В психологията Супер егото се представя като система от морални възприятия и ценности. Те се предават от поколение на поколение предимно чрез възпитанието и чрез традициите. В резултат на действието на тази система, у всеки човек се формират две подсистеми: 

• съвест (действа предимно като формира чувство за вина) и 
• идеали (тази подсистема насърчава положителното поведение чрез чувството за гордост).

С други думи в нашето супер его, което не означава страхотно его, а нещо, което е над егото ни – представете си го – това разбира се е много опростено – като балонче с различни изречения-постулати: не трябва да ходиш гол по улиците – това не е прилично; когато ти е студено, трябва да се облечеш, защото иначе ще настинеш; пази си кръста; ходи запасан… и много други – при всеки  от нас списъкът е различен, но има и много на брой еднакви послания.

Благодарение на тези послания ние живеем по едни и същи общи правила в дадено общество. Примерно, когато в супер егото няма запис за необходимостта от разделно събиране на боклука – на нас ни се налага да се обучаваме, но много е възможно да не формираме постоянен навик или той да бъде модален: тоест да зависи от това в коя държава се намираме в момента.

Изреченията-постулати в супер егото предимно контролират поведението ни в обществото, но те също така се появяват и като автоматични мисли.

Автоматичните мисли са тясно свързани с личните ни граници, или по-конкретно с причините да допускаме нарушаването на личните си граници прекалено често.

Ето един кратичък списък с автоматични мисли, които съм срещала в практиката си:

1. Недопустимо е да се допускат грешки.

2. Хората около мен трябва да ме обичат, в противен случай ще бъда нещастен/нещастна.

3. Лошите и злите хора задължително трябва да бъдат наказвани.

4. Човек трябва да може сам да разрешава конфликтите си.

5. Чувствата не могат да бъдат контролирани.

6. Човек трябва да е компетентен и успешен, за да се приеме за стойностен човек.

7. Не мога да постигна целта си по начина, по който го правят другите.

8. Трябва да се стремя да намеря решение на всеки проблем.

9. Трябва да бъда по-добър/по-добра от другите.

10. Ако другите ме критикуват, това означава, че съм направил/а нещо лошо/нередно/срамно.

11. Човек трябва да бъде наказван за своите неправилни действия.

12. Силните хора не се оплакват.

13. Не мога да променя мислите си.

14. Трябва да помагам на всеки, който се нуждае от помощ.

15. Не трябва да показвам слабост никога и при никакви обстоятелства.

16. Съществува само една истинска любов.

17. Да се предадеш и да оставиш нещата такива, каквито са, често е най-доброто решение.

18. Да бъдеш емоционален е признак на слабост.

19. Тези, които обичам, могат и трябва да ме оценяват.

20. Човек трябва да е компетентен, за да взема решения.

21. Ако не постигам целите си, значи съм неудачник.

22. Хората около мен трябва да ми имат доверие.

23. Човек трябва да бъде щастлив.

24. Имам някои качества в себе си, които трябва да бъдат скрити.

25. Трябваше да постигна нещо досега.

26. Да изразя гнева си открито означава да загубя контрол над себе си.

27. Винаги е по-добре да бъдеш искрен.

28. Не би трябвало да имам никакви проблеми.

29. Никой не може да каже повече за мен, отколкото аз самият.

30. Не можеш да бъдеш по-лош от другите.

Тези автоматични мисли, или още ги наричат ограничаващи убеждения, всъщност са нагласи, начин на поведение, те създават автоматичните ни очаквания. Те са монтирани в нас като дънната платка – притежание на всеки компютър. Благодарение на дънната платка можем да пишем различни програми, но единствено в пределите на нейните възможности, на дадената рамка.

Така, разчитайки на убежденията си, без да ги подлагаме на каквото и да било критично осмисляне, ние преминаваме през живота.
Автоматичните мисли, записани в нашето супер его, не подлежат на анализ, не подлежат на съмнения, не подлежат на критика, за нас те са истината от последна инстанция. Щом се опитаме да ги заобиколим, егото се съпротивлява, защитавайки стабилността си, мозъкът ни възприема това като заплаха и започва да ни стопира.

Как да разпознаем автоматичните мисли?

Често автоматичните мисли се появяват в речта ни с маркиращи думи: всички, винаги, всеки, никой, никога, трябва, невъзможно, грешно…

А също така могат да бъдат забелязани чрез самонаблюдение: какво провокира емоциите ни, мързела, апатията (зад всички тях стоят убеждения).

Когато мислим или говорим за ограничаващите убеждения, може да се почувстваме безпомощни, сякаш енергията ни е изцедена изведнъж. Например някой ни разказва за своята мечта – ярко, вдъхновяващо, цветно. А накрая казва: „Но това са просто невъзможни мечти – трябва да осигуря прехраната на семейството си / нямам талант / никога досега не е правено“.

Както правилно е забелязал Берт Хелингер, „много по-лесно е да страдаш, отколкото да се промениш; за да си щастлив се изисква смелост.“

Какво можем да направим?

Първото най-бързо решение е да си запишете час за психологическа консултация – това го правят умните хора, които не разполагат с време. Те направо натискат ето тук и си избират дата и час. Умните хора, които разполагат с време, могат да опитат сами:

• да се самонаблюдават;
• да саморефлектират;
• да си задават въпроси от типа на: „Какви са реалните доказателства за това, което считам за постулат?“; „Защо мисля по този начин?“; „Какъв мой страх е скрит зад тази мисъл?“
• да си водят дневник

Но големият проблем на автоматичните мисли е, че обикновено са свързани с лична детска болка. А това означава, че което сами сме скрили от себе си, много трудно ще успеем да го открием сами.

Във всеки случай, ако сте стигнали до тази част на статията, вече знаете повече. А качествените знания в психологията наистина спасяват и правят живота ни в пъти по-качествен.