, няма как да не го стори отново. Но абсолютно съм убедена вече, че това няма как да стане. Няма как да опишеш пламъка на някой, който просто не го е виждал! И аз нямам предвид Живко, той е много добър човек, прекрасен, но може би няма моята емоционалност, моето сърце, което може би е малко по-топло, или пък не толкова разочаровано. Аз просто се научих да не класифицирам нещата като плюс и като минус, защото всичко е просто факт.

– Още преди този развод да стане факт, медиите десетки пъти са ви разделяли и после събирали…

– Медиите по принцип ме разделят или събират в зависимост от положението ми в момента. Ако съм свободна, със сигурност се женя за някого, а ако съм във връзка е обратното. Не съм изграждала затвори около себе си заради каквото и да било. Нито заради махленските клюкарки преди да стана известна, нито заради жълтите вестници впоследствие, нито заради съседи, приятели… аз не искам да имам решетки, нито да си ги създавам сама. Много хора живеят като затворници на самите себе си и предполагам, много хора се дразнят от моята свобода, именно защото самите те си изграждат тези затвори, а биха искали да живеят като мен, ако бяха малко по-смели.

– Решението за развода е било ваше, но каква беше все пак реакцията на Живко? Не се ли опита да ви разубеди?

– Аз не съм говорила с него за това, но си мисля и предполагам, че той е човек, който добре ме познава. Ние много пъти сме си говорили, че има една точка, от която аз не се връщам назад. Може би той смята, че много ме е разочаровал, което не е съвсем така. Живко е широко скроен човек. Не ме е накарал по никакъв начин да се почувствам зле от това, че съм го помолила за такова нещо. Той не изигра етюда на жертвата, не ме накара да се чувствам виновна заради това, че аз съм аз, не ми каза виж, ти си такава и такава, защо вечно за тебе не се намери някой мъж, който… той това не го прави. Той е джентълмен и аз се радвам, че не съм сгрешила в това. За последно снощи се чухме, ще се виждаме скоро, защото имаме да вършим работа заедно. Синът ми постоянно му звъни, защото двамата имат добра връзка помежду си. С Живко сме приятели и това, че не спим заедно в една къща, за мен просто е по-добре. А вероятно и за него, защото смятам, че така той няма ежедневния укор, че не е това, което аз бих искала да бъде. 

– Прави ми впечатление, че не приемахте развода като вид провал, а разводите при вас са общо 4, но наскоро ви чух да казвате, че този път раздялата е „щастлива”. Какво означава това?

– Това е вярно. Аз преди казвах, че съм „щастливо разведена”, защото действително да стигнеш до развод означава, че ти си преживял и преминал през какво ли не, но знаете ли, аз смятам, че животът ни развива. Дали ни развива чрез бракове или чрез различни любовници, чрез различни работни места, чрез затвор или пък много пътувания – е въпрос на подреждане, на мен просто ми се случи този начин на подреждане. Това не е някаква трагедия, не е някаква драма, въпросът е как го осмисляш, как излизаш от една ситуация. Ако излизаш по-богат, а не смачкан от това, че си толкова зле и все на теб ли ти се случва, значи си победил себе си. Аз не мога да дам обет, че няма да се женя пети път, но ще направя всичко възможно да имам връзка с човек, който не държи да бъдем женени.

– Изпреварихте ми въпроса дали бихте се съгласила все пак на пета сватба, в случай че някой мъж ви допадне този път наистина много? Една Елизабет Тейлър например имаше зад гърба си 8 брака и 7 съпрузи…

– Аз мисля, че ако следим развитието нататък, благодарение на Живко и на събитията след него, както и по време на нашата раздяла, научих неща, които ми доказаха, че да покажеш любовта си на някого, не означава непременно да се ожениш/омъжиш за него. Има и други начини, които преди време не ми бяха известни. И в този смисъл смятам, че до голяма степен съм била подвластна на условностите на обществото до преди около три години. Доста неща са се променили в мен оттогава. Тези 2-3 години, откакто го няма „Искрено и лично” на мен ми помогнаха да посъбера, да сглобя този нов формат, за който говоря, в който има много нови знания за мен. Така че аз подредих много неща в душата си и изобщо не смятам, че мога да тръгна да доказвам по такъв елементарен начин какво съм готова да направя заради друг човек, с когото съм решила, че имам всичко, от което се нуждая.  

– С кои от мъжете в живота си сте успяла да останете истински приятел? На кого разчитате в трудни моменти?

– Напоследък се чувам много често с бащата на Илия и с бащата на Тити и Ани, и ми е много забавно, чак ми е весело (смее се). Разделите ми с тях бяха много трудни, дори мъчителни, но сега усещането е толкова различно, забавно, обидите са надживени. Например с бащата на Илия не се бяхме чували близо 14 години, откакто се разведохме.

– Добре, но все пак тези мъже са и бащи, и само заради отговорността и потребността от това да бъдат до децата си, те не би трябвало да се откъсват по този начин от вас?!

– Не, не е имало такива моменти при мен. А е възможно и той (бащата на Илия) да се е притеснявал. Може би по някакъв свой начин. Понякога не отиваш да си видиш детето, защото се страхуваш това по някакъв начин да не ти причини някаква болка. Аз не съдя вече и не искам отново да мисля за никого с упрек. Никога не съм говорила против бащите на децата ми и когато децата пораснаха и се потърсиха взаимно, даже не знам кой кого пръв е потърсил. И до днес всички са много изненадани от факта, че с децата не сме си разказвали за техните впечатления, не съм ги питала дори кой как е изглеждал, когато са се видели, мен това не ме интересува. Ако те бяха наистина толкова необходими за децата, аз нямаше да се разделя с тях, защото обичам децата си повече от себе си.

– Наистина ли сте толкова властен и всепоглъщащ характер, за какъвто ви мислят хората, че никой мъж не е в състояние да се справи с него?

– Аз не знам кой как интерпретира думата „властен” в контекста на характер, но ще дам пример с професията си. При нас в екипа, с когото и да работя, аз никога не съм се бъркала в това кой да бъде поканен, по какъв начин да бъде представен и т.н. Всички мои колеги са имали винаги невероятна свобода. Така е в работата, така е и у дома. Вкъщи и до ден-днешен никой на никого не задава въпроси. Аз не се произнасям за избора в техния живот, само мога да кажа какво аз бих направила, но винаги добавям, че бих го направила така, но аз имам характера, който да изведе това мое решение докрай. С други думи аз няма да се колебая, докато осъществявам решението си. Смятам, че всеки трябва да постъпва така, както позволявам личните му убеждения и характер. И ако това е власт, бих се радвала да има повече такива властни хора. Аз не ровя в нещата, в джобовете, в шкафчетата, в телефоните никога, нямам този слугински манталитет и няма човек, който да ме накара да го имам.  Не виждам нищо общо в това да държа на някого и да го преравям редовно. Това няма как да ми се случи. 

– Има ли дори зрънце истина в слуха, че в живота ви вече има нов мъж – чужденец, с когото си общувате само на английски?

– Като че ли съм на такъв етап, в който съм си дала ясно сметка, че ми е нужно малко повече време, за да реша дали да призная нещо или не. Въпросът е не дали има такъв човек, за какъвто ви говоря и описвам в целия ни разговор до тук, а доколко аз мога да го разпозная, да го опазя, да не проектирам върху него онова, което вече ми се е случвало. Защото всички ние влачим куфарите от миналото си постоянно и всички когато оценяваме някакви нови ситуации в живота си, ние постоянно проектираме някакви трафарети. За да ти се случи нещо, което никога не ти се е случвало трябва да направиш нещо, което никога не си правил, което е най-сложно. Ти си човек, който иска да живее спокойно, т.е. в позната ситуация, постоянно сме теглени от познатите ситуации, постоянно опростяваме нещата и ги свеждаме до това, което сме изпитвали в детството си. Много неща трябва да се променят и аз се интересувам от това. Аз много работя върху себе си. 

– Как ви кара да се чувствате определението „русенската Опра Уинфри”?

– (смее се). Аз бих искала да зная тя как би се справила в България. Сигурна съм, че аз блестящо ще се справя в САЩ, но Опра Уинфри у нас така биха я потиснали, такива неща биха говорили за нея, че си мисля, че тези хонорари, които плащат на нас, на нея няма да й стигнат само, за да си плати психотерапията никога.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА