* Най-голямата глупост, за която можеш да си изхабиш живота, е вярата, че от теб зависи нещо в света – първо подреди живота си, после се занимавай със света

* Никога не съм правила сделки със съвестта си. Никога!

* Вече не съм перфекционист. Успешно се развих в максималист

* Ако реализиран и по-спокоен означава щастлив, да, аз съм щастлив човек

* Държах децата си на минимум, за да не се страхуват, че може да се случи да нямат

Миглена Ангелова едва ли има нужда от представяне. А и тя все изненадва с ново начинание, както винаги е правила впечатление със знания, нестихващо любопитство, откровеността си и умението да изказва и отстоява позиция. Миглена Ангелова смело споделя нови истини, до които са я отвели опитът и търсенията, а ние, като зрители, имаме възможност черпим наготово. Преди, когато я гледахме на тв екрана като водеща на „Искрено и лично”, а днес, като следваме видеата в онлайн версията на предаването.  

Разговаряме за промените, ситуацията, в която живеем, и за необходимостта да сме осъзнати и мислещи. Въпроси за любовния й живот няма, но пък ако на някого му е много важно, мъжът до нея си е същият. 

– Когато преди години се видяхме за интервю, Ви попитах какво правите в трудни моменти? Изумихте ме, като отговора – вместо литература за позитивно мислене, четете такава, която Ви напомня, че хората са се справили и с по-лошо. Все пак има хора, които е трябвало да ходят в концлагери. Още ли го правите?

– (смее се – б.а.) Да, имах такава книга. Още ли го правя? Не съм изпадала в трудни моменти, че да ми се налага да си спомням. Напоследък, за да оставам нормална в ковид истерията, чета за това, че няма нищо ново под слънцето. 

– Отрезвяващ е подходът, който тогава ми споделихте. Днес се случва да драматизираме и за малки, несъществени трудности.

– Съвременният човек е голям лигльо. И много се глезим. Ние сега живеем много по-добре, отколкото князете през Средновековието. Даже най-бедният човек днес в цивилизования свят, имам предвид в Европа най-вече, може да получи помощ, да живее на място, където да има достъп до топла вода и т.н. Говоря за средностатистическия човек. Драматизираме за всичко. След нас ще дойдат хора, които ще драматизират, когато им спрат за ден социалната мрежа, например. Страх ме е от това, защото мисля, че хората трябва да бъдат в постоянна бойна готовност, и да не се успиват с глезотиите, които имат. Те улесняват живота, но в същото време ни правят зависи. Смятам, че трябва да се чете повече, за да знаем в каква ситуация живеем. Аз съм от поколението, което винаги искаше да е подготвено. Дали наистина сме, дали се самозаблуждаваме – това е друг въпрос. 

– Можеш ли да си наистина подготвен за това, което се случва?

– Най-малкото може да останеш нормален, защото като журналист ме притесняват няколко неща. Първо имахме чума по свинете, после птичи грип, който също изчезна, свински грип, ебола… После имахме терористични заплахи, атаки. Сега като че ли няма. Не искам да провокирам никого, но къде е изчезнала омразата на терористите? И без това сега всички ходим с маски, нали, има добри условия за тях, а пък ги няма? Законите, обаче, приети като част от борбата с тях, останаха и лишават гражданите от свобода. Примерно, сега след “Шарли ебдо”, които пишат и срещу правителството, френската полиция има право да ти влезе в дома почти по всяко време и без специални разрешения.

– Ваксинирана ли сте?

– Да, защото пътувам и така ми е по-лесно. Но няма да се ваксинирам втори път. Боледувах от Ковид в края на миналата година. Имах два дни температура. По принцип грип така понасям – на две-три години веднъж. Спя една седмица, почивам си за цялата година. 

– В контекта на пандемията и мерките, свързани с нея, поставихте и въпросът за свободата. Как след време ще обясним на децата какво е тя? Давате пример с хероина – „колко години минават между обявяването му за чудо-лекарство и началото на преследването му”. 

– Никак няма да им обясним. Що се отнася до примери, припомням за тютюнопушенето. Вашият стоматолог, Вашият лекар съветва, също и любимите ви спортисти: тютюнопушенето облекчавало дишането, както и симптомите на астма. Никаква вреда за децата. И след това някой да се е извинил на някого? Не е. Важно е чий е бизнесът, който се развива в момента. 

– Затова споменавате и Прозореца на Овертон – моделът, чрез който се променят представите на обществото по даден проблем. 

– Да. Вернер – немски учен, който е работел по проектите “Фау-1”, “Фау-2” и след това американците го взимат да разработва техните ракети, малко преди да почине е казал, че страшилището комунизъм ще отмре с времето. След това може би ще се появи страшилището мюсюлманство, което “няма да продължи дълго”. Може би след това ще има болести, също “може би няма да продължат дълго”, и след това трябва да дойдат извънземните. И ако ви прави впечатление, през 2021 г. започнаха да говорят, че НЛО-та над САЩ вече застрашават националната сигурност. Идиотите трябва да бъдат плашени с нещо. Разбирам това. Разбирам, че трябва да се харчат пари, т.е. да се краде от идиотите, но слава Богу виждам колко много хора не са идиоти и се борят срещу фашизма – фашизъм по дефиниция, разбира се, така наричаме явлението, при което гражданите биват лишавани от придобити граждански права. Семантичният фашизъм също е фашизъм, и ние сме лишени вече от много права, свързани със свободата на словото. Отглеждаме поколение, което не се образова, както трябва. Не само заради онлайн обучението, по принцип образованието е изпразнено от всякаква мисъл. Поколение, което свиква да бъде проверявано на всеки вход и изход, да показва нещо в телефона. 

– Мислите ли, че животът ни е дирижиран?

– Не вярвам, че хора, събрали се някъде, могат да дирижират хаос от първи и втори ред. Ако времето е хаос от първи ред, тъй като можем да го прогнозираме по някакъв начин, то хаос от втори ред – следствието става причина на свой ред за други следствия, почти не може да се прогнозира. Всяко нещо, свързано с човешко поведение, е хаос от втори ред. Колкото и да посееш нещо, винаги ще се намерят онези 6-7 %, модални хора, както ги наричат, които да всеят паника и да ти объркат плановете. Те присъстват във всеки етап от историята. Излизало се е от феодализма, от робавладелския строй. Сега излизаме от капиталистическия строй. По какъв начин – ще видим. Съпротивата на масите винаги е била факторът, който прави живота на следващите поколения по-добър. Така че не вярвам в световните заговори, но вярвам в това, че има умни, просветени хора, които яхват вълната.  Работя с „Шанхай медия груп”. Знам колко много европейци ходеха в Китай. Ако цял Китай е пламнал в епидемия и е проблем, значи имаме проблем. Там има посолства, има консулства. Държавниците винаги са информирани много по-добре от средностатическите хора. Никой не затвори границите на Нова година през 2019-2020 г. Нито едно правителство предварително не направи нищо, за да ограничи вълната, която щеше да последва. Всички говореха, че няма нищо страшно, защото трябваше някак си да оправдаят своето безотговорно поведение в края на 2019 г. А след това: „Мислех, че няма нищо страшно…”. И прозорецът на Овертон се отваря, затваря, появяват се експерти, вярваме, не вярваме, всъщност фактите са едни и същи. 

– Появиха се и конспиративни теории, подхранени може би от количеството информация, което ни залива, а може би и качеството й. 

– Първо не трябва да се слушат медиите. Отдавна няма такива, не само в България. Тези хора се занимават с постфактум събития. Не ти казват нищо, което да промени живота ти, да те пресупредят навреме така, че да можеш да вземеш решение. Има черен или бял ПР – това е съвременната журналистика. Когато видиш пред някого повече от един микрофон, бъди сигурен: това не е информация, това е ПР. Онзи ден пуснах радиото и чух как нашата минимална работна заплата е най-ниска в Европейския съюз. Много неща са ни най-ниски. В същото време цените на храната са ни много високи. Българският човек едва свързва двата края, живеейки в България, ние говорим за минималната работна заплата, която трябвало да изравним с тази в Европейския съюз. 

– Да разбирам, че телевизията Ви дразни.

– Нямам телевизор може би поне от 10 години. 

– Изненадвате ме. А все Ви питат дали Ви липсва телевизията. 

– Дори, когато работех в телевизията, внимавах да не ми липсва. Винаги съм държала да си напомням, че това е не съвсем реален свят, защото когато работиш в телевизия, смяташ, че проблемите, които представяш, вълнуват всички. Не е вярно. Хората се вълнуват от своя живот. Ако можеш професионално подбраната проблематика да я завъртиш така, че да влезе в полезрението им, да знаят, че може да се случи и на тях, тогава ги интересува. Нали знаете, има едни такива… Сигурно още ги има, които вечер, преди да заспят, дават отчет на Вселената какво са направили за нейното добруване. Много съм внимавала да не отида в тази посока, защото се увличаш, когато хората ти пишат, че си им последната надежда. Може би, докато пишат, е така, но не дай Боже някой да се надява на журналистите, на държавата или на роднини и приятели да му решат проблемите. Работата по спасяването на давещите се е работа на самите давещи се. И както казват евреите, ако нещо не можеш, защо не се научиш? А пък ако си го научил, какво ти пречи? Да намериш правилните източници, е друга тема, свързана с критично мислене.

– Това означава ли да не Ви чакаме да се завърнете в тв ефира?

– Преди месец подреждах архива и изтрих всичко. Няма причина да го пазя. Попаднах на видеа, за които си казах: „С кой акъл съм се занимавала с всичко това?!”. Тогава мислех, че даваме пример, който ако хората следват, могат да решат проблемите си. Стана по-лошо с годините. Повтарях 5 години от екрана на Би Ти Ви: „Държавата – това сме всички ние! Каквито сме ние, такава е държавата”. Не четем това, което трябва, не знаем, че всеки подписва негласен договор с държавата и тя ни осигурява условия да се развиваме, за да да й плащаме данъците. Не само да иска. Не за години, за столетия нищо не се е променило. И става по-зле, защото хората стават все по-глупави и все по-предсказуеми, все по-разглезени. Няма етап в историята на човечеството, когато не се е появил някой достатъчно луд, за да е готов да загуби живота си за това, в което вярва. И без идеология няма спойка в нито едно общество. Виждате какво се случва в света – изтриването на традиционните ценности. Даваш детето на 3 години в детска градина. Ако искам аз да го възпитавам? Във Франция държавата така ги възпитава, че те са предсказуеми изпълнители, стандартизирани хора. Не мислят критично. Излизат от училище, без да могат да пишат граматично вярно. В България е същото. И старото поколение беше необразовано, но го беше срам от това. А сега казват: „Бъди такъв, какъвто си!”. Това много ме дразни. Българите, винаги казваме, че искат да ни поробят, съсипят. Не сме само ние за поробване, в целия свят се живее лесно, защото е по-удобно, но лесните времена създават слабаци. 

– Споменахте, че с „Искрено и лично” сте се водели от идеята да помагате. Когато прегледахте архива и стигнахте до извода, че идеологията Ви някак си не се е случила по начина, по който сте си представяли…

– Изобщо не се е случила реално. Да кажа, че съм разочарована? Не, не съм. Научих се, че най-голямата глупост, за която можеш да си изхабиш живота, вярвайки в нея, е това, че от теб зависи нещо в света. Не, от теб нищо не зависи в света. И когато разбереш това, живееш по-спокойно. Но трябва да си отговорен пред съвеста си, пред собствения си живот, който имаш сили да промениш. Всяка религия е основана на принципа да отговаряш пред съвестта си и трябва да правиш така, че да не тежи. Не съм разочарована, че „Искрено и лично” не е изиграло ролята, за която споменах, защото вече съм наясно, че е развило мен. Направило ме е човек, който иска да знае отговорите. 

– И все пак това е предаването, което всички помнят. 

– Помнят го, защото беше предаване – душа, съвест. Никога не съм правила сделки със съвестта си. Никога! Аз съм била искрена, открита. И сега съм същата. Поради тази причина, телевизията не ми липсва. Защото знам, че в момента няма телевизия, в която да вляза и да мога да остана повече от сезон най-много. Знам правата си. Знам, че външен продуцент по силата на закона за телевизия и радио не може да му се казва кого да снима и кого – не. Разбирам от плурализъм, от мнение, Може би сега трябва да има предавания-дъвки, след които не ти се иска повече “информация”… А журналистиката има 15 функции. Колко липсват в момента? Поне 13. 

– В онлайн предаването „Искрено и лично” гостува насоро голямата Ви дъщеря Дора. Каза, че е научила много от работата си в тв предаването. 

– Смятам, че всеки, който е работил в „Искрено и лично”, е научил много за честността в работата, за това, че хората са важни. Където и да отидеш, няма как да избягаш от това. Помага ти буквално на рефлексно ниво. Не съм работила с колеги, за които хората не са приоритетно важни. 

– Дора каза, че сте била перфекционист. Още ли сте такава?

– Не. Успешно се развих в максималист (смее се – б.а.). Смъкнах, защото перфекционизмът води до постоянно неудовлетворение, а безгрешни са само покойниците, както знаем. Пак често не съм доволна, но си казвам: „ОК, какви ти бяха рамките и дали ти не направи всичко възможно?”. Да, направих. Тогава спри да го мислиш. Сега това мога да го приема. А преди всичко “не безупречно” щеше да ме изяжда. Но и сега, когато снимам за Youtube, не мога да спя. Преди не спях изобщо. По-скоро – не спях спокойно. В главата ти се върти как да представиш хората, какви въпроси да зададеш, така че да разкриеш проблема им коректно и в същото време достатъчно атрактивно, за да привлечеш вниманието на себеподобните… Онова разяжзащо желание хората, които са ти се доверили, да не са си загубили времето. 

– В разговора с Дора споделихте, че сте прочели доста литература и сте се разделили с идеята за перфектна майка? Каква беше тази идея и каква майка бяхте в реалността?

– Перфекната майка е тази, която бди нонстоп децата й да не тръгнат по лоши пътища. Как така да направи, че да види навреме всичко, което няма как да бъде видяно. В дълъг период мислех, че е възможно. И се притеснявах. Всяка делнична сутрин в 07:00 вече бях на работа, прибирах се към 21:00-22:00. Това означава, че децата са телефонно отглеждани и с хора – мои приятелки или детегледачки. Аз бях на телефона. Когато се обаждах: „Внимавайте, сега да не направите нещо…”, децата отвръщаха: „Мамо, сънувала ли си нещо или си имала предаване. (смее се – б.а.) И четиримата са мислещи хора. Надявам се подготвени за живота, защото успяват да мислят критично, без да съм се намесвала. Имат характери. Но много сме говорили. Въпреки че те по-скоро, както всички деца, които все още нямат големи пораснали деца, мислят, че това го дължат на себе си. А всъщност винаги и всичко дължим на родителите и на учителите, дори, когато ги нямаме.

– Казвате, че обичта към себе си, минава през това да се приемаме. Смятате ли, че съвременният човек си вреди, защото не се приема?

– Не само съвременният. Създавали са ни също не приемащи себе си хора, които не са били достатъчно добри в социализма, безгрешни при християнството, добри селяни при феодализма… Всяка власт извлича дивиденти от вината на хората. И отглежда тази вина по различни начини. Скриваш това, което смяташ, че хората не харесват, и буташ на преден план това, което считаш, че ще им направи добро впечатление. Обаче говорим за едно и също, защото страхът, който трябва да скрия в един момент, ми помага да оживея в други. Има няколко добри психологически теории, една от тях ми е много любима – не мисли какво близките ти трябва да правят спрямо теб, кажи им от какво имаш нужда. Задайте този въпрос, не знаят. Как ще бъдеш щастлив, ако не знаеш от какво имаш нужда? Как ще знаеш, че си го постигнал. 

– С какво се занимават децата Ви? За Дора знам, че е египтолог, докторант в Хайделберг, Германия. Има две деца – Деймиън и Марселин-Мей.

– Да, тя се занимава и с деца, и с коне (смее се – б.а.), и с египтология. Стефани работи в американска фирма, базирана във Франция. Близначката й Адриана, която също живее във Франция, се занимава с деца в едно НПО. Синът ми Илия се занимава със софтуер и киберсигурност. Той е в България. На 1 август, миналата година, Стефани роди Максуел, много е сладък. Учат го на български. 

– Покрай внуците учите немски и френски. Как намирате време?

– Не намирам, затова ми е толкова беден речника. Редя моите дъщери, че децата трябва да знаят български, защото баба им има какво да им каже. Сега, когато искам да кажа нещо сложно на френската ми внучка, която е на 9 години, използвам приложение на телефона, което превежда на френски. 

– Каква баба сте? Не си представям да сте от тези, които глезят внуците.

– О, напротив. Направих на Деймиън Youtube канал. Той е много артистичен и обича камерата. Гледаше си канала и беше толкова щастлив. Казах си: „Аз през живота си не съм се радвала на нищо, което съм постигнала, толкова много”.

– В своя Youtube канал разглеждате въпроси, насочени към личностно развитие, което е рядкост у нас. С какво друго се занимавате?

– Да, харесвам руската школа по психология, работила съм с хора, които са ми помогнали. Искам да предам това. Подготвяме видео за личните граници. 

Правим стартъп, който е смисълът на живота ми (усмихва се – б.а.). Обмислях го 10 години. От 5 години го работя. Бизнес моделът е готов. През март ще получим финансиране от фонд за стартъпи. Нищо не мога да кажа повече, защото съм се и подписала. Това е стартъп, преднаначен за Европейския съюз, не само за България. В моето поле на работа е дотолкова, че много вярвам в това, че всеки трябва да има избор. Това е стартъп, който ти дава избор. 

– Защо е смисълът на Вашия живот?

– Заради избора и това, че никога не бих могла да направя този стартъп, ако не бях минала през телевизията, през „Искрено и лично”. Ако не бях утъпкала тези ценности, които имам сега. 

– Трябва да сте много щастлива. Определяте ли се като щастлив човек?

– Ако реализиран и по-спокоен означава щастлив, да. Това не означава, че нямам своите бъгове, но сега съм по-спокойна, по-здраво стъпила. Мога да си кажа: „Я, сега да видим какво ни ядоса, Мигленче”. Да разгледам какво е ядосало детето вътре, възрастният как е реагирал, професионалистът. Нали знаете, в нас живеят поне три образа? Станах по-спокойна, защото сложих този вътрешен скелет, психологически, от който имаме нужда с времето. Благодарение на руското си възпитание, не се притеснявам да започвам отначало. 

– Децата Ви явно са го научили от Вас. Това е ценно, а трудно да се усвои?

– Има три-четири вида страх, свързан с промените. Но и нищо добро не може да ти се случи, без промени. Когато бях в Би Ти Ви, държах децата си на минимум. Ако в целия клас на сина ми имаха телефони, той последен получи и му взех най-смотаният модел. Тогава не смятах, че децата трябва да имат най-новата техника. Трябва, но до една възраст или след нея. Но трябва да имат период, в който са нямали. За да не се страхуват да живеят зле и да знаят, че може да им се случи да нямат. На сина си давах по 50 ст., за да си купи закуска. Съучениците му имаха по 5 лева. Но сега децата ми нямат притеснения да се откажат от нещо, което им тежи, или да не си сменят работата, ако тя не им харесва. Дора обича предизвикателства, обича да преодолява себе си. Това е научила от мен. Няма кой друг да ги научи. За всичко са виновни майките. (смее се – б.а.) 

– Казахте, че сте се променили, но визуално не намирам съществена промяна. Не Ви правя целенасочени комплименти. 

– Не, правете ми (смее се – б.а.). Променям се и няма нищо лошо в това. Много ме е страх от пластични хирурзи. Не толкова, че ще ме боли, въпреки че не е пренебрежимо малко, напротив: много се страхувам. Но най-много ме е страх от това, че ще се събудя след операция, ще ми махнат бинтовете и ще видя съвършено друг човек. Не бих искала това да ми се случва, защото вече има хора, които аз трудно познавам без усилие.

– А всъщност остаряването е най-хубавато нещо. Нали така? 

– Смисълът на дългия живот е – да – да остарееш. Кожата ти, мускулите ти – отпускат се, но можеш да правиш гимнастика, йога. Сега обичам да ходя на фитнес. Не ям въглехидрати, под влиянието на Дора, която започна с кето диета. Захар по принцип не използвах много, но обичам сладки плодове.

Интервю на Ива Димитрова