Срамът е неприятна емоция за много от нас, защото повечето от нас са научили за срама… като са били засрамени. Срамът често е използван, за да ни учат, контролират или наказват като деца. А срамът не е абстрактни душевни мъки, а истинско страдание. Невробиологията вече е доказала, че ние усещаме физическата болка и силните преживявания при социално отхвърляне по един и същ начин: БОЛИ!

ПРИДОБИВКА ЛИ Е ЛИПСАТА НА СРАМ?

Ако срамът е ненужна емоция, тогава може би отсъствието на срам е благословия?

Да поразсъждаваме върху това какво е безсрамието и кой, според нас, е безсрамният човек.

Да бъдеш безсрамен означава да бъдеш безчувствен, невъзпитан, нагъл. Може би дори неморален и безскрупулен. Безсрамието е знак, че сте неконтролируем, откъснат от живота в обществото, пренебрегвате правилата на приличието, не разбирате чуждите емоции и егоистично се водите само от личните си интереси.

Това е някаква такава не особено светла перспектива.. 

Продължаваме с разсъжденията. Какви са причините за срама?

Обсъждайки безсрамието, ние се сблъскахме с такива човешки понятия като:

• морал, 
• съвест, 
• правила на приличие, 
• съпричастност, 
• социална свързаност –

или по-скоро с тяхната липса. 

Дали наличието на тези понятия  е свързано със срама?

ПРОГРАМА „СРАМ“: ПАЗИТЕЛ НА ВЪТРЕШНИТЕ ГРАНИЦИ

Срамът се появява, когато границите ни са нарушени отвътре – заради нещо, което сме направили погрешно или сме убедени, че е било погрешно.

Докато гневът е благородният рицар (както си говорихме на уъркшопа), който гледа отвътре навън и защитава външните ни граници от външни посегателства, то срамът е пазителят, който гледа навътре и защитава вътрешните ни граници от собственото ни неправилно или необмислено поведение.

Срамът ни помага да коригираме поведението си и да се уверим, че не нараняваме, не засрамваме, не унижаваме себе си или другите.

Срамът също така ни помага да поправим грешките си, когато осъзнаем, че сме наранили някого или сме нарушили някое важно социално правило.

ПРИЧИНИТЕ ЗА СРАМ СА КАТО ОКЕАН: КАК ДА НЕ СЕ УДАВИМ?

Срамът се корени в страха от загуба на връзката с някой конкретен човек. С желанието той да ни вижда по определен, конкретен начин.

“Ако някой види несъвършенството ми, няма да съм достоен за връзката си с него.”

Чувствата на:

• изолация, 

• отчуждение, 
• самота, 
• липса на принадлежност – 

са основните причините, поради които можем да изпитваме срам.

Срамът може да бъде причинен или от реалистични представи за морал и етика, или от перфекционистичните очаквания и идеали, наложени от обществото. Идеали, които е невъзможно да бъдат изпълнени, очаквания, които неизбежно няма да успеем да оправдаем. И тогава, разбира се, ще се сблъскаме със срама. Има много области, в които е възможно да не отговаряме на идеалите (на мнозинството, на групата, на компанията, на конкретен човек): 

• външен вид, 
• здраве, 
• виждания за майчинство и бащинство, 
• кариера и пари, 
• остаряване, 
• зависимости, 
• качество на секс, 
• семейство, 
• религия, 
• преживяване спрямо травма, 
• религия, 
• стереотипи.

Не забравяйте, че срамът просто си върши работата. Но върху какво точно ще работи – върху важните неща или върху наложените, остарели, нереалистични идеи – определяте вие. 

Това е вашата приятелска услуга към примитивния, първичен срам, който е много загрижен, че ще загубите племето си и важните връзки.

ПОЛЗИТЕ ОТ ЗДРАВОСЛОВНИЯ СРАМ

Здравословният срам ни помага да контролираме емоциите, мислите, желанията и поведението си, което в крайна сметка ни прави съзнателни личности, добре интегрирани и свързани със социума.

Здравословната ни връзка със срама е тясно свързана с проявата на емпатична грижа за себе си и за другите. Емпатията пък е в основата на състраданието. А на свой ред състраданието ни позволява да се отнасяме към себе си и към другите с доброта и приемане, не толкова критично, като признаваме правото на всеки както да има своите несъвършенства, така и да има своите достойнства.

Срамът е важна и незаменима социална емоция, абсолютно необходима за нашето социално благополучие.

Въпроси, които да зададете на себе си, когато възникне емоцията Срам:

• Кой е пострадал? 
• От какво точно?
• Какво трябва да се коригира?

Познаването на задачите на срама и получаването на правилните отговори на вътрешните ни въпроси ще ни помогне да използвате срама мъдро, като извлечем ползи от него:

• смелост да преценяваме и да контролираме собственото си поведение в съответствие с моралния си кодекс,
• силата да променим поведението си, без да разнадуваме или унижаваме излишно егото си.

Когато успешно се справим със срама си, ще почувстваме самоуважение и удовлетворение от достойното, основано на ценности поведение.

Срамът е наш приятел, а не враг.