Германската история, разказана чрез наденичките

1410. В градчето Арнщадат, Тюрингия, монаси започват бизнес: правят колбаси за продан. Основните съставки са мляно месо с чесън, черен пипер, кимион, майоран и, разбира се, благословията на Всевишния. Колбасите получават признание и 600 години по-късно ЮНЕСКО признава Thüringer Rostbratwurst (Тюрингски наденички) за обект на културното наследство.

1857. Мюнхенският месар Сеп Мозер няма агнешки черва, от които да направи пържени наденички. Мозер изпраща помощника си да отиде да пазарува, но поради глупост и неопитост, той купил свински черва, които могат да се спукат при пърженето. В отчаянието си Мозер просто потопил наденичките в гореща вода и ги сварил. Така се раждат Weißwurst – основните наденички на Октоберфест.

1894. Месарите от Франкфурт Карл Греф и Вилхелм Вьолсинг отчаяно се опитват да намерят своята ниша на пазара на наденички. И я намират – еврейското население на Франкфурт. Другите колбаси по онова време съдържат свинско месо, което автоматично ги прави некошерни. Греф и Вьолсинг решават да се възползват от ситуацията, като направят колбас без свинско месо. Новата франкфуртска говежда наденица (Frankfurter Rindswurst) остава единствената наденица със 100 % говеждо месо.

1949. Херта Хеуер, собственичка на малка закусвалня в квартал Шарлотенбург, едва свързва двата края. Британски войници периодично ѝ оставят индийска смес с подправки за къри, а американски войници ѝ дават евтин кетчуп. На 4 септември 1949 г., както обикновено, Херта пържи наденички и добавя кетчуп и къри сос, за да пооправи лошото качество на следвоенните наденички. Така се ражда легендата и Currywurst се превръща в символ на Берлин.