Често в ежедневието си, а от там – в течение на целия си живот, ние живеем в предположения и очаквания, какво мислят другите, какво трябва да направят, какво си мислим, че очакват да направим ние и т.н. Написано, изглежда нелепо, но ние буквално всеки ден “отгатваме” какво другите искат от нас и мълчим, очаквайки другите да отгатнат какво искаме от тях. 

“Та това е толкова очевидно!” 

“Толкова е ясно какво трябва да се направи, за да се подобрят отношенията ни.”

“Толкова е ясно, че трябва да ми повишат заплатата, ако искат да работя по-добре.”

и т.н.

Всъщност, именно това се нарича “четене на мисли” и очакване, че някой ще прочете нашите съкровени мисли (които ние самите не винаги успяваме да прочетем).

Истината е, че нито един от нас НЕ УМЕЕ да чете чуждите мисли. 

Никой не може. Аз не мога. Ти не можеш. Нашите близки и приятели – също не могат.

Факт. Факт, който всички признаваме, но неизвестно поради каква причина живеем и се държим така, все едно владеем телепатията. 

“Шефът днес ме погледна накриво, сигурно си мисли, че е по-добре да ме съкрати.”

“Явно той не ме обича истински, щом досега един букет цветя не ми е подарил.”

“Щом не се обажда, значи не се интересува от предложението ми.”

Да се откажем да “четем” чуждите мисли, за де откажем да си обясняваме чуждото поведение, е доста сложно, тъй като ние постоянно и върху всички проектираме собствените си мисли, действия, очаквания и т.н. Но не е невъзможно. За да се справим с тази задача успешно, е необходимо да включим вътрешния НАБЛЮДАТЕЛ и като начало да започнем да правим разлика между факти и очаквания, между факти и предположения, между факти и нашата “очевидност”.

Ето 15 въпроса, които ще ви помогнат да превръщате това, което уж ПОДРАЗБИРАТЕ в реалност. Можете да започнете важния за вас разговор така: “Тъй като не владея телепатията, нека поговорим. Кога ще ти бъде удобно?” И после задавайте въпроси. Не стройте догадки. Догадките не са факти (те са телепатични очаквания). И така, въпросите:

1. Ти как разбираш тази ситуация? 
2. Тази ситуация какво представлява за теб?
3. Какво мислиш по този повод (по повод моето предложение, по повод нашите отношения и т.н.)?
4. Какво означава това за теб?
5. Какви предимства (негативи, задачи) виждаш ти (в този проект, в твоето решение, в моето предложение)?
6. Кои са подводните камъни, които ти забелязваш?
7. Какво предлагаш да направим? Как да решим ситуацията така, че да е ок за всички?
8. Какви са твоите впечатления (мисли, чувства, емоции, притеснения) от това?
9. С какви евентуални затруднения (препятствия, съпротива) бихме се сблъскали според теб?
10. Какви затруднения (препятствия, съпротива) ще ни се наложи да преодолеем?
11. Какво в живота ти те вълнува?
12. За какво най-вече си загрижен (по отношение на работата си, по отношение на проекта, в живота си)?
13. Какво те вдъхновява?
14. Какви са резултатите за тази седмица?
15. Каква е твоята представа за нашите отношения (за разпределението на нашите задачи, за прекарването на нашето свободно време)?

Имайте предвид, че това не е изчерпателен списък с въпроси, но – убедена съм – разбрахте основното: въпросите и честните отговори на тях, дават реална представа, а не илюзорна, но своя. 🙂